НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
СПОМЕН ОТ ЛЕТНИЯ ЛАГЕР В КРАЯ НА І КУРС ВЪВ
ВВМУ (ПО ОНОВА ВРЕМЕ ВНВМУ)

Повод да напиша по-долния спомен е едно застояване у дома поради кратко боледуване. Докато се церях, започнах да подреждам стария си архив и случайно попаднах на една значка с надпис „ВМС“, получена от мен през лятото на 1969 г. Историята е следната.
След приключване на лятната изпитна сесия, курсантите от 1-ви курс  заминаваха на летен учебен лагер по гребно-ветроходна практика. За нашия випуск (1968-1973 г.) това беше на южния бряг на Варненското езеро, в близост до гребната база „Академик“ - сега гребна база „Сия Нейкова“... По онова време ветроходният клуб на ДАП още не беше построен.
Нас ни разполагаха на палатков лагер непосредствено в ляво от шосето Варна - Звездица. Сега там има някакви запуснати сгради. Големият Аспарухов мост и новият канал „Море-езеро“ също ги нямаше по онова време.
Практиката се водеше от командирите на роти и от взводните ни командири. За лодководачи на лодките Ял 6 и Ял 10  назначаваха курсанти от Варна или Русе с доказан тренинг в гребането и ветроходството. Лодките стояха на вързала до един стар и разнебитен рибарски мост в акваторията на гребната база „Академик“. Нощно време лодките се охраняваха от въоръжен караул от курсантите.



След закуска и вдигане на флага, отивахме под строй до гребната база и се разпределяхме по лодките, поставяхме ключовете, греблата и флага на кърмата, след което плавахме във Варненското езеро. Ротният командир с бинокъл в ръка следеше за реда и маршрута на всека лодка.
По това време точно на север от базата и близко до брега беше заседнал изоставеният корпус на есминеца „Георги Димитров“.  Много удобно място да се скриеш от всевиждащия бинокъл на ротния, като застанеш от северната страна на есминеца. Не за много, разбира се, но поне за едно каре на карти имаше време.
Най-интересно беше плаването под ветрила, защото не се налагаше да се опъваме на тежките весла, а вятърът ни носеше тихо напред.
В края на гребно-ветроходната практика се провеждаше един изпит от ротния и взводните командири. Тези, които вземаха изпита, получаваха свидетелство за воин-лодководач и една значка с надпис „ВМС“, която прилагам.

Капитан далечно плаване Орлин СТАНЧЕВ
гр. Варна
05/03/2018 г.