НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И АБСУРДЪТ
Един човек от Перу сънувал, че си яде обувката. Събудил се посред нощ, за да установи, че го прави наистина... Абсурдът е, че тази простотия научих неотдавна от „Спонджбоб квадратни гащи”.
Запис в машинния журнал на парахода „Рила” от 1971 г.: „Днес Слънцето падна на палубата и се счупи”. „Слънце” наричаме голямата лустра за осветление....
Владо Акордеониста от Видин бе мой съученик - леяр от ТеМеТе-то в Михайловград. Той бе посредствен акордеонист, калпав ученик и не бе от Видин, а от село Василовци, но бе сладур и веселяк. Съквартирант му беше младокът Иванчо от същото село. Един ден този Иванчо ме видял заедно с Владо и в квартирата го разпитал за мен. Акордеонистът му разказал всичко: спортист, художник, отличник. Иванчо останал безкрайно разочарован. Той винаги си бил мислил, че съм убиец, крадец и двойкаджия...
Дълги години нашите представи за абсурд се изчерпваха с понятието „да очакваш Годо”. В съветските пристанища българските моряци се срещаха с абсурди, пред които „Годо” изглеждаше като селска вечеринка. Тук никой нищо не чакаше. Безкрайност, безидейност, безпричинност. Спомнете си Чехов, Достоевски, Гогол. Няма ясна граница между добро и зло, между живот и смърт. Казват ти „сейчас” или „скора будет” и в следващите дни и седмици разбираш какво е истински абсурд. От там съм си купувал албум на прекрасната рок група от времето на соца Наутилус Помпилиус със заглавие „Ни кому ни кабелност”...
В една жестока книга на Дино Будзати се разказва как военно поделение дълги години охранява крепост в татарска пустиня. От кога, от кого, и защо, вече никой не помни. Накрая се оказва, че опасността е в самите охранители...
В руски вестник от по-новото време прочетох следното съобщение: „Спортният костюм на пострадалия бе „Пума“, но в милиционерския доклад, кой знае защо, бе записано „Рита”...
Той бе кофти помполит и много ме мразеше. Всъщност мразехме се взаимно, само дето моите приятели бяха долу в машината, а неговите - горе по върховете на властта. Бяха застойни времена и той реши да ме уволнява. Колко му е... При последвалата моя скромна самозащита, открих в биографията му няколко опита за изнасилване и педофилия. На предишните кораби са му викали Жоро  Секса. Съобщих устно на висшите партийни органи. И се отървах леко. С леко мъмрене. Той ли ? Той си продължи по старому...
Морско училище несъмнено бе място с ограничени степени на свобода. Ето как преподавателят по парни котли Ицо Парата се обръщаше към излезлия пред черната дъска за изпит курсант: „Запей, птичко лекокрила.” Добри хора като Ицо (не му помня фамилията) с абсурдно чувство за хумор имаше много в Училището.
Пак в Морското. Ленив делничен следобед. Курсант седи и мечтае в парка. Недалеч от него минава началникът Дичо Узунов. Курсантът, известен като Рагацито, отначало се колебае дали да козирува, а после се отказва. Тогава Дичо тръгва към него. Рагацито става и уставно отдава чест. Вие защо не приветствахте, другарю курсант? Другарю адмирал, в устава е казано, че при разстояние по-голямо от 20 метра не се приветства. Да, но аз минах на по-малко от 20 метра. Не, повече бяха, завършил съм техникум по геодезия и много точно определям разстояния на око...
Дичо предлага да измерят разстоянието, за да решат спора. Ще мерят с крачки. Пръв е Рагацито. С доста ситни крачки той „измерва” 23 метра. Дичо шири крачката си колкото може (той не е от най - високите) и „получава” 18 метра... Курсантът е изпратен за метър. Официалното метрологично измерване показва 21 метра!
През 1994-а българският лев се беше обезценил десет пъти. Моточистките правехме със силите на екипажа и

Абсурд от пристанищна магазия в Малта.
Само записките на писаря не са абсурдни: 1 каса бира и 1+1=4 бутилки водка.
Пасажерът „Фантазия“, а долу в ляво ние, от „Морски кон“, му даваме вода...
Помислих, че виждам светлина в края на тунела... оказа се началник с фенерче, идващ да ми възложи още работа.
„Суатлинкс 9“ - токът ще ни убие, но в ковчега ще сме с хубава кожа...
заплащането се извършваше по таблици от преди пет години. За да се изплатят тези пари, се изискваха: радиограмно искане за ремонт, отговор с разрешение, описание на дейностите, актове и замери, списък  на участниците с дялово участие, подписи и ЕГН. През въпросната 94-а радиограмно съобщих на Параходството, че моточистката ще извършим, но се отказваме от възнаграждението, тъй като комуникационните и канцеларски разходи по процедурата надвишават парите, които евентуално бихме получили за труда си. Години по-късно проблемът бе решен по принцип - спря се заплащането на саморемонтните дейности...
