НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КУРСАНТСКИ ЩУРОТИИ И НЕСГОДИ ОТ ПРЕДИ (ПОВЕЧЕ ОТ)
ПОЛОВИН ВЕК (3)


Дим срещу смет
Развиващото се българско корабостроене и корабоплаване се нуждаеха от повече навигатори, механици и корабостроители. Постъпващите в Морското училище випуски се разрастваха и надминаха двеста курсанта на брой.
Младшата навигаторска рота е настанена на първия етаж на западния корпус в едно ротно спално помещение с прилежащи към него гардеробна, оръжейна, умивални, тоалетна, димитровска стая, стая за почистване на оръжие, сушилня с помещение за обувките и канцеларии на офицерите от ротата и батальона.
Над тях на втория и третия етаж, в аналогични помещения е поместена ротата на механиците и корабостроителите.
Между специалностите навигатори и механици и корабостроители в Морското училище винаги е имало някакво съперничество. Освен на спортното поле и в съревнованието за най-добра строева песен, те често влизаха в безсмислени спорове и петелчене. Механиците се държаха високомерно, изтъквайки, че училището преди да стане морско се е наричало машинно. Навигаторите не им отстъпваха, визирайки бъдещите си капитански длъжности на мостиците на корабите. Понякога си погаждаха и кални номера.
Често на път за поредното строяване на плаца, механиците, преминавайки  пред коридора на навигаторите уж неволно, но съвсем умишлено забравяха някое кошче или торба със смет. И естествено, дневалният на навигаторите трябваше да ги прибере и след наряд да ги изхвърли в контейнерите за боклук. На навигаторите им беше писнало от тези евтини номера.
Един ден целулоидните чертожни линии и триъгълници на някои от навигаторите изчезнаха. Ротният пиротехник-любител Чони ги нацепваше на тънки ленти, мажеше ги с някаква смес със състав известен само на него, увиваше ги във вестници, като ги стягаше здраво с конци. Така приготвените дълги снопчета, при запалване горяха буйно и отделяха огромно количество зловонен бяло-жълт дим.
Предвидливо на закованите прозорци над покрива на моста между  централния и западния корпус са извадени гвоздеите. Анатков и Цури с по една запалена димка във всяка ръка, притичват по покрива на моста, хвърлят ги през отворените прозорци на умивалнята и тоалетните на ротата от механици и бързо се връщат. Прозорците се затварят, гвоздеите са поставени на техните места и навигаторите се скупчват по прозорците да гледат сеир.
Димът бързо изпълва тоалетните и умивалнята и се разпространява в коридора. Просмуква се и под вратите на канцелариите на офицерите от механическата рота и втори батальон. Дневалният панически обявява пожарна тревога. Чуват се боботештите команди на командира на батальона, тракане и влачене на пожарогасители и пожарни кофпомпи.
Тези импровизирани димки имаха свойството, че бързо изгаряха без всякакъв остатък. Командването на батальона на механиците нямаше какво да разследва и гневът му се стоварваше върху главите на потърпевшите курсанти. И съвсем основателно, защото и техните щуротии не се различаваха кой знае колко от тези на колегите им навигатори.

Дневалният - паяк
Дневален по рота бе един от нарядите, които даваха курсантите от Морското училище до трети курс. За денонощието се назначаваха трима дневални, които дежуреха по два часа и се сменяха през четири. Дневалният по време на своето дежурство носи през рамо с противогаз и е въоръжен с голям нож от немска карабина „Манлихер” в



