НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И МЕЖДУНАРОДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ
- Шефе, на кой кораб си?
- На „Вихрен”.
- Още ли се пали второ движение на полския „Зулцер“ по три пъти на ден?
- Не. Оправихме го. Вече се пали на три дена веднъж…
И да ги питаш поляците защо се бяха залюбили в точно този неуспешен прототип на „Зулцер“... В заводите „Цегелски“ после почнаха да произвеждат и друга модификация на известната марка, но резултатът не бе по-добър.
Бил съм и на сръбски „Зулцер“, и на френски, и на „Згода-зулцер“, но съм запомнил швейцарския. Документацията - литературен шедьовър, експлоатацията - дълга, лека и безаварийна, а по канижелите и и кабините на м/к „Васил Друмев” - оригинални картини… Годината е 1973-а, но не мисля, че днес е по-различно и при двигателите, и при държавите.
Този текст не е за специалисти по корабни двигатели, а за любимото международно положение и може някои от моделите и марките да объркам, но държавите  - никога. Пет години англичаните ми набиваха канчето да не казвам „Зулцер“, а „Сулзър“, не „Бурмайстер“, а „Би енд Дабъл ю“, не „МАН“, а „еМ Ей еН“, но да ги питам аз, те какви корабни двигатели са създали. Спомням си марката „Блекстоун” от влекача „Морски лъв” и дълбачката - смукачка „Суатлинкс 9”. Нищо особено, ако трябва да съм честен. В рокендрола и футбола бяха добри, но с двигателите нивото им бе като това на СССР - малки мощности и преди всичко - за военните кораби.
Изводът е един: по корабните двигатели ще ги познаете! И ако бях по-умен, още преди половин век щях да предскажа Брекзит, защото вече се бях срещнал с обърканите английски двигатели „Интернешънъл“, нещо като „Блекстоун“.
Ами какво да кажа за м/к „Мария Оксилиадора” и бразилските „МАН“-ове и „АЕГ“-ета. Барем албански да бяха ...
По онова време в ГеДеРето бяха произведени цяла серия кораби за СССР. Двигателите бяха източногермански „МАН“ и създаваха многобройни и тежки проблеми за екипажите. Съветските механици казваха, че тези „МАН“-ове са „отмъщението за Сталинград”.
Плавал съм на японски „МАН“, наречен „Кавасаки“. Японски, японски, но „МАН“ - много тревоги ми причини.
Някои популярни хора от властта в последните години повтарят едно изречение, което, ако се замисли човек, е безумно. Те казват, че обичат Достоевски, Толстой и Чехов, но не харесват днешна Русия... То е все едно да кажеш: „Харесвам черен хайвер, сьомга и шампанско, но не си падам по шопска салата с ракия.” Че на кого му пука какво харесваш и какво не? И кой си ти да ми внушаваш кое е добро и кое е зло? Ще цитирам Козма Прутков: Не можеш да сравняваш несравнимото.
Всъщност, как ако си чел тези класици, ще обичаш властта. Мисля, че хората, които изричат такива съждения, никога и нищо не са чели от великите руски писатели. Вгледайте се в днешните властимащи. Нима някой от тях е чел Бегбеде или е слушал Пендерецки. Те споменават Толстой, Вазов и Славейков не защото са ги чели, а защото са чули да ги споменават в училището. Днешните млади се интересуват от Глуховски, манга, Авеню Кю, Танцът Делхи (Вирипаев), Нетфликс, Мишел Уелбек и за да общуваме успешно с тях трябва да отделим време и за новите кино, литература и изкуство.   
За честта на българското морячество ще спомена един никому неизвестен моряк по прякор ФрАнкото. Във времето, когато световната прогресивна общественост  потегля към Испания, за да защитава Републиката, Ицо Франкото също заминава за там. Има малка разлика обаче. Морякът Франкото се сражава на страната на Франко - оттам и прякорът...
През 1993-а с м/к „Додо” се застояхме в Ла Гуейра - Венецуела. Там откачен наркоман ни нападна с пистолет на улицата и рани в ръката един моряк. Няколко часа безуспешно се мъчих да открия болница или поне полиция, за да помогна на момчето. Колко му бе тогава да предвидя, че при следващото ми посещение тук, десет години по-късно, във Венецуела вече ще има режим на тока, глад, стоков дефицит и диктатура. Признавам, че не ми стигна въображение и политическа култура.
Преди повече от 40 години Турция бе мечтана

„Блекстоун“ - кораб „Суатлинкс“.
„Блекстоун“ на влекача „Морски лъв“. Турбината е „Напиер“ - същата стока ...
В Хаити с кораб „Верила“ година преди земетресението...
Авторът пред паметника на Жан дьо ла Валет - велик моряк и спасител на Малта.
