НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЗА СПАСИТЕЛНАТА МИСИЯ ПРИ КАРТАЛ БУРУН НА
АНГЛИЙСКИЯ ПАРАХОД „ЕВЕЛИН“

Картал бурун (от турски - орлов нос) е нос в северната част на българското черноморско крайбрежие*. На 21 юли 1877 г. на юг от него потъва една от спасителните лодки на английския параход „Евелин“ (Evelina / Evelyn), собственост на английската железопътна компания (The Danube and Black Sea Railway and Kustendje Harbour Company Limited)**. Тя е натоварена с българи - бежанци от башибозушките изстъпления в този край в началото на Руско-турската (Освободителна) война от 1877-1878 г. Претоварена лодката се преобръща преди да достигне парахода, закотвен на около 500 м от брега. Загиват между 21 и 41 души, сред които жени и деца. С парахода в Кюстенджа (от 15 юли в руски ръце), са докарани 380 бежанци, 9 от които тежко ранени.

На 10 (22) юни 1877 г. 14-ти руски армейски корпус, под командването на генерал-лейтенант Аполон Ернестович Цимерман, форсира река Дунав между Галац и Браила и заема Северна Добруджа [1]. На 3 (15) юли 1877 г. флигел-адютант полковник граф Орлов-Денисов с 29-ти Донски казашки полк и 4-та Донска конна артилерийска батарея влиза в Кюстенджа (Констанца), напусната от османските войски. На 12 (24) юли флигел-адютант капитан А. Д. Милютин влиза в изоставената и полуразрушена Мангалия [2]. Редовната османска армия (над 10 хиляди души) се изтегля към Хаджиоглу Пазарджик (Добрич),

Upsetting a boat with Fugitive Bulgarians on the Black Sea Coast (Преобръщане на лодка с български бежанци край брега на Черно море). // The Illustrated London News, No. 1988, Vol. LXXI, Saturday, August 18, 1877, p. 148.
Rear Admiral Edmund Charles Drummond, 1897 (Едмънд Чарлз Дръмънд).
Балчик и Варна и територията на юг от линията Черна вода - Меджидия - Кюстенджа се превръща в ничия земя. Тук в защита на султана вилнеят башибозушки конни отряди, съставени от черкези (преселени в Добруджа след 1864-1867 г.) и кримски и ногайски татари (преселени след края на Кримската война - 1859-1862). Те прилагат тактиката на „изгорената земя“ чрез грабежи, отвличане и убийства на беззащитното християнско население [3]. Един от тези отряди (около 1 000 башибозуци (черкези и татари) напада селата в приморска Добруджа на юг от Кюстенджа [4]. Нападнати и разсипани от башибозуците са селата Саръ Муса (днес Смин), Саталмъш (днес Езерец) и Шабла. На 26 юли 1877 г. те са посетени от английския вицеконсул във Варна Уилям Хенри Далзиъл [5], който в доклади до английския консул в Русчук Ричард Рийд [6] и посланика в Константинопол (Истанбул) - Остин Хенри Леярд [7] описва грабежите, насилията и убийствата [8].
Командирът на английския патрулен кораб „Рапид“ (HMS “Rapid”) [9] Едмънд Чарлз Дръмънд  (Commander Edmund Charles Drummond) [10] в доклад до английския посланик Леярд пише:

Командир Дръмънд до г-н Леярд
„Рапид“, Варна, 25 юли 1877 г.
В съответствие с телеграмата на Ваше превъзходителство, получена на 21-ви този месец, аз тръгнах вечерта на същия ден за Кюстенджа, с подполковник Санки на борда. …

Пълния текст на статията на Анастас АНГЕЛОВ (в PDF-формат) можете да прочетете в рубриката „Изследвания“ на раздела „Морски колекции“.