НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЧИТАТЕЛСКО ПИСМО ПО ПОВОД ПУБЛИКАЦИЯТА ЗА РО-РО КОРАБА „СОФИЯ“
Здравейте „Морски вестник“!
Прочетох статията 28 март 2018 г. Ро-ро корабът „София“, който предизвика суматоха на рейда пред Фичоза през 1997 г. и реших и аз да Ви пиша нещо, защото съм бил на него точно преди описаните събития.
Не вярвам да го публикувате, но ще си направя труда да го споделя с Вас.
Беше точно след Виденовата зима 1997 г. Помня, че на 1 април, като се върнахме от Грузия, пътят Бургас - Варна беше затворен от снеговалеж и не можах да се прибера в къщи. Току що бях взел изпита за старши помощник-капитан.
Бях в отпуск от Параходство „БМФ“ и реших да опитам на София. Смених титулярния втори помощник-капитан Тошко (11 рота от Бургас). После разбрах, че им трябвал втори помощник със сертификат за старши помощник, за да може титулярът старпом Иво Котов да използува сертификата му .
За пред ДИК бях старпом на кораба, а реално бях втори помощник. Малко ми стана ляво, но като се има предвид, че бях три випуска след Иво и той беше с повече опит, го приех. Лошото беше, че целият екипаж беше събран като човек на някой си.
Капитан беше някакъв Митко от Варна 57-58 набор. Стояхме на Морска гара с работно време от 5-8 и чакахме чартьора Йордан Марков да напълни кораба с тирове. За 45 дни направихме един рейс - седем дни, до Грузия. Взимахме си валутата, защото бяхме под либерийски флаг, и пей живот!
Слушахме изцепките на собственика Павлов и протежето му Йордан Марков как щели да купуват втори и трети кораб. А капитанът Митко се готвеше за директор на бъдещото параходство.
На мен ми щракна, че кой така дава пари така без работа, пък и нещо се сдърпах с капитан Митко, който ревнуваше, че съм взел степен толкова рано и все гледаше да ми покаже колко е велик. Събрах багажа на суджук и чорбаджията друг! Отидох старпом на „Плиска“ (на СоМат). В интерес на истината, си прибрах всичките пари до цент.
После разбрах, че мутрите на Марков се качили на кораба и накарали екипажа да разпише, че се отказва от парите по договорите и който не се съгласил, бил съветван в кабината на 4 очи. След това се разбира, че няма да има товари и корабът отива на рейда, където става и описаната случка.
Най-хубавото за мен от цялата история беше, че имах вече стаж на Ро-Ро, макар и само 7-дневен рейс, и в СоМат ме взеха.
Имахме и куриоз за 7-дневния рейс. Войник от България, избягал от поделението заради тормоз от по-старшите, се скри с шофьорите на кораба. Хванахме го на средата по пътя до Поти. Капитан Митко го обяви както се полага като stowaway в Грузия, макар че му бях казал и друг вариант. Той работеше по принципа „тенекийката на дупето“. След това обикалях два дни по учреждения в Грузия да обясняваме за войника.
Най-интересното беше, че го питаха само едно: как избра Грузия, след като се отделихме от СССР нормален човек не е емигрирал при нас...
Аз им обясних, че момчето не е в ред и се метнал на първия кораб, който видял. Закарахме си го обратно в Варна.
Хайде със здраве и ако решите да го публикувате, няма да се сърдя.

Поздрави,
Златомир ВЕРГИЕВ,
випуск 1990 на ВВМУ, 15 рота

P.S. Цялата история на този кораб беше малко съмнителна. Честно казано -  политико-икономическа игра. След падането на Виденов собственикът загуби позиции при новото правителство и така и не успя да осъществи намеренията си. Аварията на кораба беше в следствие намаления екипаж, оставен на рейда, след като се разбра че „София“ няма да работи повече.
Спомних си, че трети помощник-капитан беше Петко Гълъбинов, синът на зам-началника по тила на Морското училище. Той обаче не беше от хората на капитана и си замина заедно с мен. Току що се беше уволнил от служба във военния флот и се качил за стаж. Така се спасихме от мутрите на Данчо Марков и неприятния инцидент на рейда.



Ро-ро корабът SOFIA (IМО 7388229) в Пристанище Варна.