НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
120-МЕСТНИЯТ ПЪТНИЧЕСКИ КОРАБ „КАВАРНА“ И
НЕГОВИТЕ ЧЕТИРИ БРАТЯ

През пролетта на 1947 г. влиза в експлоатация построеният в Държавната корабостроителница във Варна 120-местен пътнически кораб „Каварна“ (KAVARNA). Той е с дължина 20,0, широчина - 5,0 м, височина на борда - 2,57 м, брутна вместимост - 73,98, водоизместване при пълно натоварване - 62,4 т. Корабът е еднопалубен, едновинтов, а главният двигател е дизелов - „Шкода“ (Skoda 6S 160) с мощност 135 к.с. при 750 об./мин, произведен в Pilsen, Чехословакия през 1947 г.
„Каварна“ приема 120 пътници на борда: в предния (носовия) салон - 36 (І класа), в задния (кърмовия) салон (ІІ класа) - 56, на открито (ІІІ класа) - 28. Газене при пълно натоварване - 2,13 м. Скорост - 10 възла. Далечината на плаване е 240 мили, но без отдалечаване на повече от 10 мили от брега. Екипажът е от 6 души.
През 1975 г. корабът е пребазиран на язовир „Цонево“ (тогава „Георги Трайков“) - година след откриването на съоръжението, и негов собственик става АПК „Дългопол“. Там бившият „Каварна“ дълги години плава под името „Вълчан войвода“ (30 октомври 2013 г. Как пътническият кораб „Каварна” се превърна във „Вълчан войвода”?; 7 септември 2016 г. Снимка на пътническия кораб „Вълчан войвода” (бивш „Каварна”); 5 ноември 2016 г. Още снимки на пътническия кораб „Вълчан войвода” (бивш „Каварна”).
„Каварна“ дава началото на серия пътнически кораби, които имат подобни характеристики. За връзка с брега и петте кораба разполагат с радиотелефон Storno. Навигационното им оборудване е скромно: 125 мм магнитен компас.
На 8 юни 1947 г. е вдигнат флагът на еднотипния на „Каварна“ пътнически кораб „Балчик” (BALCHIK), който през 1976 г. получава името „Кранево” (KRANEVO), а името „Балчик“ е дадено на моторния кораб „Никола Вапцаров“. Какво налага „Балчик“ да се преименова на „Кранево“? Това става след взетото решение новият учебно-производствен кораб, поръчан в Полша, да носи името „Никола Вапцаров“. Намиращият се в края на своя експлоатационен срок моторен кораб „Никола Вапцаров“ става „Балчик“, съгласно установения вече ред за именуване на кораби от този тонаж с имена на български градове.
„Кранево“ е отписан от състава на Параходство БМФ на 23 април 2004 г. и е продаден на „Трансинс“ - Белослав, за нарязване за скрап. Единствената разлика с „Каварна“ е главният двигател - дизелов, MWM RH 422S, произведен през 1943 г., в Manncheim, Германия, с мощност 100 к.с. при 750 об./мин. По време на Националната седмица на морето през 1986 г. Параходство „Български морски флот” организира за децата на своите служители кратко плаване с кораба „Кранево“, който специално за тържеството получава името „Бялата лястовица” (4 декември 2015 г. Кой малък пътнически кораб на БМФ е бил „Бялата лястовица” през 1986 г.?; 20 декември 2015 г. Малкият пътнически кораб „Кранево” е бил „Бялата лястовица” през 1986 г.).
На 20 октомври 1948 г. тържествено се именуват новопостроените в Държавната корабостроителница - Варна, „Жечка Карамфилова” (JETSHKA KARAMFILOVA), „Максим Илиев” (MAKSIM ILIEV) и „Мичурин” (MICHURIN). Те са с максимална дължина 20,50 м, широчина - 5,00 м, височина на борда 2,20 м, височина от кила до топа на мачтата - 8,00 м, газене при пълен товар - 1,80 м, брутна вместимост - 54,76. Главният двигател и далечината на плаване са като на „Каварна“, а екипажът е от 5 души. Скорост: 9 - 10 възла. Последните три кораба са 130-местни. В състава на Параходство БМФ те са до 1981 г., когато са преустроени и предадени за експлоатация от Дирекцията за поддържането на чистотата на морските води (ДПЧМВ). Защо?
Първо, заради масовата доставка на пътническите кораби на подводни криле тип „Комета“, които са много по-подходящи за каботажното пътническо крайбрежно корабоплаване. Второ, заради неотложните потребности на системата на водния транспорт у нас за изпълнение на задълженията на страната по подписани от нея международни конвенции и други потребности по обслужването на акваториите и рейдовете на пристанищата. И за да бъде постигната икономия на инвестиции от доставката на спомагателен тонаж, необходим за изпълнение на посочените задачи.
Най-дълго в експлоатация е бившият „Жечка Карамфилова“, който в ДПЧМВ е „Събирач на твърди отпадъци 72“ (СТО-72, а „Мичурин“ е „СТО-71“), а през периода 2001 - 2004 г. е риболовен кораб „Славино“, след реконструкция и преоборудване от друг български корабособственик.
Атанас ПАНАЙОТОВ



120-местният пътнически кораб „Каварна“.
Момент от транспортирането по суша на „Каварна“ до язовир „Цонево“ (тогава „Георги Трайков“).
130-местният пътнически кораб „Жечка Карамфилова“ по време на поредното плаване между черноморските ни пристанища.
„Каварна“ като „Вълчан войвода“ на язовир „Цонево“.
120-местният пътнически кораб „Балчик“ (по-късно „Каварна“) и неговият екипаж (без вахтения моторист).
Пътническият кораб „Максим Илиев“ по линията Варна - Балчик - Каварна и обратно.
130-местният пътнически кораб „Мичурин“ се насочва към Морска гара Варна.