С м/к „Оборище” цяла седмица стоим на кея във Венеция. На второто ни излизане до Сан Марко, Ицето - трети механик ми се хвали, че е взел от камбуза голям пакет леща за гълъбите. Готвачът Виолин изказал съмнения дали разглезените капиталистически гълъби ще харесат турската леща, но Ицето се оправдал с факта, че храната за птици, която се продава на прочутия площад е в съвсем малки пакетчета и струва луди пари. Застанахме на Сан Марко и третият извади пакета с леща от чантата. Двадесетина гълъба мигновено накацаха по ръцете и раменете ни. Докато Ицо се мъчеше да отвори пакета, гълъбите станаха стотици. Понечих да помогна при отварянето, но така си останах - с протегнати напред ръце. Вече и не виждах  нищо, защото хиляди гълъби имаше по главите, ушите, вратовете, раменете и ръцете ни. Ицето май псуваше, но нямаше опасност да бъде чут поради веселите птичи възгласи. Коленете ми се огънаха от тежестта, но пакетът с леща вече бе отворен и се надявах след консумирането му, италианските тарикати да се оттеглят. Да, ама не. Отлетяха тия по ръцете ни след светкавичното унищожаване на лещата, а тези по главите и вратовете ни останаха в очакване на допълнителни количества. Така ги носихме до Понте Риалто, където някакъв наивен турист направи опит да отвори пакетче бонбони... Чак до пиацале Рома чувах веселите възгласи на пернатите немирници. Туристът нито се чуваше, нито се виждаше...
По време на същия рейс за Коледа бяхме в Санта Круз де Тенерифе. В града излизах по къси гащи и потник. Весела Коледа! Индуси пък бяха собственици на магазините с имена „Крим”, „Маршал Жуков”, „Наташа”...
По време на чернобилската трагедия с м/к „Руен” возехме железа от района на Азов... В местен вестник прочетох практичен съвет. Безопасно е да се ядат ябълки от зоната, но огризките трябва да се заравят дълбоко в земята... Чернобил не бе много далеч от пристанището...
На м/к „Мед Леричи” мотористът Иван Дертлиев ми е разказвал история, която може да се случи само на човек, роден в абсурдния (спомнете си Радичков) северозападен край. Мотористът е от Лом и за късмет започнал военната си служба в приятно бургаско поделение. Още на първата градска се напил. По ломски. Върнал се късно. Пред поделението стоял ... валяк. Качил се на валяка Иван, запалил мотора и си спретнал нещо като Формула 1 на пустия плац. Както обикновено става на формулата, валякът изтървал един завой и минал през физкултурния салон. Дотук добре, но след салона кротко стояла „лада“-та на командира. Какво е за Иван една „лада“ - валякът въобще не я усетил... Службата Дертлиев завършва в ужасно варненско поделение, но пък станал моторист...
Всъщност още 150 г. преди Христа, Теренций е казал: „Когато двама души вършат едно и също нещо, то не е едно и също...” Това може да се каже и за дейността на всички правителства след 1990 г. по развитието на българската морска индустрия. Абсурдът на тяхните действия включваше и некомпетентност, и мудност, и ретроградност. Днес резултатът е видим: Не питай! Не казвай! Присъствието на „Тотал“ в наши води е добър знак, но според официалните данни в договора с френската фирма е написано, че тя щяла да се „погрижи” за опазването на околната среда. Ние, морските хора, допускаме, че това е грешка на превода, защото дори да не си моряк, а само да си гледал филма „Дийп Хоризон”,  ще знаеш, до какви ужасяващи последствия може да доведе тази дейност.
Днес просто липсва морска политика БеГе. Никой не се интересува от корабоплаване, пристанища, корабостроене и ремонт, драгиране, рибарски кораби и риболов, морска инфраструктура и, разбира се, стълбовете на морския прогрес: образование и обучение. Липсва консолидация и хармонизиране на законите и правилата в морската индустрия. Всеки отрасъл се регулира със собствени, специфични закони и опитите за тяхното прилагане често водят до пълен абсурд...
Цяла година властта занимава обществото с един ски лифт и няколко дискотеки, а в Народното събрание за всички тези години не чухме дори един въпрос свързан с морския отрасъл на България. Срамота! Както казваше един приятел капитан в началото на 90-те: „Те постигнаха непостижимото - да губят от корабоплаване...”
Ще завърша с една абсурдна история.                                                                           Убиец чака във вход на жилищен блок човекът, когото трябва да убие съгласно поръчката. Жертвата се бави. Убиецът нервничи. Следил е „клиента” цял месец. Знае навиците му. Наясно е, че отдавна трябва да се е върнал. Сигурно му се е случило нещо, мисли убиецът. Я кола го е блъснала, я са го обрали, я го е пречукал някой. То днес по улиците е доста опасно да се ходи...
Това беше ...
И БЛАГОДАРИМ ЗА РИБАТА...

Сл. ПЕШКОВ - моряк
Снимките са от личния архив на автора.