НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЕ ЗА ГЬОНСУРАТИ*
В Мъртво море, брат’чет, не може да се потъва, но можело да се удавиш. Както лежиш върху солената вода, омръзва ти и спускаш крака да се изправиш. Обаче те не потъват, а започва да ти се топи главата. Защото имаме много акъл, той натежава и дърпа надолу!
Онова море си е едно езеро, обаче това за акъла е истина. За гърците казват „пет гърка - петдесет мнения“, а за нас - „да му имаш на българина онзи ум, който му идва отпосле“! Послето е защото сме най-старата държава в Европа. И на давене сме научени, едно време папата произвел един наш цар в „Rex bulgarum I vlаhum“, а власите се давят и на плиткото.
Морякът Слави Пешков увлекателно пише в е-Морския вестник за Моряка и модата, сленга, алкохола - розовите очила на живота, и какво ли още не. Не съм срещал да е писал за пирамиди. Аз съм имал случай да питам много моряци, в продължение на години, има ли измежду тях някой да не е затънал с пари в „пирамидите“? Навеждат тежки глави и гледат лошо. Но за друго ми е думата, напоследък сме свидетели на фудул-скандали из Татковината, за Свободата и за други народни работи, та ми се поиска да внеса нотка на успокоение.
Нали си спомняш, че наша професорка се опъна на един телевизионер, да не я бута в лепкавото за грешките през Руско-турската война? Един академик пък се беше закахърил, че на опълченците им дали калпави пушки, а руското командване водело войната без стратегически план. Обаче споко, имало е план, дело на генерала от пехотата Обручев, а няколко дни след изявлението си академик Косев изрази мнение, че Руско-турската война е дала шанс на България да възкръсне отново. Професор Дюлгерова пък публично се възмути от действията на хора недоучени и с нечисти помисли, които правят политики, и имидж на гърба на нещастната история. Онези с помислите моментално я оплюха по форумите, да не казвам с какво.
Нашият президент, самолетен генерал, прочете каквото са му написали за празника ни, че сме благодарни за Освобождението и на Полша, Финландия, и Литва. Негово Светейшество, патриархът Сия Руси попитал приближените си, каква е тази Финландия през 1877 г., а те му казали, че финландци все пак е имало, в руската армия. Аз пък се запитах, каква е тази Полша, участвала в Руско-турската война, оказа се, че и поляци е имало там. Някои, като генералите Адам Квецински, Артур Непокойчицки, Константин Бискупски - в руската армия, а други, като новите мюсюлмани Мустафа Джелаледдин паша, Сефер паша, Лангли бей, Тафик бей - в турската.
Черкезките орди колели и грабели по нашите земи, защото били обидени, че ги изселили от Русия - където грабели и колели. Победоносният румънски генерал Черкез бил черкез, както и Гаази Осман паша. Генерал Обручев, стратегът, е руснак, професор по статистика в Николаевската военна академия. Ерудитът и руски генерал Тотлебен е „чист немец“ (от Латвия), министър-председателят на България през 1881 г. генерал Ернрот  - финландец от шведски произход. Освободителят на София, генерал Гурко, е белорусин. Генерал Аполон Цимерман, който с Долнодунавския отряд през цялата война сдържа турските гарнизони в крепостите в Североизточна България, е „лифляндски“ дворянин, някогашната Лифландия днес се разпределя между две обширни области около Рига и около Смоленск.
На кого конкретно трябва да бъдем признателни, знае ли някой! На „великите сили“, свикали Берлинския конгрес? Както би казал един хаджи Ахил - „заплюй ги и гледай друго“.
Славянските комитети, много конструктивни в навечерието на войната, се дискредитират с небалансираната си политика в следвоенния период. На Руската православна църква? Нямаше съмнение в това, до завчера, когато вицепремиерът на един неблагодарен народ се осра на мегдан. На Царя -Освободител? Я какъв паметник сме му издигнали, обаче кръвта му изпиха хора от собствения му народ, както и на сина му, на внука му и на правнуците. Плодовете на саможертвата на знайни и незнайни герои се скапват още в първите години след Освобождението. България възкръсва в мъки и живее с абсурда на разбойничество, субсидирани конституции, преврати и контрапреврати, братоубийство, загубени войни, абдикации и национални катастрофи.
Руските офицери, от дворянски родове, оставили в родината си потомство, което е попиляно от трагичните събития в граждански войни, интервенции, емиграция и репресии. „Низшите чинове“ дават многобройни жертви, повече от болести и измръзване, отколкото бойни загуби. Днес на територията на цяла Русия е останал само един паметник на героите от тази война, на гренадирите, паднали в боевете при Плевен и той е в Москва, защото „признателните“ българи в смутното време отказали да го приемат на своя територия.
Измежду българските офицери на руска служба, обвинени в родината си в „русофилство“, оцеляват малцина. „Тъй и досега“ - с Турция сме съюзници, срещу Русия джавкаме и гледаме кой ще ни похвали, а те въртят далавера помежду си и ни имат за палаши.
Уж щях да внасям успокоение, а тя каква стана… Всичко е от морската сол, много народ я ръси, а морето ни е до колене. С толкова сол, брат’чет, като се хвърли човек да поплува и краката му се вирват, а гьонсуратът натежава. Онези с вирнатите крака - за тях имало текст и в Стамбулската конвенция.
_________
* Разг. Нахален, „дебелокож“, човек, който не изпитва неудобство, притеснение или вина.

ЯНЧО, трам тарарам
P.S.
Един от неколцината офицери в руската армия с фамилия Каулбарс, дворяни от Естландия, по време на атаките срещу Плевен командвал 118-ти Шуйски полк. Атакували безразсъдно, а турците ги трепели като мухи от укрепените си позиции. По време на една от атаките го ранили в крака, после в лявата ръка, после пак в ръката, накрая убили коня му. Като паднал, войниците го понесли на носилка към лазарета. Наблизо избухнал снаряд и ги попилял, а той бил тежко ранен в корема. Притичал адютантът на полка и Каулбарс му казал: „Дайте ми пистолета си…, сложете го в ръката ми…, а сега ме обърнете с лице към врага“!
И викинги е имало там!

Снимките, направени от главния редактор на „Морски вестник“, са от паметници в Габрово, които недвусмислено свидетелстват кой кой е в Руско-турската Освободителна война 1877-78 г.