НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И БИШКОТЕНАТА ТОРТА
Това не е кулинарен разказ, а спомен за едно необикновено пътешествие по море: Плаване с малък пристанищен влекач между Европа и Африка с екипаж - шестима моряци от три националности. В хронологията на събитията Брендън ще нарече въпросната торта БиБиТи (БанановоБишкотенаТорта), а двама българи, един малтиец и ганаецът Кофе ще бъдат безнадеждно пристрастени към произведението на българския кулинарен моряшки гений.
Задачата бе проста. Влекачът „Морски лъв” трябваше да провлачи два италиански военни катера от Триполи (Либия) до Наполи, някъде по средата на ботуша (Италия). Нищо работа, ще рече печеният моряк, ама да дойде да види морския лъв. Той мяза повече на проскубан кокер шпаньол, машината му едва крета, а вероятно е и пробит някъде по корпуса или дъното.
Екипажният списък също бе известен. Двама българи - капитан и главен механик, двама малтийци - старпом и моряк, и двама ганайци - моторист и моряк, като тези от братска Гана никога не са плавали по море.
Цял ден зареждаме кораба (нека великодушно да го наричаме така) с гориво, масло, вода и храна. Последното го правим самосиндикално. Вечерта ние двамата българи пазарим в близкия супер. Купуваме спагети, масло и консерви, но капитанът обича сладичко и ме е предупредил, че просто полудява ако надвечер не хапне нещо блажко. Обещавам да му правя торта по време на рейса. Бисквитите не ми харесаха, но бишкотите бяха хем евтини, хем пресни. Купихме много, после потърсих от любимите ми кремчета. Имаше обикновено нишесте и такова с вкус и цвят на банан. Купих много от банановите, пък бяха и на сметка.
Чорбаджията ни даваше пари за храна на ръка, а кафето, чаят, захарта, млякото, водата за пиене и хлябът ги доставяше „централно” и фри. Аз и капитан Петко сме началници на пет - шест кораба с различно предназначение. Ние сме и единствените с валидни международни сертификати за плаване по море. Ганайците Кофе Еку и Томас Атом бачкат черната работа по тези кораби, а малтийците Брендан и Джордж са, така да се каже, „моряци на свободна практика” и периодично са били наемани от нашата фирма.
Потегляме рано сутринта на 20.10.2013-а. Вахтите са през шест часа. Аз и капитанът сме 06.00 - 12.00 и 18.00 - 24.00. Брендан и Томас карат 12.00 - 18.00 и 00.00 - 06.00.
Кофе и Джордж са свободни електрони - хигиена, швартовка, готвене.
В машинното отделение е дим, смрад и жега, така че аз и Томи по време на вахта стоим в салета и на всеки кръгъл час слизаме долу да долеем вода, гориво и масло, да намажем машините и да запишем параметрите в журнала. Основните сигнализации по механизмите предвидливо са изведени във въпросния салет. Времето се случи лошо. То за черупката „Морски лъв” хубаво време в открито море няма как да има. Подскачаме и се мятаме като заклан петел по неголямите вълни, а екипажът се изпокри по кабините. Храня се сам в салета. Май само аз съм пресичал океани и морета с кораб, че и в продължение на много години...
От скука почвам да правя тортата. Посуда има много, кремчета, захар, мляко и бишкоти - също, че и един вишнев сироп намерих. Сварих цяла тенджера бананов крем с повечко мляко и шекер, натопявам всяка бишкота в сиропа, после в млякото и я редя в тавата. Като направя един ред, заливам с кремчето, после пак топя и редя, и пак заливам. Две големи тави напълних. Сложих ги в хладилника и си легнах. Сутринта времето утихна, а надвечер съвсем се уталожи и всички дойдоха в салета да хапнат. Аз си спретнах спагети, но другите още не бяха даврандисали и хапваха сухоежбина. Предложих сладкиш и всички зяпнаха учудено. За капитана бях правил още на брега, но той сега бе на вахта горе на мостика. Донесох тавата, нарязах парчетата и ги сервирах в чинийки с малки лъжички.
Томас и Джордж учтиво отбелязаха, че тортата е вкусна, но Брендън и Кофе бяха направо очаровани. Сипах им допълнително, а те все ме питат готов ли съм го купил сладкиша, или сам съм го правил.
На другата сутрин установих, че тортата в едната тава е свършила. Реших, че надали Петко е изял всичко сам. Пък кой го знае - качката изостря апетита...                         Вечерта напълних още две тави с бишкотена торта, за да могат хубаво да отлежат и се охладят до утре. На следващия ден вечерта след 18.00 Брендън дойде при мен в салета и помоли да му дам рецептата за банановия сладкиш. Така той наричаше моряшката кулинарна творба. Когато разбра, че единствените съставки на тортата са бузумно евтините бишкоти и абсолютно непопулярните в Малта кремчета, изумлението му нямаше край.
