НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ЕКЗОТИКАТА
Не останаха лесни теми за набеден есеист като мен, а с тази направо си взех белята. Та то всичко в моряшкия живот е екзотика! Вдъхновяващите изгреви и залези, непознатата флора и фауна, невероятните местни обичаи и нрави. Морякът е свидетел на всички тези чудесии, натрупва ги в паметта си, но не му достигат време и знания, за да ги премисли и подреди.
Когато беше малък, внукът ми все ме разпитваше за екзотичните животни по света, аз се препъвах в неподредените си спомени и предпочитах въпроси като този защо дядо никога не си брои парите, а просто ги вади от джоба и защо тези пари все му стигат.
Днес имам и време, и Гугъл, за да уточня какво точно съм видял по време на морските си пътешествия, но се страхувам, че те ще загубят очарованието си след тяхното систематизиране и осмисляне. Затова само с имена и кратки анотации ще ви разкажа за един деветмесечен контракт на м/к „Кейп Бретън” през 1992 -а година. Пътешествието започна с влак до София, а после със самолет до Цюрих, Рио де Жанейро и Буенос Айрес. Следва многочасово пътуване с автобус през пампасите, чак до пристанището Некочеа. В малък хотел три дена чакам м/к „Кейп Бретън”. Запомнил съм католическата църковна служба в местната катедрала. Хората са бедни, но много сърдечни и силно вярващи.
На самотен вълнолом по пътя към кораба се срещам с морски лъв, който блажено си почива на тясната пътека. Тук моят внук започва да ми задава уточняващи въпроси, а аз все му приказвам за страхът и безизходицата, в които бях изпаднал. Никакви подробности не можах да си спомня за кроткото животно.
Следващото пристанище е Каляо в Перу. Ако мръсотията и престъпността са екзотика, то такава имаше в изобилие. От Каляо отиваме в Салавери за доразтоварване. Малко, планинско селце, няма растителност, а само камъни, селяните масово крадат от житото по джобове, торби и пазви, някои си водят кокошките да кълват направо от кея, който ужасно смърди на риба.
В Чимботе, все в Перу, уж товарим рибено брашно. Тук стоим повече от седмица. Слушам перуанска музика и ... президента Фухимори. На Великден по улиците имаше шествия с разпънати на кръст живи хора, гвоздеи, кръв, престъпност, молех се по-скоро да отплаваме от там. Признавам, че инките са симпатични, Марио Варгас Льоса - интересен, ламите - също. Впрочем, на ламата тука й викат жама, а пристанището и улиците ужасно вонят.
Пристанището Арика вече е в Чили. След Аржентина и Перу, Чили ми се стори рай. Чисто, подредено и културно. Няма престъпност, отсъстват крадци и мошеници. Виждам и стачки, и протести, но има и филми, и книги, и култура, а по улиците можеш да видиш и изкуство.
Антофагаста е следващото чилийско пристанище. И тук е чисто и спретнато. От Перу си бях купил два ролкови дезодоранта. Отворих ги - пълни с вода. Хвърлих ги, излязох в  Антофагаста и си купих две рексони - чудесни.
Пресичаме великия Тих океан и сме в Шанхай. В тамошен ресторант е пълно с екзотични ястия, а менюто за късмет е на английски. Избирам и поръчвам пет-шест манджи, показвайки английския текст. Донесоха ми съвсем други блюда. Келнерът не знаел английски и чел китайския над показаното от мен. Пробвах всичките чинии - много люто, солено, поръсено обилно със захар и намазано с конфитюр. Плюх и псувах, а келнерите се скъсаха от смях... По улиците непрекъснато чувам „о кей” и „хелоу” - отговарям с „мараба” и те много се кефят.



Страховита екзотика с „Мед Леричи“ в океана.
Фантастика, а не екзотика - Суец.
Влачим яхта с влекача „Морски лъв“.
Не е черна дупка, а бразилски товарач на тръби, който кръшка от работа...
„Суатлинкс 9“ в Ирландия - „Гинес“, студ и девойки в патриотичен цвят.
С „Мед Леричи“ - влизаме в Бразилия - Рио.
