НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
СПОМЕНИ ЗА ТЮЛЕНА - МОНАХ
Според  Biological Diversity in the Black Sea, New York, 1997 [1] колонията от черноморски тюлени (Monachus monachus) по северното наше черноморско крайбрежие през 1936 г. е наброявала около 128 екземпляра. По времето на ІІ Световна война тяхната популация намаляла драстично до 20-30 екземпляра, докато към 1995-1996  г. това морско млекопитаещо се счита за изчезнал вид...
Морската майка (Атия, юли 1958 г.)
През лятото на 1958 г. ми се наложи да изпълня [2] необичайна мисия. Сестра ми Юлия се омъжи на 15 години със специално разрешение от Съвета (Градски народен съвет) и на 16 г. роди племенничката ми Мариана, кръстена на двете си баби - майка ми и майката на зет ми лейтенант Людмил Шишков, носеха името Мария. Аз бях „аташиран“ за един месец да помагам на младото семейство в новосъздадената военноморска база в Атия. Кейчето, където приставаха тралчиците, представляваше паралелепипед с много по-удобен пристан на юг и малко по-малък, насочен на запад. От тук са се товарели на шалани и гемии гранитни блокчета за павиране на улиците на Бургас. Тралчиците, със седмоъгълна форма - за намаляване остатъчната намагнитеност на корпуса, бяха с американски двигатели „Супериор“, чийто звук не можех да сбъркам. На един от тези миночистачи служеше зет ми. Моите задължения бяха да отивам сутрин рано с колелото до селището на мина Росен за прясно мляко и закуски, а преди обяд и късно след обед да разхождам племенницата ми с детска количка - столче.
Една нощ дежурен матрос от най-външният тралчик забелязал в морето на двадесетина метра от кораба черна глава с големи очи.

