НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ-КУЛИНАР
Много харесвам анимационния филм „Рататуи” - ода за готвенето и храненето. Може би защото хабер си нямам от кулинария, а в кухнята бих могъл единствено да сваря яйце.
Незабравими ще останат за мен дните, когато по време на ремонт, българските екипажи трябваше да готвят по кабините си, тъй като кухните биваха затваряни. Признавам, че едни от най вкусните манджи съм ял именно тогава, когато разделени на групи се стараехме да повторим кулинарните умения на нашите майки и баби, когато нищо от храната не се хвърляше, а моряците от екипажа се изявяваха в непозната и неочаквана светлина.
На чуждите кораби това се случваше веднъж седмично, обикновено в петък вечер. Барбекю на кърмата: агнешко, свинско, пилета и пуйки, риба, салати, а за ичкиите да не говарим. И всичко - на корем. Какво да кажа за прекрасните моцарела, рокфор, пармезан и какви ли не сини сирена. За нутелата, тирамисуто и сладоледа в канти - чудесман...
С корабите „Вола”, „Сийуинд”, „Мед Леричи”, „Кейп Бретън”, „Додо” и „Ловеч” съм стоял с месеци по пристанищата на Китай, Америка, Виетнам, Малайзия, Тайланд, Индия и Полша. Така и не харесах манджите на тези държави, защото включваха змии, гущери, паяци, насекоми, буболечки, кучета, котки и ... конфитюр. Виж, към плодовете и зеленчуците им проявявах любопитство, разпитвах, купувах и опитвах.
В пристанището Кабедело - Бразилия отидох в квартален супер и си купих от всички плодове, които се предлагаха. На кораба споделих плодовата фиеста с момчетата от машината. Харесахме гуарана, манго, гояба, маракуя, карамбола и мамао. Последното се оказа папая, но го разбрахме чак като го разрязахме...
Най-впечатляващият плод, който съм виждал и хапвал, се казваше дуриан или нещо подобно. Голям, кръгъл, с дебела, зеленикава кора, цялата в страховити бодли. В Банкок продаваха и само вътрешността, вероятно защото плодът бе тежък и неудобен за пренасяне. Продавачите разсичаха кората с мачете, а около тях винаги стояха купувачите, все жени, и високо се смееха. Причината бе в ужасната смрад, която се носеше от ядливата част на плода. Мъжете се отнасяха спокойно към женския ентусиазъм, но аз бях впечатлен от необичайното шоу. Разпитах женорята около плодосекача и те, стискайки носовете си, ми обясниха, че вкусът на този плод е направо райски, но след консумацията му не бива да ходя на гости или на обществено място, защото ако случайно изпусна газове, тук жените се кикотеха неудържимо, пораженията ще са ужасяващи. Купих цял дуриан и на м/к „Сийуинд” го изядохме, но никой не се смя при консумирането или след това. Вкусът бе смес от ягода, кашкавал, солена риба и чесън, като през цяпото време имаш чувство, че си в градската канализация...
Пак в югоизточна Азия съм ял един плод, който във всяка държава изглеждаше различно и имаше отделно име. Плодовете растяха на клонки и по много, бяха с големина на едра череша, някъде бяха жълти, другаде - кафяви, а в Малайзия - червени и космати. Там им викаха рамбутан, в Китай - личи, драконово око, лам яй и лонган, а уличните продавачи ги предлагаха ката „тигрови ташаци”. Плодът бе евтин, купувах си много клонки, слагах ги в салета и под леснотделящата се кора изяждахме безцветната същност на плода с особен киселосладък вкус.
В Индия съм си купувих огромен джакфрут или хлебно дърво и под зелената му кора откривах малки жълти плодчета с необичаен, но приятен вкус.
Рататуи всъщност е проста френска манджица, нещо като нашият миш - маш. Филмът  разказва абсурдната история на един плъх, който става главен готвач на петзвезден гурме ресторант в Париж ... Този филм ми напомня за един случай на м/к „Ловеч” от 1990 - а. При бункероването в Ротердам холандците бяха объркали визкозитета на приетото гориво и ни настигнаха в Анверс, за да поправят ужасната грешка. Аз и третият механик Апо две нощи не спахме, за да върнем грешното гориво и да приемем правилното такова. Часове преди отплаването за отсрещна Франция, на кораба се качиха директорът на фирмата доставчик на горивото, заедно със секретарката си. Потърсиха ме, извиниха се дълбокосърдечно и ми връчиха огромен букет, една каса уиски и четири бутилки шампанско ... Оставих уискито на Апо, той да го дава комуто ще, а шампанското само гнусливо погледнахме. Не е моряшко питие, пък и изисква деликатни мезета, а на „Ловеч” такива нямаше. Във Франция пристигнахме на другия ден след обяд, екипажът остана да изчака вечерята, а ние с Апо след трите дена безкрайни бункеровки и маневри, хукнаме към пристанищния град. Повече от час вървяхме пеш, а после се разхождахме по улиците на града. Франция ни идваше малко скъпичка, но витрините и модата бяха впечатляващи. На една от кулинарните витрини видяхме нещо познато. Да, това бе шампанското, което ни подариха холандците, а цената на една бутилка бе 85 долара ... Кажи речи - месечната заплата на български моряк. И до днес помня марката на онова шампанско - Дон Периньон.
