НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПЪРВИЯТ НАЧАЛНИК НА КАТЕДРА „КОРАБОСТРОЕНЕ” В МОРСКОТО
УЧИЛИЩЕ

Да си спомним за живота и дейността на инженер капитан-лейтенант Неделчо Стоянов Великов

На 1 април 2018 г. се навършват 50 години от преждевременната кончина на инженер капитан-лейтенант Неделчо Стоянов Великов. Коварната болест отне живота на талантливия инженер-корабостроител когато той бе само на 35 го­дини!
Роден е на 31 юли 1933 г. в село Марково, Новопазарска околия, Шуменска об­ласт в семейство на железничар. Всички образователни нива до 1949 г. завършва с пълно отличие. Тогава той кандидатства за кадет в Народ­ното военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, Варна, където е приет в 49-и кадетски випуск. През 1952 г. завършва с пълно отличие курса и е изпратен за обучение в Корабостроителния факултет на Висшето военноморско инженер­но учили­ще „Ф. Э. Дзерджинский“, Ленинград. След 5 години се дипломира със златен медал. Дипломната му работа е била посветена на проектирането на подводница, във връзка с което е бил единственият курсант-чужденец, допуснат в специализирано конструкторско бюро в Кронщад.
Завръща се в България и е назначен за конструктор в конструк­торското бюро на КРЗ „Флотски ар­сенал“ - Варна (понастоящем „ТЕРЕМ-КРЗ Флотски арсенал - Варна“). През 1958 г. постъпва като преподавател по дисциплините „Хидродинамика“ и „Теория и устройство на ко­раба“ в преименуваното вече Висше народ­но военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, Варна.



Инженер капитан-лейтенант Неделчо Стоянов Великов (1933-1968 г.)
За съжаление едва ли има друго инженерно образование у нас, което да е било от­кривано и закривано толкова пъти, както корабостроителното ин­женерно образование! Тъй като неговата история не е обект на тази статия, тук ще спомена само, че през 1959 г. започва обучението на инженери-корабостроители във ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров“. При създаване на катедра „Корабостроене“ Н. Вели­ков е назначен за началник на катедрата и става главният организатор по подготов­ката на четири випуска инженери-корабостроители (от 1959 до 1967 г.).
На тази ключова позиция за корабостроителната специалност във ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров“, Варна
той е принуден да преодолява много трудности. Заради почти несъществуваща прием­ственост в корабостроителното образование у нас липсват необходимите хабилитирани преподаватели по основните дисциплини, специализирани учебни лаборатории, учебници и пособия. При тези трудни условия Н. Великов успява да привлече оста­нали преподавателски кадри по специалните корабостроителни предмети, а също и някои от водещите ин­женери-корабостроители, които заедно с него и увле­чени от неговата енергия осигу­риха ви­соко професионално равнище на обучение на курсантите. Благодарение на неговата неуморна ор­ганизаторска дейност те стажуваха няколко месеца в производството и конструктор­ските бюра на корабостроителните заводи във Вар­на, Бургас и Русе, имаха и пла­вателна практика на корабите от Параходство „Български морски флот“. Без съмнение, този вид обучение запозна­ваше курсантите с практи­ческите проблеми на проектирането, строежа и експлоа­тацията на кораба. Също така, тъй като на  български език по това време поч­ти не съществуваше инженерна корабостроителна литература, Н. Великов информираше
обучаемите за наличната литература на руски език и им препоръч­ва кои кни­ги са най-подходящи за тях. Затова, без преу­величение може да се каже, че повече­то курсанти-корабостроители, при завършва­не на обу­чението си във ВНВМУ, при­тежаваха солидна колекция от книги  по своята спе­циалност.
Може би не е известен фактът, че той дори организира посещение на група кур­санти-корабостроители в опитния басейн на Одеския институт за инженери на морския флот. И това е по времето, когато Институтът по корабна хидродинамика във Варна още не беше открит!
Към всичко казано за организаторската дейност на Н. Великов трябва да се добави и неговата дейност като преподавател по основните корабо­строителни предмети. Тези от нас, които са слушали увлекателните му лекции по „Теория на кораба”, сигурно си спомнят за това, че всяко качество на кораба (ходкост, устойчивост, клатене и т.н.) ние сме
изучавали задълбочено в шест последователни семестъра. Освен високия професионали­зъм, с който той преподаваше, трябва да се спомене и младеж­кият му ентусиазъм. Н. Великов обичаше корабостроителната професия и правеше всичко, което зависи от него, за да предаде любовта към професията на младите курсанти. По-късно много от неговите ученици станаха водещи инже­нери и допринесоха за успехите на бъл­гарското корабостроене. 
През 1968 г. Н. Великов защитава кандидатска дисертация в Ленинград на тема водометен движител за торпедо, но не получава научната степен поради внезапната му кончина.
За човешките качества на Н. Великов също може да се говори много. Дори само последният етап от неговия кратък живот е достатъчен, за да  ги илюстрира. Когато постъпва в болницата в Разград се подлага на експеримент за откриване на ракова ваксина. Той е познавал цялостното развитие на болестта си и е казвал на брат си Христо Великов (инж. капитан I ранг, сега пенсио­нер): „По-добре да бъда в помощ на науката, отколкото да умра безславно“.
Да, инженер капитан-лейтенант Неделчо Великов не ни напусна безславно. Спо­менът за него е жив както в сърцата на неговите възпитаници, така и в паметта на цялото Морско училище, той не е забравен!

Доц. д-р Любен ИВАНОВ
- възпитаник на 78-ми (първи) випуск по специалността „Корабостроене“ в Морското училище* (пенсионер)

* Авторът сърдечно благодари на брата на инж. капитан-лейтенант Неделчо Великов - инж. капитан I ранг Христо Великов от випуск 77, своите колеги Стефан Горанов от випуск 78, Здравко Станчев от випуск 79, Михаил Бояджиев, Костадин Йосифов и Румен Тотев от випуск 80 на Морското училище - Варна, и инж. Иван Алексиев, възпитаник на Университета в Росток (Техн. фак.), ГДР, за оказа­ната помощ при написване на тази възпомена­телна статия.

Бел. ред. Тази статия бе публикувана във в. „Вапцаровец“, май 2016 г., с. 29