Тюленче, оплело се в мрежи - анадолско крайбрежие на Черно море 80-те години на ХХ век.
Лейтенант Людмил Шишков на тралчика - Атия, 1958 г., личен апхив на автора.
Учебният катер „Дръзки“ осигурява гребно-ветроходния поход от Калиакра до Мичурин (дн. Царево) юли 1960 г. Личен архив на автора.
Учебният катер „Наско Боев“ във Варна, 1965 г. Архив на „Морски вестник“.
Помислил, че това е подводен плувец - диверсант (тогава шпиономанията беше ужасна). Докладвал на дежурният офицер и той вдига базата по тревога. По радиоточката извика всички офицери и старшини на корабите, по бойните си постове. Събудих се и усетих как зет ми излезе от кухничката, където на походно легло спях аз. Видях колко е часът. Беше ми любопитно какво е станало, но си наложих да заспя, че сутринта преди шест часа вече трябваше да съм излязъл от портала на поделението с колелото и да карам по нагорнище към селището на мина Росен. Като се завърнах с покупките, узнах причината за тревогата в база Атия. Въоръжени патрули претърсваха носа, кариерите, плажовете зад нос Атия и залива Вромос чак до оградата на сухопътното поделение на Акин за следи от диверсанти...
Оказа се, че виновника за тревогата бил любопитен тюлен - монах. В Атия, Черноморец, Созопол и остров Свети Иван наричаха тюлена - монах „морската майка“.
Спомени от доц. д-р о.р. кап. І ранг Филип Недялков (1943 и 1965 г.) (Е-mail от 17.10.2008 г.)    
„От баща ми съм чувал, че в началото на века по нареждане на княз Фердинанд край нос Калиакра са пуснати няколко двойки тюлени, които живеят в пещерите около Калиакра, Тюленово, Камен бряг. За първи път видях живи тюлени през лятото на 1943 г., когато прекарах лятната си ваканция при роднини в с. Българево. С братовчед си често посещавахме таляните на Зеленка и Калиакра и излизахме понякога с рибарите „на воли“, т.е. за проверка и обиране на хваналата се риба. Често сред улавената риба в „торбата“ се намираха остатъци от изядена риба. Странното беше, че те представлявяха главата, средната кост и червата. Изядени бяха филетата и то на по-големите риби. Рибарите много се ядосваха и ни показваха плуващите в морето черни глави, които много приличаха на детски.
По-интересната ми среща с този вид тюлен-монах беше през 1965 г. Тогава съпровождах жена ми и руската писателка Любов Руднева, която беше написала книга за Никола Вапцаров със заглавие „Никола“. На самият нос Калиакра, откъм източната му страна забелязахме голям тюлен. Морето беше спокойно, а водата прозрачна до дъното.Тюленът правеше някакви странни движения като постепенно изплуваше вертикално нагоре до повърхността. Вземаше си въздух и пак потъваше до дъното на не много дълбоко. Наблюдавахме го няколко минути и стигнахме до заключението, че той си почива по този начин, защото нямаше никакво придвижване напред.“  
Спомен от писателят Цончо Родев (септември 1944 г.)
Ето какво съм записал в един дневник от 2007 г., когато приятелят Цончо Родев прегледа ръкописа на подготвената от мен за печат книга „Уроци по дързост“ и ми даде безценни съвети, написани на лист и половина (пазя ги като скъп спомен!), по повод на срещата му с тюлени:
„Отивайки през втората половина на месец септември 1944 г. на нос Калиакра, бях свидетел на следната случка. Тогава на нос Калиакра имаше руски военен пост и радиостанция и офицери от този пост стреляха с карабини, опитваха се кой ще улучи, по двойка тюлени, които се излежаваха на брега под белите камъни на запад от рибарската хижа.“                      
Калиакра (юли 1960 г.)
По време на гребно-ветроходният поход от нос Калиакра до Мичурин  (Царево) през юли 1960 г. [2] пристигаме рано сутринта с  у/к „Дръзки“ под величествения нос Калиакра. На нашият катер, като най-нов и модерен от ДОСО-вската флотилия учебни кораби, обеспечаващи похода, имаше голяма нафтова готварска печка в камбуза и прилично, най-вече чисто, помещение (баталерка) за склад на хранителни запаси - трябваше да се готви храната на екипажите - гребците, лодководачите и водачите на отбори. Хвърлихме котва близо до брега на запад от даляните на носа и готвачът бай Наско, възрастен мъж, баща на капитана на у/к „Наско Боев“, който бяхме взели от Балчик, се чудеше от къде да захваща работата, като съзря на белите камъни тюлен-монах.
„Вижте морската мечка!“ - казва на нас, младоците.
Имах щастието да се докопам до бинокъла за половин минута и да разгледам морското млекопитаещо. Едва след 1978 г. в литературата [3] срещнах названието „морска мечка“ и „българските морски мечки“ за тюлена - монах (Monachus monachus).
В следващите минути започнаха да пристигат учебните кораби - първо у/к „Наско Боев“ от Балчик, после „флагманът“ на похода - у/к „Веслец“ Варна, у/к „Ботев“ (МЧК) Бургас и у/к „Патриот“ (малкия „Патриот“) от Поморие с по няколко гребни лодки на буксир. Рибарите от своя страна спуснаха мауната и отидоха до даляна да правят воли. В резултат на всичкото това раздвижване тюленът се изплаши, обърна се, гмурна се в морето и изчезна вероятно в западна посока към Суджас и Зеленка.
Калиакра (април 1965 г.)
От създаването на Аварийната подводна група през 1959 г. към Окръжния морски клуб на ДОСО до първите месеци на 1965 г., когато се основа Подводната Инженерна Група (ПИГ) към СО „Водно стопанство“, ДП „Черноморски риболов“ Варна [4] регулярно ни възлагаше задачи по изследване местата за поставяне на даляни, „ремонт“ на аварирали от вълнение даляни или риболовни кораби. През април 1965 г. една от първите морски операции на ПИГ беше на нос Калиакра. Трябваше да документираме наличието на тюлени и да въздействаме (доколкото можем) на рибарите да не удрят и убиват тюлени, влезли в риболовните им съоръжения.
Заминахме с УАЗ-ката инж. Антон Беджев, Ангел Златанов (Авера), аз и шофьор Димитър Михайлов, ученик абитуриент от Техникума по механотехника Варна, по-късно курсант във ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров“ -Варна, капитан и създател на първата частна пилотска станция „НАДАР“.   Привечер пристигнахме в Българево, успяхме да си купим топъл хляб от фурната и сирене, салам „кучешка радост“ и лимонади от „Нармаг“-а. Митко и Беджо избраха място горе на носа, наместиха и укрепиха гумите на УАЗ-ката. Идеята беше да станем рано. Ангел искаше да снеме изгрева на слънцето и да наблюдаваме даляна от „птичи поглед“ като документираме евентуалното появянане на тюлен (тюлени). Хапнахме топъл хляб, сирене, салам и пихме (любимите на инж.Антон Беджев) лимонади. Като се смрачи се приготвихме да спим. То сън ли беше? Задуха един северен вятър. Фиу...у. От поривите на вятъра УАЗ-ката потрепваше и ние се молехме да не я обърне, че се виждахме катурнати в морето. Сутринта първи се излюпи Ангел, но като заизважда триногата и чантата с фотоапаратите, ни събуди всички. Измихме си очите с вода от дамаджаните и отидохме да помагаме на Златанов и да наблюдаваме „къщата“ на най-източния далян (май го именуваха Ушаков). Слънцето изплава чисто и блестящо изпод морето. Снимахме го във всички фази и някой извика, че тюленът бил също ранобуден като нас. Появил се откъм източната страна на Калиакра. Съответно триногата биде пренесена в нова точка и ние наблюдавахме уменията на тюлена. Набързо премина покрай „хавлията“ на даляна, влезе в „къщата“, намъкна се в „торбата“ и започна да си хапва риба. Инж. Беджев остави Ангел да снима, а нас ни накара да надуем гумената лодка и да се приготвим да слезем до мостчето на рибарите. Когато пристигнахме долу, на мостчето, рибарите бяха отблъснали мауната и гребяха към най-източния далян („Ушаков“) и те бяха забелязали действията на тюлена... Докато отидат обаче, тюленът се измъкнал от даляна и се скрил на източната част на носа.
Калиакра (1984  г.)
Идентична „операция“ на ПИГ Варна през пролетта на 1984  г. най-сетне завършва  с успех. Инж. Беджев и сие влизат незабелязано от тюлена, който се е излегнал на белите скали, заобикалят даляна и приближават от запад. Георги Милошев, който след известно време напусна ПИГ в посока Делфинариума, успява на заснеме серия от кадри на жив тюлен-монах.
Животното ги усеща твърде късно. Обръща се, плъзга се във водата, гмурка се под гумената лодка и изчезва.

[1] Biological Diversity in the Black Sea. „Black Sea Environmental Series Vol.3“, 1997, New York, p. 111 - 118.
[2] Траянов, Т. 2007. Уроци по дързост. Изд. къща „Морски свят“ - Варна, с. 12-13.
[3] Черно море - сборник. 1978. Книгоиздателство „Г. Бакалов“ - Варна, с. 151-152.
[4] Траянов, Т. 2007. Подводните изследвания в помощ на рибното стопанство и океанограафията. Proceeding of the Institute of Fishing Resources. 26 , p. 9-12.

Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