На село за татко - гениално международно адресиране на писмо, 1942 г. Писмото е получено...
Книгата на Чеслав Милош, закупена по време на ремонт  в Полша.
2012-a, мигранти пред влекача „Сий Лайън“ в Ла Валета.
дестинация за българските моряци. Евтиния, хубави западни филми, чудесна бира, а аз от там си купувах „тави“ на Алис Купър, Кет Стивънс, Бауи и „Металика“. После забраниха бирата, изчезна и музиката. Не зная за бирата, но държава, която е забранявала рокендрола, не е свършвала добре...
В Рио де Жанейро съм на ремонт с бразилския кораб „Мария Оксилиадора”. Всичката бразилска техника и компании са абсолютно разочарование, но веднъж представител на фирмата „Екуиман” приятно ме изненада. Чеховски вид, култура, прекрасен английски - направо да не повярваш. След десетина дни сърбинът Слободан ми каза, че човекът не е никакъв бразилец, а е датчанин и се казва Джакоп. Е, така по-може, но най-вероятно е да се казва Якоб. Те и сърбите са една стока... Ама „Бурмайстер“-ът им е класа, нали...
Румънският електрик Щефан реже някакъв кабел на бразилския кораб във Нюфаундленд, поглежда ме дяволито и доближава до мен ножчето. На ръждивото острие чета „неръжд Габрово”. Навеждам се и целувам стоманата... Мамалигарят е шаш...
Ромео е втори помощник капитан - хърватин. Старпомът и повечето моряци са турци. В бивша Югославия се вихри безумна етническа война.
- Какво ти е отношението към турците, Ромео? - бъзикам го аз.
- НЕ знам! (ударението е само на Е)
- А за мюсюлманите какво мислиш?
- НЕ знам !
- Е, поне ги обичаш по-малко, 1992 - а сме ...
- НЕ знам !
Доближава се елекромеханикът Щефан - румънец.
- Остави го хърватина. Аз да знаеш как искам да освободя Добруджа!
- От кого бе, домнуле?
- НЕ знам! Ти да не би да не обичаш Добруджа ?
- НЕ знам !
С „Мед Леричи” сме на ремонт в Тузла, до Истанбул. От Италия са дошли Ватуоне, Траджиаи и Кристиано. Цял ден се носят като буреносни облаци над работните площадки, а вечерта идват в кабината ми. Защо турските работници са толкова много, а работят така бавно, питат ме тримата сеньори. Амичи меи, тука няма „сеньор” пред името, а „бей” след него. Тука всичко е бавно и полека. Съветвам ви да проумеете турската дума „яваш-яваш”, нещо като вашето „долче фарниенте”...  
Каляо е пристанище на столицата на Перу - Лима. С м/к „Кейп Бретън” стоим цяла седмица там. В мърлява столична кръчма пия бира и скучая. На масата ми сядат няколко младежи. Заговарям ги. Започвам с Марио Варгас Льоса, минавам на Франсиско Писаро - велик конкуистадор и основател на града. Младежите не проявяват интерес, но ме питат от къде съм. При споменаването на родината ми, те радостно се оживяват. Аз съм от ония, които са им водили с два на нула на световното, а после са паднали с три на два... Добре, казвам им имената на великите перуански футболисти от онова време. След всяко име младите крещят от кеф. Цял час ги черпя бира и си говорим за мача. На улицата се разделяме. Питат ме как се казвам, а после ми съобщават своите имена. Последният се казваше ... Йордан. Дядо му дошъл от София преди много години. Толкова дълго си бъбрих за Сотил, Кубиляс и Чумпитас с човек, който се казвал Йордан...
Кораб „Ловеч” се застоя няколко месеца на ремонт в Полша. Международното положение тук не бе проблем. Още като дете бях чел „Янко музикантът” и „Стас и Нели”, а „Пепел и диаманти” бе истински култ в родината ми. Бях чел и Кажимеж Брандис, но по онова време подочух, че полски поет - емигрант е получил нобелова награда за литература. Запомних името му, отидох в книжарница и си купих негова стихосбирка. Чеслав Милош четох за пръв и последен път на полски. Полският има много прилики с българския, а когато нещо не разбирах, питах заводските работници. Те с готовност ми помагаха, а аз напразно търсех в поведението им някаква скрита национална гордост. Трябваше да мине време, за да разбера: те повече се гордееха с това, че един българин се интересува от полска поезия, отколкото със самия Чеслав Милош. Това ще нарека „международното положение в действие”, а моя милост по онова време - „важен фактор в развитието на дружбата и приятелството между народите”. Впрочем:
ДА ЖИВЕЕ МЕЖДУНАРОДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ !

Сл. ПЕШКОВ - моряк
Илюстрациите са от личния архив на автора