Шарж на автора, направен от неговия съвипускник о.з. капитан І ранг Христо Бориславов Димитров (Чони) и публикуван във второто издание на книгата „Морска смехосбирка“ с автор МИБЕЛ (Варна, 2017 г.)
Карикатура, поместена в училищния вестник „Вапцаровец“, бр. 1 (32), февруари 1987 г.
кания, закрепена за колана му. За да се отличава от останалите курсанти и да личи, че е боец със специално назначение, на левия му ръкав е поставена червено - бяло - червена лента, наподобяваща флаг „Р-ци” от руския царски флот.
Лентата се предаваше от дневален на дневален и скоро се умърляваше. Въпреки че едно от задълженията на дневалния бе да поддържа чистотата в ротните помещения, лентата му беше едно от най-мръсните неща в ротата. При опитите да бъде изпрана, червената боя незабавно се разтваряше и лентата изглеждаше по мръсна. А от тила нова лента се получаваше само след изтичане срока на годност на старата.
Сутрин дневалния посрещаше ротния командир с рапорт. Винаги докладваше, че през дежурството му няма произшествия. Че то през мирно време и при яки и здрави млади мъже, какви произшествия може да има?! След това следейки мероприятията за деня по седмичното разписание, закачено на ротното табло, с висок глас напомняше на суетящите се курсанти за предстоящите мероприятия.
След като ротата се изнесеше за закуска и строяване на плаца за флага, той почистваше и привеждаше в ред ротните помещения и можеше малко да си отдъхне, но нямаше право нито да ляга, нито да сяда...
По-тежко протичаше дежурството на дневалния през нощта. След вечерната проверка всички курсанти от младшите роти веднага заспиваха и спяха дълбоко. Дневалният, след като почистеше там където беше нужно, монотонно крачеше по коридора и охраняваше съня на колегите си. То с този нож, който трудно се вадеше от канията, едва ли би спрял някакъв враг, но поне можеше да викне.
Не смееше и да влезе в спалното помещение, защото леглото му като магнит силно го привличаше. А е заспал и го е спипал някой си по-старши и дежурен, наказанието му с още наряди беше сигурно.
На младия курсант Чехларов, бъдещ корабен механик, трудно му вървеше службата и постоянно му се спеше. Но той беше упорит - винаги намираше начин нещо да изклинчи и да открадне ценни минути сън. Още като застъпи дневален в 23.00 часа, прозявайки се, реши обезателно да поспи още малко. Да помоли дневалния в съседния коридор на по-старшата рота да спят на смени и взаимно да се осигуряват, не посмя, а и онзи вече се бе скатал някъде.
И приведе в изпълнение отдавна замислен план. По чамовите рамки на насрещните врати в коридора, на различна височина, заби предварително приготвени топлийки. През топлийките прекара черен конец от макара и накрая на височина тридесетина сантиметра от мозайката на пода завърза една ножица. След това загаси светлините в коридора, изпъна се на стол, предварително поставен в средата на коридора, зад една полуколона, и се унесе в сладка дрямка. Идеята бе, ако някой навлезе в коридора, обезателно ще скъса невидимия конец, той ще се отслаби и ножицата ще изтрака на пода и задрямалият дневален ще бъде предупреден. Пък после ще се оправя някак си.
Капитан-лейтенант П-ов, командир на взвод в младшата навигаторска рота, бе останал в канцеларията си тази нощ да поработи по документацията на отбора по колоездене на ФСК „ Черно море” където биеше и доброволен треньор. Някъде към полунощ, облече анцуг, но преди да легне на канапето, му се препи глътка коняк. Бръкна в бюрото си, въпреки, че добре знаеше, че не търпи празни бутилки и не откри нищо. Сети се, че колегата му, старши лейтенант И-ов, командир на взвод в механическата рота е по-прибран и сигурно има пълна бутилка в бюрото му. Отправи се на горния етаж с намерение да накара дневалния да отключи канцеларията на И-ов и да утоли внезапната си жажда.
Навлизайки в коридора, капитан-лейтенант П-ов усети, че нещо го  докосна по челото. При следващата крачка, усети, че нещо го докосна по бедрото. Ошашавен и паткьосан той застина и с пресипнал глас, съвсем не по командирски подвикна: „Има ли някой?!“
Дневалният Чехларов, разбуден може би от изтракването на ножицата, на фона на външното осветление много добре позна, че това не е дежурният офицер и реши да накаже нощният смутител. С тих гробовен глас прошепна: „Хи, хи ... аз съм паяк”.
Капитан-лейтенантът махна с ръка и кръгом се отправи към своята канцелария на долния етаж. Като знаеше какви чудати щуротии погаждат неговите подчинени, предположи, че ако продължи по коридора може да му се случи неочаквана неприятност.
На другият ден капитан-лейтенант П-ов и колегата му старши лейтенант И-ов откриха няколко забравени топлийки по рамките на вратите. Курсантът Чехларов отричаше каквото и да е негово участие в изграждането на любителската алармена система.
Поради липса на преки доказателства, и най-вече, че П-ов не можеше да признае, че го беше обхванал страх, го оставиха на мира без всякакви последствия.

МИБЕЛ
Февруари 2018 година, Варна
(Следва)

1 март 2018 г. Курсантски щуротии и несгоди от преди (повече от) половин век (1)

2 март 2018 г. Курсантски щуротии и несгоди от преди (повече от) половин век (2)