НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ДЪЛБАЧКАТА
Спомних си тази история покрай актуалните шумотевици за „български роби на Острова”, „нечовешка експлоатация в Обединеното кралство” и прочее ужасии по средствата за масова информация.
Това се случи на въпросния Остров през 2011 г. Седем български моряци се озовахме на мъгливия Албион с помощта на абсолютно ненадежден варненски посредник, а работодателят ни се оказа... нигериец.
С екипажа се срещнах на софийското летище. Датата - 02.03.2011 г. Полетът бе София - Будапеща - Дъблин. На дъблинското летище мръзнем пет часа в очакване някой да ни вземе. Чак на сутринта дойде един черньо и невинно попита ние ли сме за „Суатлинкс”. Капитанът скочи да го бие, едва го удържах. Оказа се, че този капитан знае повече от мен - две години е работил по удълбочаване на нигерийски пристанища.
03 март 2011 г. - Качваме се на автобус и пътуваме четири часа до Уотърфорд, където е корабът. Навън е мъгла, скреж и студ. Къщите са нарядко, с двор, кон, каменен зид и лека кола отпред. В автобуса непрекъснато се качват и слизат ученици и работници. Всички са леко облечени, някои са по къс ръкав, а ние сме с шуби и кожуси. С две таксита отиваме до дълбачката „Суатлинкс 9”. Там ни чака баш чорбаджията. Казва се Феликс Идига, много учтив, сладкодумен и абсолютно копие на Еди Мърфи. Дори гласът му е същият. След кратка реч той ни позволява да задаваме въпроси. Неочаквано за мен, двамата моряци питат защо са толкова ниски заплатите им. В следващите дни тези двамата ще се окажат доста отракани, но аз все още не ги познавам. Нигериецът решава проблема веднага - увеличава им заплатите. След обяд, докато опознавам кораба, при мен идва Марк О`Рейли. Той живее в Корк и е нещо като суперинтендант. След него ми се представя Винсънт - местен механик. Той пък ще ремонтира кораба. Двамата ирландци са мили и културни хора. Научавам, че типът на кораба е дреджър, по Дунава им викат „драга”, а на морето - дълбачка.
04 март - Пръв дойде Марк. Външно той е суров и як, но думите му са меки и някак уморени. Марк не е типичният суперинтендант, не възлага задачи, които трябва да се свършат вчера, не боготвори чорбаджиите, дори напротив. Вини препуска с мен и втория механик Свилен по машини, механизми и устройства, а когато пристига самият Феликс, го посреща с думите: „Този път случихте на механици, мистър Идига!” Така и не разбрах кога не са случили ...
05 март - Днес свърши горивото за аварийния генератор. Веднага стартирах спомагателния долу в машината, а Еди Мърфи предложи да палим агрегата само нощем, като през деня стоим на тъмно и студено, за да пестим гориво. Тоя за какви ни взима? Цял ден със Свилката обираме жалките количества газьол по танкове и цистерни.
06 март - Днес е неделя, но не и за нас. Пускаме и спираме машините, чистим, мием, подреждаме и търсим. Някои неща намираме, други - не.
07 март - На Здравко електрика му прилоша. Той е на 75. Плавал съм с него преди четвърт век. Здравко Дявола му викахме тогава. Той дори пази и до днес една моя иконка от онова време. Откараха го в болница. Ние подготвяме кораба за преглед.
08 март - Здравко няма да се връща, ще лети за България, а аз и Свилен оставаме без електрик. Работиме по механизми и обекти за предстоящата проверка.
Вечерта се събираме в салета. Четем си договорите, типично по български - с леко закъснение. Има смущаващи клаузи, но решаваме да изчакаме.
09 март - Работим по „списъка на Марк”, но през безсънната нощ правя допълнителен опис на явните несъответствия по силовата установка, средствата за спасяване, сигнализация и защита по Марпол и АйЕсЕм, като великодушно игнорирам АйЕлО законите.
По обяд идват трима нигерийци (ние им викаме мангали, чернилки и чернобили, но знаем, че това е некоректно) и наредиха да изхвърлим зад борд сантинните води. Отказвам категорично, като им цитирам условията по конвенциите, но е ясно, че няма да се разберем. Актуализирам „моят списък” с последното събитие и го предавам за „придвижване нагоре”.
10 март - Дойде регистърът за освидетелстване на кораба, написа няколко забележки, които отстранихме до вечерта. Марк ни благодари сърдечно.
