НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КРЗ „ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ” - 1992-1999 Г. -
РАВНОСМЕТКА И 20 ГОДИНИ ПОГЛЕД
ОТСТРАНИ (2)

Разсъждения за изработването на концепцията за развитието на КРЗ „Флотски арсенал”
до 2015 г.

При подготовката й ръководството на завода изхождаше от няколко постулата:
1. Уникалността на завода като предприятие за комплексен ремонт на въоръжението и техниката на ВМС.
Кораборемонтът като дейност има своите особености, защото корабът като техническо съоръжение е изделие с голямо разнообразие и наситеност, при което повтаряемостта се свежда до няколко бройки. По правило в кораборемонта не може да се създаде работно място за отделен вид техника и той се провежда както на кораба, така и в цеха, на стендовото оборудване, изпитателната станция или на дока. Условията се усложняват от това, че процесът се извършва през всички сезони на годината, както в затворени помещения, така и на открито.
Що се отнася до военния кораборемонт - той във всички случаи добавя своите тежести, породени от спецификата на военния кораб, който е много по-наситен и носи освен тривиалното за всеки кораб оборудване, и елементите на основното си предназначение за унищожаване на противникови цели. Тук се включват средствата за откриване и опознаване на целите, управлението и насочването на въоръжението и множеството системи за правилното функциониране на въоръжението. Малките размери на военния кораб налага на малко място голяма наситеност и често за ремонта на определен възел е необходимо да се демонтират редица други, които след това трябва да се възстановят и изпитат.
Днес комплексният ремонт на военния кораб включва докуване, ремонт на корпуса, енергетичната установка, корабните механизми, устройства и системи, електрооборудване, артилерийското, минно-торпедно и трално въоръжение, техниката за свръзка и наблюдение, системите за откриване на целта и управление на стрелбата, щурманското оборудване, цялата електроника, хидравлика и пневматика, които се намират на кораба, жилищните и битовите помещения и др. Ако се добави и бреговата техника и въоръжения, нещата стават още по-сложни.
Високото ниво на техника, обстоятелството, че новите достижения на науката, като правило първо се прилагат във военното дело, нуждата от постоянна модернизация изисква специално подготвени кадри, стендове и оборудване. Това в големите морски държави води до множество кораборемонтни предприятия, които се специализират в усвояването, ремонта и модернизацията на отделен брой техника и въоръжение. Това им позволява ремонтът на военния кораб да започне в един завод, да продължи във втори и да завърши в трети. Богатите страни често практикуват агрегатната замяна на амортизирания механизъм с нов, което улеснява ремонта, но значимо го оскъпява.
За КРЗ „Флотски арсенал”, като единствен в България, това не се отнася. Заводът през цялата си история е имал задача да организира и извърши ремонта на цялата материална част на ВМС, да се обновява заедно с обновяването на техниката и въоръжението, да поддържа баланса на натоварване на голямото разнообразие от специалисти, които трябва да съхранява и непрекъснато да усъвършенства.
Ако в гражданския кораборемонтен завод обикновено има 15-20 различни специалности, в КРЗ „Флотски

