НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И КОРУПЦИЯТА
През 70-те години на миналия век на един моряк му викаха Мишо Берепето. Той не бе плавал по Дунава, не бе работил в Българско речно плаване (БеРеПе), а необичайният му прякор бе абревиатура на Близки, Роднини и Познати. Мишо правеше по едно „сладко” рейсче на година, колкото да „захлеби”, а през останалото време стоеше пред Параходството на разположение и бе връзка между моряците с проблеми и чиновниците, от които зависеше решаването на тези проблеми.
Корупционните средства по онова време бяха бутилка уиски или картон цигари, а на върха на корупционната стълбица стоеше популярният „сандвич” - два картона с бутилка между тях.
„Корупция” имаше и по корабите. Някои длъжности просто нямаше как да я избягнат. Радистът ти носи хубави вести или споделя важна информация за бъдещия рейс, а корабният електрик осигурява безаварийната работа на транзистора, касетофона и кафеварката ти. Как да не се отблагодариш на тези хора, пък и ти покрай тях ще пийнеш в приятна компания...



Смирненски 2017. Автори М&М Пешкови
Рисунка на Петър Н. ПЕТРОВ, публикувана в сп. „Морски свят“, 2/1989 г.
Думи като корупция, рекет и конфликт на интереси не бяха популярни по онова време. Ние изговаряхме: кражба, далавера или Близки Роднини и Познати. Освен това тези морякоугодни дейности бяха абсолютно прозрачни. Та Мишо Берепето изобщо не се криеше и спокойно разнасяше пакетите по отдели и канцеларии. Може да е имало тогава и сериозна корупция, но в този процес моряците бяха кокошкари. На една възрастна зъболекарка от Михайловград, след като великодушно и по човешки ми ремонтира зъбите без да чакам ред, аз подарих няколко сапуна „Лукс”. Не мисля, че другите моряци са имали по-голями финансови и институционални възможности, за да реализират крупни корупционни сделки, но имаше една духовна корупция, която много ме дразнеше.
Бяхме свикнали да отбелязваме големите годишнини с подходящи, също големи, обещания. Например: „Да посрещнем тридесетата годишнина от деветосептемврийската победа с тридесет ударни дни преди празника!” Или: „За стоидесетата годишнина от рождението на Ленин - сто и десет тона икономия на гориво!” Някои капитани и главни механици бяха истински факири в съчиняването на подобни дивотии. Имаше почини да се плава „онова” число дни без ГСМ(!) или да се икономисват същото число тона от въпросните горивосмазочни материали. Ако научният свят вярваше на обещанията ни, то отдавна трябваше да ни даде нобелова награда за създаване на българско перпетуум мобиле.
Любопитно ми е как са били отчитани тези обещания. Тогава барото, шефа и вуйчо пишеха всеки месец рейсови рапорти. В тях правехме професионален и идеологически анализ на събитията през месеца и рейса. Нямаше регламентирана форма, нямаше специални указания и аз си позволих един-два пъти да изпиша откровени глупости някъде в края на рапорта ми. Реакция не последва. В БМФ или не ни четяха, или не ни придаваха особено значение. Чел съм стар рапорт на капитан Кирил Начев от м/к „Вола”. Капитанът разказваше за успехите и трудностите по време на рейса, но споделяше и интересни впечатления за нравите в посетените пристанища и за поминъка на принадлежащото им туземно население. Неотдавна реших да потърся стари рапорти от корабните ръководства. Оказа се, че никой не ги пази, а това е най-автентичната и интересна история на родното корабоплаване. В онези дни, вдъхновен от безумните пОчини, написах рейсов рапорт на тема „Как да станем герои за тридесет дни”.
Ето и моята идея за завоюване на високото звание: Нашият кораб бункероваше обикновено в БеГе и СССР. Главният механик заделя неголяма сума от личните си средства и купува една каса коняк. При приемането на гориво в съветско пристанище той дава на бункеровчика коняка и моли да му „пуснат” повече гориво. За руснаците горивото не бе проблем, проблем бе конякът. После главният механик си избира подходяща годишнина и обещава, че ще пътува съответното число дни без гориво или с икономисано такова. Броят на дните и тоновете не са ограничени, всичко зависи от броя на бутилките коняк... Жадни за слава журналисти и държавни мъже не липсваха и тогава: Героизъм в мирни дни, за пръв път в световното корабоплаване... и ти вече си герой. Цената - една дузина бутилки коняк „Слънчев бряг”.
Никой не реагира на този рапорт. Пък кой знае - може и да са се посмяли колегите, защото в техотдела имаше наистина умни механици...
