НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КУРСАНТСКИ ЩУРОТИИ И НЕСГОДИ ОТ ПРЕДИ
(ПОВЕЧЕ ОТ) ПОЛОВИН ВЕК (2)


Скъсаните панталони на комбата
Курсантите първокурсници и второкурсници в Морското училище, често провеждаха пехотни учения в поляните край Варна. Маршен скок с и без противогази, изкопаване на индивидуален окоп и зариването му бяха неизменни недолюбвани елементи в подготовката на бъдещата морска пехота. Понякога се разделяха по ротно и разгънати във верига взаимно се атакуваха.
С цел автентичност и може би за привикване, преди атаката се раздаваха по две пачки халосни патрони. Само обявилият се ротен пиротехник-любител и илюминатор Чони, предварително бе организирал събирането на част от ценния барут на халосните патрони. На подбран от него колега  от всеки взвод е връчен дълъг ръкав от матроска фланелка завързан в единият край. Ръкавът е прикрепен от вътрешната страна на колана на панталона. По време на почивката преди атаката, всеки който можеше за миг да се отклони от вниманието на командирите, се приближава до курсанта с импровизираната торбичка и подава два-три патрона със строшени дървени куршуми. Събирачът на барут го изсипва в торбичката и му връща гилзите. По този начин не се забелязваше намаляване на „огневата мощ” по време на атаката и след занятието всички гилзи за отчитане са налице.
В училището, обхванати понякога от скука или някаква необуздана младежка страст, курсантите по указание на Чони изготвяха от барута ефектни пиратки и жабки, с които взривяха някое кошче за боклук или стряскаха някой от колегите им, усамотил се в тоалетната. Барута се изсипва във вид на тънка ивица на лист хартия. Хартията се навива на твърд масур и запушва от единият край. За фитил се ползва парче от вързалки за обувки напоено със вакса. За усилване на звуковия ефект, хартиеният масур можеше да се бандажира с конец или нагъне на зиг-заг и здраво пристегне.
Веднъж след поредното тактическо учение на местността, трима-четирима курсанти почистват личното си оръжие в стаята за почистване. Халосните патрони много добре замърсяваха карабините. Изискваха се доста усилия за довеждането им състояние, което взводния командир ще одобри за поставяне на пирамидата в оръжейната.
В това време влезе командирът на батальона с явно намерение да изпрати някой си курсант, някъде си.



Шарж на автора, направен от неговия съвипускник о.з. капитан І ранг Христо Бориславов Димитров (Чони) и публикуван във второто издание на книгата „Морска смехосбирка“ с автор МИБЕЛ (Варна, 2017 г.)
Карикатура, поместена в училищния вестник „Вапцаровец“ през 1987 г.
Изведнъж силно съскане, последвано от взрив и трясък на ударилият се капак на домашната ротна пералня в тавана, принуди всички рязко и инстинктивно да приклекнат.
Разнесе се остър пироксилинов мирис. Курсантите и комбата се гледат опулено един друг. Лицето на комбата става алено червено от гняв и той избухва: „Мамка ви пишлемета!!!“ Курсантите за по-малко от секунда изхвърчават в коридора. Излиза след тях комбата и вместо към тях, се отправя към канцеларията си. От далеко курсантите забелязват нещо да се белее на панталона му.
Нетърпелив асистент на Чони направил мощна жабка от свития барут и решил да подплаши колегите си като я пусне в пералната. Незабавно се изнесъл от помещението, но не предвидил, че взривът се забавил и комбатът влязъл.
Командирът на батальона беше леко възпълничък и при наложилото се рязко клякане, се разпрал панталонът му.
Подал глава от вратата на канцеларията си, той разпоредил на дневалния веднага да му бъдат изпратени двама курсанта. Нямаше нужда от разследване. Командирът на батальона много добре знаеше, кои могат да бъдат атентаторите.
Те са жестоко разкритикувани и им е отправено последно предупреждение. На единият е заповядано да намери макара с черен конец и игла, и да ги донесе в канцеларията.

Бомба за началника на училището
Тече първият час от следобедната самоподготовка в Морското училище. Класно отделение 202, в своята класна стая на третия етаж на централния корпус,  се подготвя за утрешния семинар по някакъв тъп политически учебен предмет. Жорето и Цури скучаят и зяпат навън, опрени на перваза през отворения прозорец.
Ненадейно забелязват, че на алеята под прозореца е спряла колата на началника на училището и шофьорът-матрос дреме вътре. Жорето има в джоба си една неупотребена самоделна жабка от барут и двамата с Цури, решават да стреснат одрямалия се шофьор. Запалват фитила на жабката и я хвърлят. Тя пада в страни от колата, взривява се, но явно шумът е слаб и шофьорът не реагира.
Изваждат от курсантските си шкафчета запаса от барут, останал от последното тактическо учение на местността и спретват една по-мощна бомбичка. Запалват я и още не стигнали до прозореца я хвърлят.
Когато стигат до прозореца и надзъртат, се вцепеняват. Началникът на училището е дошъл, хванал дръжката на вратата на колата и понечва да се качва. Разнася се доста силен взрив. Злите езици по-късно говореха, че началникът е залегнал зад колата и извадил пистолета си.
Нищо подобно. Началникът на училището, въпреки че беше бивш партизанин, никога не ходеше въоръжен. Напълно запазил самообладание, поглежда към прозорците на третия етаж и невъзмутимо се качва в колата, която незабавно потегля.
След десетина минути в стаята на класното отделение влиза дежурният по училище капитан ІІІ ранг К-ев, началник на кадровото отделение. Той беше висок, много слаб и затова наричан от курсантите „Крачещата тояга”.
Явно началникът на училището преминавайки през КПП-то е предал нужните разпореждания. Дежурният иска незабавно атентаторите, заедно с останалите бомбички да се предадат. Отначало всички отричат. Той успява да ги увери, че в противен случай за всички ще настъпят тежки дни и след кратко съвещание двамата герои се предават. Предават и останалото количество барут, като предвидливо отсипват и укриват част от него.
На другият ден двамата атентатори са привикани на продължителен разговор с командира на ротата в неговата канцелария. Излизат силно смутени. Получили са строго мъмрене и последно предупреждение за изключване.

МИБЕЛ
Февруари 2018 г., Варна
(Следва)

1 март 2018 г. Курсантски щуротии и несгоди от преди (повече от) половин век (1)