НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПРОПАГАНДАТА В МОРСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА -
МЕЖДУ ИСТИНАТА И ИЗМИСЛИЦАТА

Пропагандата е заемала важно място в българската художествена литература по времето на социалистическото управление на страната. Типичен пример за това е сборника с разкази от Владимир Селянов, озаглавен „Млади водолази“. В него авторът е описал различни случки от трудовото ежедневие на младежите през онова неотдавна отминало време.
Особен интерес представлява едноименният разказ. В него е описано обучението по подводно дело на група деца, организирани в звено „Млади водолази“. Вероятно авторът на разказа е имал предвид новосформираната по това време ДОСО (1). Обучението на младежкото звено се извършва по време на ваденето на потъналия параход „Шипка“ (2). В разказа младежите използват оборудване за среден водолаз, като най-вероятно се има предвид руската „триболтовка“. Според автора, водолази пробиват дупка

Корицата на книгата „Млади водолази“ и илюстрация към едноименния разказ.
в корпуса на потъналия кораб, за да го сапанират и изтеглят. В действителност „Шипка“ е изваден на повърхността с помощта на подемни балони, напълнени с въздух. Вероятно тази грешка е допусната поради непознаването от автора на техническите подробности по процеса на изваждането.
В разказа е споменато и изваждане от морето на германска магнитна мина върху палубата на кораб с помощта на среден водолаз. Такава операция би могла да се извърши само след предварително премахване на детонатора като се използва плавателен съд с дървен корпус. По-често обаче се практикува подриване на място. Описанието на мината като магнитна - германско производство, най-вероятно е случайно хрумване на автора (3). Любопитен детайл от сюжета на разказа е описанието на инцидент под водата. След заплитане на въздушния шланг в останките на потънал кораб, водолазът го прерязва, освобождава се от баласта и изплува аварийно. Такава спасителна процедура наистина се прилага при необходимост от средни водолази (4). Дали авторът на разказа е бил запознат с руските правилници за водолазно дело, използвани в съответните морски клубове на ДОСО или е съчинил тази ситуация на основата на обща информация можем само да гадаем.
Друг интересен детайл от разказа е плавателният съд, на който се развива действието. Той е описан като „параходче“ с име „Чайка“ и екипаж от 4 човека - капитан, главен водолаз, два моряка. Въпросният плавателен съд е оборудван с две помпи за обслужването на два средни водолаза. Той взема на палубата си допълнително 5 деца - общо 9 човека. Към 1952 година, когато е издаден сборника с разкази, в българския флот е бил известен един плавателен съд с такова име. Това е парният катер „Чайка“. Той е бил произведен в Русия. Катерът има дървен корпус с дължина 13 м., широчина - 2,8 м., газене - 1,4 м.  и водоизместване от 23 т.  Силовата му установка е парна машина с мощност 75 к. с., с помощта на която развива скорост от 7 възла, а екипажът се състои от 7 души (5). Едва ли обаче в разказа е описан точно този плавателен съд. След 1952 г. в периода 1956-1965 в завод Странджа в гр. Мичурин (сегашен Царево) са построени няколко риболовни сейнера тип „Чайка“. Един от тези плавателни съдове е носел името „Чайка“ (6). Годината на построяване на корабите от тази серия, техния вид (катери с дизелови двигатели) и предназначение обаче показват, че в разказа не става дума за въпросното РК. Катер с такова име присъства в Регистровата книга на морските кораби на Българския корабен регистър (БКР) от 1980 г. Липсва информация за предишно име на катера, за завода - производител и за годината за производство. „Чайка” има максимална дължина от 11,45 метра и широчина от 3,04 метра, а височината на борда му е 1,26 метра (вместимост 10 БРТ). Корпусът на катера е дървен. Двигателят е дизелов, двутактов, с просто действие, тип К-161-2, с мощност 90 к.с., произведен през 1975 г. Собственик на „Чайка” е Строителен и технически флот  СТФ) - Варна (7). Дали споменатият в разказа плавателен съд е действително съществувал или е плод на авторовата фантазия, може само да се предполага.
Въпреки всички технически неточности, разказа „Млади водолази“ е един любопитен пример за пропаганда, който със сигурност е запалил интереса на доста младежи към водолазното дело по онова време.

1. Доброволна организация за съдействие на отбраната (ДОСО) е създадена  през 1951 г. по решение на Централния комитет на БКП.
2. Параходът „Шипка“ потъва на 15 септември 1941 г. след като се натъква на мина пред Златни пясъци и е изваден през 1952 г.
3. По въпроса за наличието на дънни, неконтактни мини с магнитен взривател, немско производство по морското дъно край българското крайбрежие - http://morskivestnik.com/compass/news/2014/062014/062014_10.html
4. Типовых действий при нарушений нормальной работоы водолазного снаряжения и средств обеспечения во время спуска. 1.1. Прекращение подачи воздуха водолазу: при одновременном обрыве шланга и сигнального конца. Действия страхующего и обеспечивающего водолазов - немедленно прекращает вытравливание воздуха из скафандра, обрезает брасы, сбрасывает грузы и всплывает на поверхность, удерживаясь по возможности за спусковой конец - http://helpiks.org/5-73630.html
5. Информация за парния катер „Чайка“ - http://vimpel.boinaslava.net/index.php?module=bg_Chayka
http://www.pan.bg/view_article-34-3986-parniyat-kater-chajka.html
http://www.airgroup2000.com/forum/viewtopic.php?t=226693
http://morskivestnik.com/compass/news/2012/012012/012012_42.html
6. Информация за риболовните сейнери тип „Чайка“ - http://www.airgroup2000.com/forum/viewtopic.php?t=227563&start=30
(Пуснато на: нед. 25 апр 2010, 13:43)
7. За катера на СТФ с името „Чайка“ - http://morskivestnik.com/compass/news/2013/072013/072013_80.html

Теодор РОКОВ
Археологически музей - Варна

Разказа „Млади водолази“ от Владимир Селянов (в PDF-формат) можете да прочетете тук.