Винаги с умиление си спомням за една „корупционна сделка” по време на обучението ми в Морско училище. Ние, механиците изучавахме наука, която не бе жизненоважна за бъдещето ни, нямаше формули и спокойно можеше да мине като зачот, но тогава бе лек и приятен изпит. Преподаваше я млад, симпатичен офицер, който никога не бе късал курсант на този изпит. В онази година нещо се обърка с учебната програма, тъй като се експериментираше със зимна корабна практика и изпитът по въпросния предмет се падна на първи януари. Всички роти си бяха заминали, училището бе опустяло, само нашето класно чакаше преподавателя за предстоящия изпит. Офицерът дойде и с учудване установи, че никой не стои пред вратата на изпитната стая, както обикновено, а всички курсанти са насядали вътре по чиновете. На учудения поглед на даскала отговори най-отраканият от нас: „Другарю капитан, - високо и ясно произнесе нашият човек, - класното отделение има предложение за една дамаджана вино“.
Очаквахме да ни накажат или наругаят, но капитанът съвсем спокойно поиска да види дамаджаната, после нареди да му отлеят в една чашка, отпи и рече така: „Всички, които искат да имат оценка по-висока от четворка, да останат по местата си. „Четворкаджиите” са свободни!
По-голямата част от класното се ометохме на мига, само натегачите останаха по чиновете си. След около час ги пуснаха и тях, а ние извадихме дамаджаната и мезетата, за да посрещнем новата година. Виното наистина бе хубаво, суджуците - също, а преподавателят бе изчезнал неусетно, но ние го споменахме във всичките новогодишни наздравици и пожелания.
За необичаен вид корупция ми е разказвал един електромеханик. Дъщеричката му се казва Юлка, само на три годинки е и трябвало да й се направи някаква ваксинация. За късмет процедурата ще извърши леля й, сестрата на Ел-а. Не боляло, било дори интересно, пък и след това ще отидат да й купят нова кукла. А, и на майка й ще направят ваксина, защото от дете обичала да я ваксинират... Юлка е почти въодушевена от предстоящото приключение. Във денят хикс сестрата на тати е необичайно любезна, мама - също. Малката става подозрителна, а когато леля й вади спринцовката, разбира жестоката истина и моментално се отказва от сделката. Започват преговори. Не само кукла ще й купят,но и нови дрехи за старите кукли,че и куп други неща. Юлето се досеща, че възрастните няма да кандисат и почва да пищи. Тогава жените я хващат и против волята й я ваксинират.
Минава час. Мама тъкмо си мисли, че всичко е свършило, когато Юлка започва да й напомня за обещанията. За някои от тях майката въобще не си спомня, но Юлето държи да се изпълнят абсолютно всичките, като набляга на особено обидния факт, че майка й не се е ваксинирала, въпреки обещанието.
Но най онеправдана се чувства малката вечерта, когато иска да покаже на татко си какъв герой е и открива, че дупчицата от инжекцията вече се е скрила...
Неблагодарна тема е корупцията. Къде-къде по-лесно се пише за иху-аху, цуни-гуни и танци-манци, а аз трябва да си спомням грозни и неприятни случаи на кражби, присвоявания или как още ги наричаха... Истината е, че по корабите срещнах изумително честни колеги, подчинени и началници, но те са друга тема.
Все във времето, когато БМФ бе държавна фирма, един началник от средните нива бе завлякъл предприятието със сто хиляди долара и това бе станало достояние на целокупното морячество. Някъде по света, на кораба долетя друг, по-голям началник от Параходството. Познавахме се още от Морското и на приятелски разговор в моята кабина го попитах за откраднатите долари. Ето неговият коментар: „Параходството не може да си позволи за някакви сто хиляди долара да наказва или уволнява ценни кадри!“
Толкова пари аз нямаше да получа ако ще два живота да плавам в БМФ, а той произнесе цифрата спокойно и някак пренебрежително...
С умиление си спомням за Юлка, преподавателят от ВНВМУ и Мишо Берепето.
Днес имена не се споменават, но се говори много за корупцията. Неотдавна дори ни обещаха, че до година-две тя ще бъде унищожена. То и на лудите ще им пуснат вода в басейна, но засега скоковете от кулата се тренират на сухо.
Подозирам, че ако днес попитам онзи мой познат началник за наскоро откраднати пари, той ще ми отговори така: „Хайде и ти сега! За някакви два-три милиона ли ще го правим на въпрос“...
И ще е прав човекът. Животът непрестанно поскъпва, пък и разходите ни растат. В моите разговори с началниците всъщност не става въпрос за пари, а за много, много пари.
Само преди дни цяла сюрия европейски политици дойдоха в София, за да хвалят родните управници, а след всички прегръдки, целувки и високи оценки, останах с впечатлението, че нашите хора са абсолютни шампиони по справяне с корупцията. Няма как да е иначе, защото всяка власт корумпира, а абсолютната власт - абсолютно!
Може би господата Туск, Таяни и Юнкер наистина вярват на нашата власт, НО АЗ НЕ Й ВЯРВАМ!

Сл. ПЕШКОВ - моряк