НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПАК ЗА РОМАНА „ДУНАВСКИЯТ ЛОЦМАН” ОТ ЖУЛ ВЕРН И НЕГОВИЯ
ПРЕВОД НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

На 3 юли т.г. в интернет се появи обширна статия от Георги-Момчил Попов за романа „Дунавският лоцман” от Жул Верн [1] и отначало се  надявах да прочета нещо ново в нея. Преобладаващата част от текста предлага обаче известни сведения за великия френски писател и кратък преразказ на съдържанието на българския превод, включително поизтърканата вече оценка за него като „слабо познат в България”. Разбира се, благодарен съм на автора, че е популяризирал и едно скромно мое писание по тази тема [2], представяйки го в следния вид:
„[…] Има податки, че през 1946-а в София е отпечатано второ издание на български език със заглавие „Произшествия по Дунава”, но то е известно предимно на библиографи познавачи на Жул Верн. В най-нови дни българският изследовател на романа Иван Алексиев след сравняване на преводите от 1943  и 1946 г. с френския оригинал стига до извода, че съществена част от „Lе pilote du Danube” не е отпечатана у нас и съдържанието е непълно … Поставя под съмнение авторството на Жул в полза на Мишел … Но на всички издания през отминалите 110 години от появяването на „Дунавският лоцман” категорично на корицата стои Жул Верн […]” [1].
Моля читателите да имат предвид, че многоточието в квадратните скоби в началото и края на цитата е поставено от мен, за да означа пропусната част от текста на статията. Другите две многоточия обаче са похват на автора на статията и означават негова недоизказана мисъл … И тъй като съм дръзнал да се съмнявам в „авторството на Жул в полза на Мишел”, той отговаря със сторилия му се за съкрушителен аргумент: „Но на всички издания през отминалите 110 години от появяването на „Дунавският лоцман” категорично на корицата стои Жул Верн” (подч. И.А.). По този повод се сещам за соцанекдота, в който Леонид Брежнев посреща в Москва Маргарет Тачър. Извадил листа с приветствието и започнал да чете: „Скъпа Индира Ганди!” Преводачът до него тихичко му прошепнал: „Др. Брежнев, това е Маргарет Тачър”. Л. Брежнев го погледнал бързо и започнал пак: „Скъпа Индира Ганди!” Преводачът отново го поправил дискретно, но този път Л. Брежнев троснато му отговорил: „Виждам, че е Маргарет Тачър, но на листа пише Индира Ганди!” …

Пълния текст на статията на инж. Иван Алексиев (в PDF-формат)
можете да  прочетете тук.

Първият превод на български език („Дунавският лодкар”) е издаден през 1943 г.