НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ДЕСАНТНАТА БРИГАДА НА БЪЛГАРСКИТЕ
ВОЕННОМОРСКИ СИЛИ (ИМАШЕ Я!)…

Мобилизираха Десантната бригада. По-точно мобилизираха щаба на бригадата и единият й дивизион. Другият дивизион беше действащият, нашият. Освободихме място за мобилизираните кораби. Преместихме нашите по-напред, до чупката на кея, срещу дежурната стая.  Наредихме ги в две групи от по 4-5. Зад нас подредиха мобилизираните, по същия начин. Получи се внушителна групировка от малки десантни кораби. Два дивизиона. Десантна бригада. На бригадата й предстоеше учение. Реално учение с приемане и стоварване на реален десант.
По „не явна” и не официална, предварителна информация, товаренето на десанта трябваше да е в „северния”, а стоварването му тук в „южния” район. До края на деня бригадата трябваше да е провела строевото си сглобяване. Щабът на бригадата, част от дивизионните офицери и матроси бяха тук от вчера.
Сутринта, още преди вдигането на флага, пирсът пред десантните кораби оживя. Пристигаха и заминаваха камиони с различни имущества и материали. Старшините търсеха командирите на кораби, предаваха каквото носеха, оформяха документите и си тръгваха. След вдигането на флага движението нарастна. Освен камионите се движеха и много

На о.з. капитан І ранг Лъчезар ЛАЗАРОВ
Гръбнакът на Десантната бригада на Българските Военноморски сили бяха малките десантни кораби (част от тях – и минни заградители) от проекта 106К. На снимката: малък десантен кораб – минен заградител от проекта 106К с бордови номер 703 се завръща в Пункта за базиране Атия, 2003 г.
хора. Офицери, старшини, работници от ремонтната работилница и матроси. Всички забързани в някаква посока, по своята си работа, със своите задачи. Работниците, на малки групи, обикаляха корабите в търсене на бордовия номер отбелязан в тяхната поръчка. Пристигна и първата група от мобилизирани матроси, облечени работно по форма № 5. Те бързо откриваха своите кораби, насочваха се към тях, но не бързаха с прехода. По пътя спираха, разговаряха, разпитваха, търсеха стари познати. Някои от тях се познаваха от съвместната си служба на военните кораби. Други - от участие в предишни мобилизационни сборове. Имаше и такива, дето се виждаха за първи път. Различаваха се от редовно служещите по стъкмяването на униформата и дългите коси, по небрежното и фриволно поведение с привкус на демонстративна смесица от непукизъм и пренебрежение към войсковата действителност. Защо ли го правеха? Не беше моя работа. Не беше и най-важното. Бяха тук и щяха да участват в учението. Това беше достатъчно.
Командирите на кораби ги посрещаха на пирса, пред своята група кораби. Разговаряха, уточняваха специалности, степен на подготовка, здравословни и лични проблеми. Пред мобилизираните кораби кипеше живот, движение, народ, глъч и суетня. Оживлението се премести и по корабите. Запасняците, че и от редовните матроси се събираха по бордовете и на преходите между корабите. Радостно се здрависваха с открити стари познати. Радушно завързваха и нови познанства. Шегуваха се помежду си непринудено и весело, най-често свързано със спомени от действителната си военна служба. Опознаваха се. Правиха, струваха, но на строяването имаха къде, къде по-войскови вид и поведение. Строевият преглед не мина без забележки. Имаше и указания. Отстраняването на забележките, изпълнението на указанията, подготовката на екипажите и корабите за плаването трябваше да завършат до края на утрешния ден. Само за един ден. Толкова.
Ангажирани в служебните си задължения, не усетихме как денят, че и голямата част от нощта бяха преминали. Рано сутринта, веднага след ставане, започнахме с подготовката на корабите за плаване. Без бойна тревога, без бързане, без напрежение. В последния момент винаги се откриват безброй неща за довършване. Да, но след вдигането на флага потегляхме.
Първи отдаде въжетата флагманът. …

Пълния текст на този разказ на о.з. капитан І ранг Лъчезар ЛАЗАРОВ (в PDF-формат)
можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани“