НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КУРСАНТСКАТА МЕШКА (ПРЕДИ ПОЛОВИН ВЕК)
Мешка или мешок е получило гражданственост у нас, руско наименование на войнишката торба. Някои бъркат мешката с войнишката сухарна торба.
Тъй наречената сухарна или още вещева торба е от зелен брезент, прилича малко на голяма дамска чанта с една презрамка и се носи през едно рамо. Служи да побере един войнишки хляб и консерви от еднодневна хранителна дажба.
Мешката е също от зелен брезент, 4-5 пъти по-голяма от сухарната торба с една гърловина, стягана с въженце и две презрамки за носене на гръб през двете рамена. С малка доза фантазия можем да наречем мешката войнишка раница.
През шейсетте и седемдесетте години на миналия век всички курсанти, офицери и старшини в Морското училище имаха зачислени мешки. Те служеха да побират лични вещи от първа необходимост в случай на евентуална война, наричани за краткост „бойна готовност”.
Обичайният  табел на разпоредената лична „бойна готовност” се състоеше от чисти резервни партенки и чорапи, чисто долно бельо за смяна, топли дълги долни гащи тип „наполеонки” и вълнена фланела, лични тоалетни принадлежност (четки за бръснене  и зъби, сапун за бръснене и паста за зъби, самобръсначка, огледалце и тоалетен сапун, поставени в съответни футляри), кърпи за крака, лице и ръце, малка четка за размазване на вакса, голяма четка за лъскане на обувките, кутия с вакса, стеаринова свещ, кибрит, пет плика за писма и толкова чисти листи, молив и разбира се алуминиево канче с капак-чиния за котлова храна и метална лъжица за хранене.
Освен това в мешките се поставяха личното противорадиационно и химическо облекло и части от рейките, въженца и колчета за полевата палатка на отделението. Всеки курсант притежаваше войнишко платнище, което се ползваше като плащ при дъжд,



„.. голяма четка за лъскане на обувките“, оцеляла повече от 40 години (защото не е използвана) - автентична останка от мешока на главния редактор на „Морски вестник“.
„... второкурсникът навигатор Димитров“ (известен повече като Чони) - прав, вляво, „безуспешно“ се опитва да събуди „спящия“ второкурсник навигатор Попов (освен всичко друго те са и сред изявените участници в художествената самодейност). Снимката е от архива на о.з. капитан І ранг Христо Бориславов Димитров (Чони).
студ и вятър и от осем такива платнища се сглобяваше отдельонната палатка. Именно нужните за нея разглобяеми дървени рейки, колчета и въжета се разпределяха в мешките всеки един от отделението. Години по-късно беше разпоредено в мешките да се намери место и на новозачислените на курсантите стоманени каски.
Така че в курсантската мешка се натрупваше достатъчно голям обем от вещи и тя се оказваше достатъчно тежка като се има в предвид и останалото въоръжение на курсанта - карабина или автомат, паласка,  сапьорска лопатка, противогаз и понякога боеприпаси.
На една от презрамките се зашиваше лакирана шперплатова табелка, надписана с името на курсанта, неговите рота и взвод. Така че в случай на объркване в тъмнината и бързината при бойна тревога, при първата почивка всеки успяваше да намери своя мешок.
Една година през месец май прочетоха заповед, че курсантите при излизане в домашен отпуск са длъжни да носят и своя мешок с „бойната готовност”. Дали международната обстановка налагаше по-висока степен на готовност и мобилност на армията или пък се очакваше по време отпуската личните вещи да бъдат препрани, подновени и почистени, така и не разбрахме.
Едва ли един курсант в бяла лятна парадна униформа, с бели обувки и ръкавици и зелена безформена торба на гърба беше естетична и достатъчно патриотична гледка. Излизайки от портала на Морското училище  отпускарите с мешоците, бързо се скатаваха в осигурените вече явки и квартири и се преобличаха в предварително подготвени цивилни дрехи, слагаха някои лични вещи в сакове и куфарчета и се отправяха към родните домове из страната.
Гарнизонните патрули, които задължително минаваха през ж.п. гарата и автогарата отдалече ни опознаваха по високите и къси прически, но тактично избягваха да ни искат лични документи. Отпуската е ценна. Така де, защо да си създаваме взаимни неприятности. Но понякога се изпадаше в нелепи ситуации.
Веднъж четвъртокурсникът главен старшина Денчо Стомналиев, в края на юли, късно вечерта се връщаше в училището от домашен отпуск. Изпращаше го приятелката му и хванали за презрамките заедно носеха по между си неговия мешок. При пресичане на осветената градинка зад сградата на варненската община, там където сега се намира паметникът на цар Калоян, ненадейно, облечен цивилно, кой знае защо с дълъг бял шлифер, придружен от съпругата си го спря самият началник на училището. След като се увери, че Стомналиев го е познал, началникът го попита защо мешката не е на гърба му. Приятелката му спонтанно  възкликна - „та нали ще се измачка и изцапа!?” Началникът на училището нравоучително се обърна към нея: „Мило девойче, ако този юнак се измачка и изцапа, трябва вие да го изперете и изгладите, а той е длъжен да изпълнява заповедите! ” и след като се убеди, че мешката е надеждно поставена на гърба на курсанта продължи разходката със съпругата си.
Една майска събота в ранни зори в Морското училище бе обявена учебна бойна тревога. Мърморейки ядно сънените курсанти бързо се обличаха, грабваха кой да е мешок, личното си оръжие, лопатка и противогаз и бегом се строяваха по взводно на футболното игрище. Край тях се суетяха взводните и ротни командири и други офицери от щаба, със секундомери засичаха времето на различните действия на взводовете и пишеха в бележници.
След като бе установено, че целият курсантски състав и въоръжението му  са на лице беше дадена команда за отправяне във взводни колони по трима в редица към тъй наречения пункт за разсредоточаване.
Пунктът за разсредоточаване на личния състав на Морското училище в случай на война се намираше на една поляна на Франгата, в подножието на телевизионната кула. С ускорен ход, въпреки стръмния наклон ротите успяваха да стигнат до нея за час, час и половина.
Слънцето изгряваше, когато първите редици курсанти стъпиха на поляната. Там вече с единствената в училището лека кола „Победа”, своевременно беше пристигнал началникът на училището. Разпореди, курсантите да се строят в две редици във формата на буквата „П“ и бавно ги обходи и огледа.
Изкара пред строя второкурсникът навигатор Димитров и четвъртокурсникът механик Полихронов, заповяда им да се обърнат с гръб към строя и ни заповяда добре да ги огледаме.
Димитров бе добре познат на всички ни сръчко по правене на морски възли и заплитане на въжета. Добър експериментатор, той никога не оставаше без интересно занимание. Любимото му хоби беше изготвянето на ефектни самоделни пиратки, димки и фойерверки от най-различни общодостъпни средства и материали.
Полихронов пък беше известен със страстта си по вдигане на щанги с тежести. Българският национален отбор по щанги беше станал вече световен и олимпийски шампион. Водено от чувство на национална гордост, командването бе доставило комплект щанги със съответни тежести и в мазето на източния корпус бе организирана тренировъчна зала с нужния дървен подиум. Беше поставена директива всеки курсант да умее да вдига щанга с тегло равно поне на негово собствено. Полихронов далеч надхвърляше тази норма.
Гледаме ги тия двама наши колеги, но освен че Полихронов е с една глава по-висок от Димитров, първоначално не забелязваме нищо различно. Някой в строя се досеща и прошепва: „Мешките ... мешките ...” И тогава всички виждаме, че мешката на Димитров е с големина малко по-вече от два свити юмрука - почти колкото футболна топка, а тази на Полихронов -  изпълнена докрай и едва завързана горе.
Началникът нарежда да свалят на земята мешките. Димитров отривисто изхлузва своята през раменете си, а Полихронов с подчертано усилие бавно я поставя на росната трева.
Началникът на училището заповядва на Димитров да извади и покаже имуществото на своята бойна готовност. Той бързо започва да вади вещите и нервно докладва: партенки два броя - оказаха  се от тензух; хавлиени кърпи за лице и крака два броя - с размери на носна кърпичка; долно бельо комплект - от някакво тънко, едва ли не дамско трико; четка за размазване на вакса - четка за зъби с пречупена дръжка; четка за лъскане на обувки - дълга 5 сантиметра и отмъкната от комплекта за почистване на някой секстант; вакса - една пълна малка тенекиена кутийка от „Виетнамско чудо“; стеаринова свещ - дълга 1 см заедно с фитила; кибрит - едно листче от вносен с 3 плоски картонени клечки; тънки пликове 5 броя за авиационна поща и листи за писане от пилюр, молив за писане, дълъг 1,5 см заедно с подострения графит и накрая - канче алуминиево с капак здраво един брой”. И безстрашно завършва: „Доложих!”, но кай знае защо беше пребледнял и ръцете му трепереха.
Докато Димитров докладваше, безпокойството на Полихронов нарастваше. Въртеше се като уловена в клетка пантера. Големите му уши се зачервиха, едва ли не като автомобилни стопове.
Формално вещите от мешката на Димитров отговаряха напълно на изискванията по табела за бойната готовност. Никъде в уставите не се упоменаваха размерите и вида на материята на изискваните вещи, но кой знае защо началникът на училището дълго го гледа с изпепеляващ поглед.
После началникът на училището се обърна обнадежден към Полихронов и го подкани да покаже и той своите вещи от бойната си готовност. Той нещо се туткаше и се наложи началникът да повтори заповедта си. Полихронов с тежка въздишка отвърза гърлото на мешката. Показаха се две големи парчета бял стиропор.
Туш!!! В строя настъпи гробовна тишина ...  Изтръпнахме - изгоряха момчетата с поне по пет денонощия арест.
Началникът на Морското училище стоеше замръзнал като истукан, с отворени уста и ококорени от изненадата очи. След минута той внезапно килна фуражката си на тила и се затресе в продължителен безмълвен смях. Комай той и не можеше да се смее по друг начин.
През сълзи от смях високо оповести: „С такива морски хитреци като вас, аз мога да спечеля всяко пехотно сражение!” и разпореди командирите на роти и взводове незабавно да пристъпят към проверка на мешките на всички курсанти и набележат мерки за отстраняване на слабостите и пропуските.
Развързахме мешките и наизваждахме вещите от тях. Поляната се превърна в бит пазар. Заслепени от страховитата шарения спряха да грачат дори гаргите в съседната гора. Открити бяха няколко последователи на Димитров и Полихронов. Откриха се и някои отдавна изчезнали, обявени за откраднати вещи.
Слънцето се вдигна високо над хоризонта. Пристигна училищната полева кухня. Прибрахме вещите в мешките. Раздадоха ни чай и закуска.
Със завиден апетит омахахме за нула време, уж омръзналите ни вече флотски колбас и тахан халва. Поредната учебна бойна тревога в Морското училище завърши без допълнителни загуби и жертви.

МИБЕЛ