НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ДОБРА ДУМА ЗА СЪВИПУСКНИЦИТЕ ОТ МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ
В памет на к.д.п. Николай Левенов
и на инж. Румен Несторов

Беше през месец юни 1987 или 1988 година. През втората половина на този месец, шефът на ПДО и мой пряк началник, винаги отиваше на санаториума в Хисаря, оставяйки неговия заместник да приключва първото полугодие. От 1975 година бях в завода „Флотски арсенал“, а от 1977 година - към ПДО като корабостроител, така, че вече бях станал един от офицерите с най-голям стаж в отдела и така през тази година бях оставен за негов заместник. А през тази година и директорът на завода бе излязъл в отпуск и на практика „Б“ отборът играеше на тяхно място.
Един хубав ден, към 10.00 часа, директорът по производството ме извика при себе си и ми разпореди незабавно да предприема разместване на корабите на единия от плаващите причали (кейове), за да осигуря място за съветски транспорт, който е донесъл резервни части за корабите в ремонт и около 30 тона продукти и в момента е на рейда. Запитах за дължината на кораба. Размерът малко ме стресна. Върнах се в стаята на ПДО, която бе съседна на неговата, и се заех да видя какво може да се направи, за да се осигури място за транспорта. Като сравних дължината на плаващите кейове (те бяха два и бяха от бетонни понтони), видях, че корабът е по-дълъг с една трета от нашите плаващи причали и или кърмата, или носът му, ще стърчат към канала „море - езеро“. Това не му даваше възможност да се швартова стабилно и заплашваше сигурността на фарватера, а неговото разлюляване при преминаване на по-големи кораби, щеше да води до „игра“ на целия кей.
Върнах се при директора (Бог да го прости капитан І ранг Димитров, по-известен като Джупана) и му изложих възраженията си. Той се съгласи с мен. Но от Щаба на Флота му бяха казали, че въпреки неколкократните искания на оперативния дежурен, от Пристанище Варна категорично са отказвали да приемат кораба. Скоро ще разберете защо. …

Пълния текст на този разказ на о.з. капитан І ранг Евгени ЦЕНОВ можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани“.







Авторът като капитан-лейтенант.