О.з. капитан І ранг Филип МАРКОВСКИ
О.з. капитан І ранг Филип МАРКОВСКИ и адмирал Христо КОНТРОВ - командващ ВМС, по време на ходовите изпитания на противопожарния кораб проект 250, построен в КРЗ „Флотски арсенал“, 1996 г. По-късно корабът получи името „Ахелой“.
Ремонт на базовия миночистач „Шквал“, проект 1265Э (НАТО-клас „Соня“, в КРЗ „Флотски арсенал“.
Ремонт на подводницата „Слава“, проект 633 (НАТО-клас „Ромео“).
Ремонт на кораба за насипни товари „Руен“ на Параходство БМФ в КРЗ „Флотски арсенал“.
арсенал” в началото на 1992 г. имаше 96 различни специалности, много от които не се готвят от българските средни и висши училища.
В продължение на десетки години ръководството на завода, с подкрепата на командването на ВМС и МО, е водило мъдра политика за избор и квалификация на кадрите в следните направления:
- за офицерския и старшински състав е правило, постъпващите на работа в завода да са преминали 5-10 години на корабите и поделенията на Флота. Така завършилите ВВМУ, след дипломирането си предават опит по управлението и обслужването на въоръжението и техниката на отделните типове кораби и въоръжение и след това в КРЗ „Флотски арсенал”се специализират по ръководството и ремонта на същата, която са обслужвали;
- за изпълнителския състав, най-често се вземаха средни техници, служили на военните кораби и поделения, плавали на граждански кораби, или работили в кораборемонтните и корабостроителни предприятия;
- като правило идващите от университетите започваха работа в производството, под ръководството на дългогодишни майстори, където трупаха опит в практиката и след това се развиваха като технолози, конструктори, ръководители на бюра и т.н.;
- ежегодно се изпращаха десетки специалисти на специализация в сродни заводи в чужбина;
- ежеседмично изпълнителският състав имаше специална подготовка под ръководството на офицерския състав и ръководителите на технологични бюра по разглобяването, технологията за ремонт, настройките и изпитанията на отделни възли и агрегати от ремонтиращата се в момента техника и въоръжение;
- в района на завода имаше филиал на института ЧВРБЗ, където се подготвяше техническа документация за нуждите на ВМС, усвояване на нови технологии и пр.
Всичко това помогна на завода по-лесно да приеме и преодолее трудностите в началото на 90-те години. За съжаление много малко - да не кажа нищо, не се прави в последните години за подготовката на изпълнителския състав.
При посещение в 13-ти завод в Севастопол, директорът ме информира, че при численост на персонала 3500 души, имат 48 инженери, докато във Флотския арсенал при численост 1500 души, имаше 300 души с висше образование. Само в техническите отдели на завода работеха 80 души.
Всичко това ме кара да направя извода, че най-големият капитал на завода -  това са хората: ръководители, изпълнителски кадри, инженерно-техническия персонал, обслужващ и спомагателен състав.
В завода мнозина са работили по 40 и повече години, работеха и цели фамилии - съпруг и съпруга, бащи и синове, братя, някои от тях вече пенсионери, но техните потомци продължават делото, на което са отдали целият си съзнателен живот родителите им.
2. Степента на развитие на КРЗ „Флотски арсенал”, създадените мощности за кораборемонт, не могат да бъдат ритмично осигурени от ВМС на България. Истина е, че ВМС на България не получават от бюджета на МО нужните средства за ремонта и модернизацията, от които той има нужда, но дори и да ги получи в пълен обем, това не може да реши задачата за натоварването на завода.
Концепцията за развитието на КРЗ „Флотски арсенал” трябва да предвиди за по-дълъг период алтернативни начини за донатоварване на мощностите, с цел съхраняването на специалистите, стендовото оборудване, изпълнението на разчетния план и самоиздръжка.
3. Заводът трябва да остане 100 % държавна собственост. Ако бъде ликвидиран, продаден, или приватизиран, ще настъпят последици за ВМС и националната сигурност. Другите български корабостроителни и кораборемонтни заводи са в състояние да ремонтират корпуса, силовата установка и общокорабните системи, но не и въоръжението и военната техника. Всички кандидати за приватизация (български и от други страни), макар и да декларират, че след приватизацията ще съхранят предмета на дейност и ще запазят кадрите, проявяват интерес за покупката му по други чисто комерчески съображения.
На тях е нужно стратегическото място на завода (740 дка и 2,5 км. брегова ивица) и основните им цели ще бъдат да развиват други дейности, носещи бързи печалби.
В същото време това, че заводът е 100 % държавна собственост при сегашната многопартийна система и честата смяна  на върха на държавното управление, крие опасност от корупционни опити на власт имащите, чрез внедряване на частни фирми като подизпълнители, които да източват завода с цел лично облагодетелстване. Споменавам това, защото в периода 1992-99 г., докато бях директор, се смениха 4 правителства и такива опити за съжаление имаше. От моя страна категорично ги отхвърлях с мотива, че армията по конституция е деполитизирана. След 1999 г. всички военнослужещи бяха уволнени и от тогава до сега това е по-лесно да става, защото оттогава до сега при всяка смяна на правителството в завода на отговорни постове се назначават съпартийци на управляващите.
Това крие опасност от корупция и на по-долните етажи от началник на цех, началник на отдел, до последния низов изпълнител за лично облагодетелстване за сметка на завода, чрез фирмите подизпълнители и може да опорочи добрата световна практика, да се работи с подизпълнители, когато има изгодни договори и заводът може да ги изпълни сам.
Това трябва да бъде добре разработено, контролирано и постоянно усъвършенствано в концепцията.
В окончателното изготвяне на концепцията участваха всички от ръководството на завода, много специалисти от отдел „Маркетинг“ и техническия отдел, но искам да изкажа моята благодарност на главния инженер Георги Мугрев за неговата активна и много компетентна работа в нейното редактиране. След това тя бе предадена на зам. командващия по въоръжението и техниката контраадмирал Нейко Атанасов, за внасяне във Военния съвет на ВМС. Почти без изменения и със становище, че се одобрява от ВМС, тя бе внесена в деловодството на ТЕРЕМ София. Генерал Др. Иванов разпорежда да се разгледа в технико-икономическият съвет на ТЕРЕМ. Заседанието на ТИС завършва с протокол за утвърждаване.
След утвърждаването й най-голямо удовлетворение изпитах аз, защото вече имах ръководен документ в ръцете си и ми беше много по-лесно да отбивам нападки, че си позволявам да вземам решения извън кръга на пълномощията и отговорностите, каквито за съжаление често достигаха до мен. Така получих възможност по-лесно да ги отбивам с аргумента, че действията ми са на базата на утвърдената от висшестоящите органи - „Концепция за развитието на КРЗ „Флотски арсенал” до 2015 г.”
(Следва)
О.з. капитан І ранг Филип МАРКОВСКИ

30 август 2018 г. КРЗ „Флотски арсенал” - 1992-1999 г. - равносметка и 20 години поглед отстрани (1)