От БеГе долетя старпом - Андон. Плавал съм с него на пасажера „Варна”.
11 март - Готвачът и Добчо (викаме му Моше) отидоха да купуват продукти. Обядваме с манговците, но вечеряме сами - друг вкус имаше храната...
12 март - Мааме по задачите... Пиша рапорт до чорбаджиите, че ще работя усърдно по освидетелстването на дълбачката, но няма да направя прехода до Нигерия, ако има и едно несъответствие със световните морски закони.
13 март -  Работим по списъка на Марк и ремонтираме аварийния генератор.
14 март - Още на летището бях предложил на екипажа формулата „Умерена солидарност в рамките на разумното.” Днес се оказа, че българският разум е доста разтегливо понятие. Сутринта дойдоха двама братовчеди на чорбаджията, заключиха ме в кабината на капитана и ми направиха предложение, на което да не мога да откажа. Срещу добро заплащане трябваше да си затворим очите за някои нарушения на морските конвенции. Капитанът „доведе до знанието на екипажа” това предложение и се оказа, че само аз съм против...
15 март - Пиша инструкции и лепя стикери, а екипажът обсъжда и се вълнува...
16 март - Работим по списъците. Марк учтиво ни благодари.
17 март - Денят на свети Патрик. По телефона от Корк Марк ни дава още задачи. Справяме се и вечерта сме в Уотърфорд. Ирландия пее и танцува...
18 март - Чистим и мием кораба, а „радините български вълнения” продължават.
19 март - С Моше преправяме плимсола на двата борда в изпълнение предписанията на Регистъра.
20 март - Един нигериец с вид и поведение на проповедник  уговаря екипажа да направи прехода. Напускам салета по средата на проповедта.
21 март - Чистим надстройката, а тя е големичка...
22 март - Двамата със Свилен мием сантините и пайола с джет.
23 март - Продължаваме да мием машинното - близо декар е площта му...
24 март - Пи еС Си - порт стейт контрол. Дойдоха всичките нигерийци и ирландци. Еди Мърфи скочи да ме прегръща. Отложиха Порт Стейта за утре.
25 март - Проверяващите бяха ирландци - едри, яки и брадати. Харесаха свършеното от нас, но липсваха корабни документи. Ето къде е било заровено кучето...
26 март - Началниците ме питат за трюмния сепаратор. Любимият ми въпрос. Феликс (Еди Мърфи) вече не налита да се прегръщаме, но топло се ръкува с мен. Май само аз съм му на сърце.
27 март - Ленива неделя. Отдавна не се бе случвало.
28 март - Дойдоха само нигерииците. Сториха ми се нервни. Вечерта по канижелите миришеше на алкохол.
29 март - Чернобилите нервно трепереха в салета. От властите дойдоха двама строги ирландци. Феликс и компания се изпокриха по канижелите. С проверяващите обикалям кораба до вечерта. Преди да си тръгнат ми дадоха рапорта от прегледа. Съдържанието бе такова, каквото предполагах ...
След вечеря дойде Еди Мърфи, изплати на всички заплатите до цент и ни връчи самолетни билети до София...
В този спомен умишлено пропуснах емоционалните разговори при пристигането в Дъблин, плановете да убием варненския посредник и нигерийците, ужасният факт, че никой, освен мен, не притежаваше пари за обратен полет до София. През цялото време повтарях на моите сънародници, че за наш късмет, ние се намираме в цивилизованата част на света и трябва да търсим законови начини за решаване на проблемите.
Заплатите ни на „Суатлинкс 9” бяха по-високи от най-атрактивните моряшки възнаграждения в оня период. Андон се качи на кораба една седмица след нас, но му платиха за цялото време. Парите си получи и Здравко Дявола, който през по - голямата част от службата си бе в болница. От това приключение разбрахме, че
И НИГЕРИЯ Е ПРЕДИ НАС В КЛАСАЦИЯТА ЗА ТРУДОВА ЗАКОННОСТ И СПРАВЕДЛИВОСТ.

Сл. ПЕШКОВ - моряк
Снимките са от личния архив на автора



Трети март на петището в Дъблин.
„Суатлинкс 9“ е любопитна гледка анфас.
„Сутлинкс 9“ в профил.
Авторът и Свилката.
Здравко Дявола с икона на Христос.
„Суатлинкс 9“ интимно ...
Авторът и старпомът Андон.
Денят на св. Патрик.
Авторът и Моше ...
Коригирано газене за прехода до Нигерия ...
За спомен от „Суатлинкс 9“.