НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПРЕДИЗВИКАНО ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ СТАТИЯТА „NAVTEX - МАЛКО ПОЗНАТИ ФАКТИ”

Уважаеми г-н гл. редактор,

След публикуването на моята статия 25 април 2018 г. NAVTEX - малко познати факти имаше и отзиви във Facebook. В единия от тях е изложена гледна точка на яхтсмен, гласяща: „...имахме такава система ... на яхтата... не съм очарован от нея ...” Аз съм напълно съгласен с мнението на този читател на „Морски вестник”. Да, наистина, ако не се вземат предвид ограниченията на NAVTEX, сред яхтсмените, не само в България, може да има разочарование. Спомням си един курс по GMDSS от преди 10 -12 години, който провеждах на яхтсмени от Варна и другаде. Тогава разглеждахме и този въпрос. За да се покажат ограниченията на системата, направихме експеримент.
Някои от тях току-що си бяха закупили малки яхти, но ги държаха на различни места (две от тях имаха NAVTEX приемници). Помолих да включат приемниците си и включихме контролно този в лабораторията, в която се провеждаше курсът. Оставихме да приемат. При прием от малко по-далечна станция (на около 200 NM, т.е. в нормалните граници на обслужване) всички бяха приели съобщението почти без грешки. При прием от местна станция лабораторният приемник (стандартен корабен приемник, със стандартна антена на покрива на 5-етажна сграда - 15 - 17 m) и на около 25 km от предавателя, прие нормално, с две грешки.
Единият приемник на една от яхтите (примерно на 2 - 3 km  от контролния приемник, югоизточно) прие с малко повече грешки, всичко разбираемо, но все пак  имаше грешки, съвсем малко и без да повлияват на разбираемостта. Другият (на около 500 метра западно от първия приемник) не прие почти нищо (приемане с много грешки, почти нищо не се разбираше). Кораб, с чийто капитан-радиолюбител (имаше и такива ентусиасти, а и сега познавам един J) се бях договорил, ми изпрати впоследствие същите съобщения и координати, където е бил при приемане - на около 280 NM от местната станция, в открито море - без НИТО една грешка!
Защо занимавам аудиторията с всичко това? За да покажа, че при яхтите, и не само по нашето крайбрежие, въпросът с приемане на NAVTEX съобщения може да е малко по-сложен, отколкото при големите кораби. Особено и най-вече в близост до брега. Този  феномен е обяснен в основната статия. За да има ефект от съобщенията на NAVTEX за яхтите, трябва да се знае и спазва следното:
NAVTEX е система, проектирана преди всичко за работа основно в открито море.
Сигурна е работата на системата за плавателен съд, ако той се намира примерно в границите от 20 до 200-250 NM.
Това съвсем не означава, че в границите до 20 NM и над 250 NM системата не може да се ползва, напротив. Просто близо до брега (за локалните станции) може да има места с неуверен прием (виж основната статия). За дистанции над 250 е ясно - зависи какво е обявила станцията в LIST IV (List of Coast Stations and …) на ITU.
Винаги трябва ръчно да се въвеждат предварително станции (с техните буквени идентификатори) по маршрута, според плана на рейса и да се изключват другите, за да не се приемат излишни съобщения, особено нощем.
Винаги трябва да се изключват ненужни видове съобщения (например C - Ice Report, през лятото).
Ако приемникът е от по-новите производства, следва да е включен към наличната на борда глобална сателитна навигационна система - GPS, GLONASS, BEIDOU, GALILEO - за двете последни - след още малко време. Тогава приемникът ще избира автоматично подходяща станция - изключително подходяща опция за яхти.
Ако не е с вграден принтер (т.е. е от по-новите приемници), съобщенията в паметта следва да се проверяват по-често, макар че има звукова сигнализация за важни съобщения, тя може да не бъде чута или да се неглижира.
Последният важен фактор, който оказва влияние, е видът на приемната антена. Тя задължително следва да е активна антена (с усилвател).

С уважение,
Инж. Стефан Й. ДИМИТРОВ

Приемник NAVTEX на борда на моторния катер „Тангра 2“ на Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“. Снимката е направена на 16 септември 2016 г. и е от дигиталния архив на „Морски вестник“.