С „Кейп Бретън“ в Далечния изток - всичко е екзотика.
На Копакабана се пие с такива чаши...
Хуанг Пу, следващото пристанище, е в някаква мътна река. Разтоварват ни на... лодки. Те са стари, прогнили и само търсят място, където да потънат. Мръсотия. Мизерия. Китайците крадат всичко от кораба, но предпочитат храна.
Следва Фанг Ченг - на границата с Виетнам. Улиците са бунище. Голи китайчета тичат и се търкалят в мърсотията. Давам им дребни пари и те са щастливи. Някой бе казал, че целият световен прогрес не струва колкото една-едничка сълза на дете...
Пьонанг вече е в Южна Корея. Заводите им ги бива, но националната им душевност категорично не ми допада. Тесногръдие, скудоумие и пълно отсъствие на каквито и да са фантазия и въображение. Каошунг за щастие е във Тайван. Чистичко, модерна архитектура, озеленяване, болници,  кина и дори... рокендрол. Тайванците са мили и услужливи хора.
Понтианак е пристанище в Индонезия. Товарят ни от баржи. Индонезийските товарачи живеят на нашата кърма, там ловят риба, готвят и спят. Може би са човекоядци, защото се сприятеляват само с по-пухкавите от екипажа... Панг Калан Бун също е в Индонезия. Новите товарачи си донесоха няколко кокошки и петел, но не бързат да ги колят. И Джамби е в същия архипелаг. Сменяме 50 празни чувала от рибено брашно за петела и две кокошки. Пристанището в Малайзия се казва Куантан. Тук товарим дърва. Товарачите са достта по-чисти и си носят плодове за ядене.
Следващите пристанища са в т.н. Залив. Първото е Джебел Али в Дубай. Законност. Ред. Чистота. Култура. Богата даржава. Богати хора! По време на прехода до Дубай петелът и двете кокошки скочиха зад борд.
Абу Даби. Много чисто, а местните хора са само началници. Името се произнася с ударение на първата сричка и в двете думи, а не както го произнасяме в БеГе.
Ум Саид е в Катар. По градските площади видях красиви скулптури на... чайници. Всички бачкери са индуси, полицаите - египтяни. Целият хоризонт е от нефтени кладенци.
Бахрейн - почти същото, само бачкерите са корейци. Чайниците и тук присъстват...
Кувейт - корупция на всяка крачка: пилот, митница, агент, но държавата е хубава.
Дамам - бачкерите са пакистанци, а местните - религиозно увредени.
Дубай - тук се сменям с новия шеф. Три дена чакам полета си в луксозен хотел, а после - Кайро и София.
Следващата година сменям „Кейп Бретън” с „Мария Оксилиадора”. Посещавам пристанища от студения север на континента Америка, та до най-южния му юг.
Във Венецуела, пристанището бе Ла Гуейра или Пуерто Кабело, някакъв тъп латино гангстер ни нападна с револвер на улицата. Двама сърцати турци се хвърлиха отгоре му, той стреля три пъти, но само опърли ухото на Ният и отнесе средния пръст на Исмаил. Ни полиция, ни болница имаше в града, та се наложи да водя турчето чак в Каракас. И това ако е екзотика...
През този контракт освен споменатите вече Гуейра и Кабело, посещаваме няколкократно Рио де Жанейро, Сао Франсиско до Сул, Имбитуба, Паранагоа, Витория, Сантос, Бриджтаун, Порт ъф Спейн, Монреал и Корнер Брук. Последното пристанище е в Нюфаундленд...
На въпросът на моя внук, защо парите ми никога не свършват, а на другия дядо все не му достигат, отговорих :
- Това е така, защото аз ходя на работа.
- Че то и другият дядо ходи на работа и дори тръгва много рано всяка сутрин.
- А виждаш ли го като се връща?
- Да. Късно вечерта.
- Виж сега, моето момче, дядо Славчо тръгва на работа в понеделник по обяд и се връща чак във вторник вечерта, САМО ЧЕ - СЛЕД  ДЕВЕТ МЕСЕЦА...

Сл. ПЕШКОВ - моряк
Снимките са от личния архив на автора.