Обратният път до кораба го взехме за по-малко от час, свободните от вахта моряци бяха вечеряли и заминали в града, а готвачът бе направил за вечеря ... боб. Половин бака от боба бе останала неизядена, имахме и четири бутилки Дон Периньон, а ние двамата бяхме много, ама много гладни и жадни ...
Нямам богат опит в пиенето на шампанско, но ще ви кажа, че най-доброто мезе за тази напитка е бобът!
Бяхме в Бразилия и една вечер турският говач на „Мария Оксилиадора” сготви нещо, което напомняше боб, на вкус докарваше на леща, а и на още нещо. Попитах Жозе Куантаниля какво ядем и той го нарече „грау де бико”. По стар навик минах през кухнята да благодаря на готвача за вкусната манджа, като използвах фръцкавото португалско име на ястието. Турчинът равнодушно ме поправи, че името на храната е ... нахут. А на мен така ми се щеше да съм ял боб ...
Същият готвач веднъж бе стъкмил някакво подобие на пица калцоне и по традиция отидох да го похваля. Не



В камбуза на „Котел“ кокът не пести от продуктите, 1976 г.
А бирата вече се охлажда - на кораба „Созопол“.
Бирата е „Брама“, а мезето - пуканки. Просто класика!
„Верила“ - корабът е друг, съдържанието - същото.
Кулинарна вакханлия на кораб „Сана“ - шест човека екипаж...
Моя импровизация на кораб „Емона“.
„ЧНГ 2018“ - моряшка пенсионерска кулинарна импровизация в Клуба на корабния механик.
било пица, а пита, и не е калцоне, а кара дениз... Тя наистина хич не докарваше на калцоне...
Помня едно прекрасно ядене, което този говач нарече „скендер кебап”. Най-отдолу - хапки хляб. Вторият ред - пържени тиквички, следват други зеленчуци, после - вкусни късчета месо, отгоре - резенчета пипер и всичко това - залято със сметана.
На същия кораб за четвърти механик дойде от България млад моряк на име Божо. Качваше се за пръв път на кораб и всичко му бе интересно. На храна с него сядахме срещу старши помощника - едър и добродушен индус. Готвачът правеше манджи, но тъй като бяхме пет - шест националности и няколко религии, имаше и шведска маса, та всеки да може да си стъкми някаква своя храна. Божо реши да „копира” манджите на индуса и ето какво се получаваше. Боб (аз знаех, че е нахут), до него картофи (сладки), следва ориз, яйца (бъркани), царевица (варена) и месо. В картофите имаше лук, в яйцата - домати, а добавките като кетчъп, чили и соев сос, бяха десетина. В началото Божо добавяше и разноцветни брашна и трици, но после се отказа...
На м/к „Ловеч” аз и Апо изпихме само две бутилки от Дон Периньона. Нито един от екипажа не бе толкова префърцунен, че да пие френско шампанско, затова останалите две бутилки подарихме на наш приятел, пенсиониран палубен боцман в Бургас. Годината бе 1990-та, месецът - декември, а ние с „Ловеч” отплавахме обратно по линията, като пожелахме на боцмана весело посрещане на новата година. Той имаше доста челяд и аз (кой ме би през устата) му препоръчах да разлее шампанското специално за празника, защото всяка бутилка струва ...
Върнахме се през февруари следващата година. Боцманът ни чакаше на кея в Бургас и ни покани в тях същата вечер. Панелен апартамент в бургаския квартал Славейков. Цялата боцманова рода се е събрала и ни посреща като скъпи гости. Накрая снахите изкараха прекрасна плодова торта, а боцманът отвори хладилника и извади ... две бутилки Дом Периньон. Тъкмо щяхме да почнем да задаваме въпроси, когато стопанинът рече:
-На Нова година бях сложил тези бутилки на масата и когата наближи полунощ младите се наканиха да ги отварят, а аз (що ми трябваше) им казах да внимават, защото цената на всяка от тях е ... Най-малкият внук пресметна, че цената на виното надвишава сумата от месечните заплати на цялата фамилия, заедно с пенсиите на баба и дядо. Не можахме да решим дали виното е скъпо или заплатите ни са малки, но признахме, че това е най - скъпият подарък, който сме получили за празника... Децата казаха, че не отива на толкова бедни хора да пият такова скъпо вино и решихме да изчакаме дарителите. Хем ще споделим хубавата напитка, хем ще увеличим сумарната заплата на присъстващите...
А тогава Новата година посрещнахме с хубаво домашно вино на най-скъпата трапеза в комплекс „Славейков“... Аз ще добавя само, че Дон Периньон върви и с плодова торта, но друго си е с боб!
Помните ли какво ви казах за личните ми кулинарни умения. Страхувам се, че ако и литературните ми са на това ниво, то текстът ще ви се е сторил като
СКРОМЕН МОНАШЕСКИ ОБЯД ПО ВРЕМЕ НА ВЕЛИКИ ПОСТИ ...


Сл. ПЕШКОВ - моряк
Снимките са от личния архив на автора