Брендън е на 22, учи в някакво морско училище, роден е в столицата на Малта, а в деня на раждането му начело на световните музикални класации била песента  „Още един опит” на Тими Ти и родителите му нарекли тази песен на първородния си син. Годината е била 1991-а и аз не харесвах тази песен, но му разказвам, че 20 години преди неговото раждане е роден синът ми и нему съм нарекъл песента „Ко - Ко” на „Суийт”, защото точно тогава бе номер едно по цял свят...
Уча Брендън на моряклък и за начало той трябва да запомни девиза „Животът е кратък, вахтата е вечна”. Не само го научи, но толкова му хареса, че на всяка среща ме поздравява с този лозунг. Към поздрава Брендън добавя „Да живей БиБиТи!” и аз го пращам да донесе тавата от хладилника... Към нас обикновено се присъединава Кофе, защото не дава вахта и все кисне в салета, че долу в кабината се не диша.
Веднъж ганаецът ме свари да списвам нещо в тетрадката. Пита ме писмо ли пиша. Не е писмо, а роман. Тази дума Кофе я не знае. Книга, книга пиша. Какво е книга той явно разбира, но сега пита ще я публикуват ли в България. Това пък аз не го зная, но го уверявам, че читатели ще има. Кофе се успокоява, а като разбира, че той ще е един от героите на тази книга, някаква особена гордост заблестява в погледа му...
Пристигаме в Триполи и ни слагат на борд на военните катери. Брендън веднага почва да краде канджи, въжета и кранци (малтийчето им вика фендери) от катерите. Така му било заповядано от чорбаджиите. Че да те бяха назначили не старши помощник, а старши крадец, шегувам се докато хапваме Би Би Ти. Капитан Петко пък ме предупреждава да не давам от тортата и на либийците. И без това сърцето му се късало като гледа как всеки ден давам на негрите и малтийците.
Либия е мрачна, пуста и тъжна, а властите се си чисти разбойници. На другата сутрин отплаваме с двата катера „подмишка” и много сложна маневра, но капитан Петко се справи блестящо, а аз го окуражавах през цялото време с патриотични лозунги и песни... През морето влачим катерите с много дълго въже и влекално устройство, което е марка „Томахоук”.
Вечерта с Кофе и Брендо хапваме бананова торта. Те се очаровани и замаяни. Направо напушени! Сутрин Кофе става още в шест и си прави кафе в салета.
Чете молитва на кафето - християнин бил.

Томас и Кофе от братска Гана...
Влекалното въже и „италианците“.
Капитан Петко - бяхме приятели през цялото време.
Входът на машината - мрачно, шумно, мръсно и много жежко...
Българският склад - паста, лук, картофи, консерви. Бишкотите са в кабината ми.
Поглед към Триполи - не е за разказване...
Маневра - отплаване от Триполи - на всеки борд по един катер...
Италианските катери са на борда ни.
Канджите откраднахме от катерите по заповед от Малта.
После вади от джоба си пет филийки хляб. Следва молитва за хляба, топи филииките в кафето и ги изяжда. След това направи ново кафе и тръгна да го носи за капитана на мостика. Питам го няма ли да чете молитва на капитанското кафе. Не можело. Всеки сам си чете молитвата, пък може и да е кърък. Точно тази дума произнесе Кофе. Приготвям порция торта в красива чинийка и я пращам на Петко.
Кофе все ме пита за какво пиша в моята книга. Обяснявам му, но не мисля, че това го интересува особено. Просто му е приятно да си бъбре с истински писател... Чукча е поне писател, а ганаецът нито е писател, нито читател.
За обяд Джордж сготви тортелини с пармиджано. Дадоха и на мен, а после хапнахме Би Би Ти. Брендо повтори.
Вечерта приготвям тортата заедно с Брендън. Той е изумен от простотата на действията и продуктите. Великите неща са прости. Така казвам на момчето и му разказвам за японската поезия хайку. После му цитирам няколко примера, като ги асоциирам с корабната обстановка, без да му казвам, че ги измислям в момента.
Взе му се акъла, а на сутринта ми цитира две - три хайку, които бе съчинил по време на вахтата. Хваля го, а той си взе и една порция БиБиТи в кабината. Сигурно за вдъхновение...
В края на вечерната ми вахта се видяха светлините на Сицилия, а на сутринта пак аз и капитана взехме катерите „подмишница” и пресякохме Месина.
Предаваме „стоката” на италианците и потегляме обратно към Валета. Кофе и Джорджи правят нещо по въжетата, Брендо дегустира БиБиТи и всички гледат да не ме безпокоят, защото вече знаят, че съм писател...
Те узнаха това само за една седмица, а в БМФ за четири десетилетия никой не заподозря, че мога да изпиша и два реда... Да не се хваля, но тук съм и кулинарна знаменитост.
Срам не срам, когато видях светлините на Валета, едва не се просълзих. Малтииците и ганайците ронеха сълзи без никакво притеснение...
Брендън отнесе БиБиТи на родителите си, а те ми пратиха скъп сладкиш, купен от сладкарницата. Вкусно е, но не е същото...

Сл. ПЕШКОВ - моряк
Снимките са от личния архив на автора