НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КРЗ „ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ” - 1992-1999 Г. - РАВНОСМЕТКА И 20
ГОДИНИ ПОГЛЕД ОТСТРАНИ (4)

Строителството на почивна база „Прибой” не беше за показност, или от грандомания. Тя е предназначена за отдих след тежкия ежедневен труд на арсеналци. Идеята е след такъв тежък ден, арсеналецът да има къде да отиде заедно със семейството си, без да мисли за битови проблеми, пазаруване, приготвяне на вечеря и много други. Организацията на почивката за арсеналци е такава, че те заплащат престоя в станцията само цената на консумираната храна и напитки, които той би ги закупил в съседния супермаркет в суров вид.
Капацитетът на станцията е такъв, че целият личен състав на завода може да се радва на създадените условия при преференциални цени.
В мероприятията за юбилея в-к „Българска армия” издаде юбилеен брой „100 години Флотски арсенал”, Военното киностудио под ръководството на режисьора Г. Дюлгеров направи филм, посветен на завода.
Един интересен епизод. В началото на 1997 г. написах писмо до президента П. Стоянов, в което го информирах, че годината е юбилейна за завода, че заводът е носител на орден „Червено знаме”, орден „НРБ - I ст.” и орден „Г. Димитров”, и предлагам КРЗ „Флотски арсенал” да бъде удостоен с орден „Стара планина”. Тъй като не бях сигурен, че писмото ще стигне до президента, помолих ген. Димитров, който работеше в президентската администрация, да се погрижи то да стигне до адресата. След няколко дни ген. Димитров ми позвъни по телефона и ми каза, че писмото е на бюрото на Президента и на сутринта то ще бъде в ръцете му.

7.10.1997 г. В завода пристига министърът на отбраната Г. Ананиев със своя екип, командващият на Флота адмирал Контров и заместниците на министъра - началникът на икономическия блок ген. С. Петковски, изпълнителният директор на ТЕРЕМ ген. Др. Иванов.
Момент от гостуването на военния министър Г. Ананиев в КРЗ „Флотски арсенал“, 7.10.1997 г.
Момент от гостуването на военния министър Г. Ананиев в КРЗ „Флотски арсенал“, 7.10.1997 г.
Военният министър Г. Ананиев приветства арсеналци със 100-годишния юбилей.
О.з. капитан І ранг Филип Марковски.
Момент от тържественото честване на 100-годишнината на КРЗ „Флотски арсенал“ в Двореца на културата и спорта - Варна. Водеща е известната българска актриса Искра Радева.
Не минаха повече от 5-6 дни и на мой адрес пристигна отговора на президента. Цитирам съдържанието му по памет (оригиналът може би още стои в деловодството на завода) - „Уважаеми г-н кап. І ранг. Марковски, съгласно закона за стимулиране, приет от Великото народно събрание, орден „Стара планина” се връчва само на физически лица. Аз считам, че в закона е допусната непълнота, но президентът няма право по конституция на законодателна инициатива”.
На 7.10.1997 г. в завода дойде министъра на отбраната Г. Ананиев със своя екип, командващият на Флота адмирал Контров и заместниците на министъра - началникът на икономическия блок ген. С. Петковски, изпълнителният директор на ТЕРЕМ ген. Др. Иванов. На беседата с тях доложих, че заводът излиза успешно от стагнация и, че е уверен в бъдещото си развитие. Когато узнаха, че има разработена концепция за периода до 2015 г. министър Ананиев учудено възкликна: „Ние не знаем как ще се развива МО догодина, а Вие говорите за 2015 г.”
При разходката в завода министър Ананиев се изненада, че на корабите вървяха ремонтни дейности и ме попита, защо тези хора не празнуват, на което получи отговор, че кораборемонтът е непрекъснат процес.
Когато пристигнахме на входа за Спортната зала - Варна, ми направи впечатление множеството хора пред всички входове - мъже, жени, деца, ветерани и непознати граждани. Убеден бях, че тези хора не идват само за концерта, а идват защото са съпричастни на КРЗ „Фл. арсенал”. Изпитах дълбоко удовлетворение, когато гледах същите тези на излизане от залата след тържественото събрание-концерт - усмихнати, въодушевени, радостно коментираха събитието, на което са станали свидетели. Веднага си отговорих, че всички усилия по подготовката и честването на юбилея са си стрували и целта е изпълнена.
Веднага ми се иска да направя паралел с тържествата за 120 годишнината на завода преди 1 месец. Аз пристигнах едновременно с осигурените автобуси за ветераните арсеналци - радостни, усмихнати. Когато се събрахме пред лавката, усетих в очите на сегашните арсеналци тревога, притеснение. То се усети още по-голямо в края на деня, когато се разбра, че министър Каракачанов, който трябваше да присъства няма да дойде, поради заетост. Арсеналци очакваха да чуят министъра, който е принципал, какво според него е бъдещето на завода, ще го има ли догодина и за в бъдеще.
Ехото от юбилея се коментира почти до края на годината, но работата трябваше да продължи. Сега ми се иска да отбележа една нова страница в историята на завода, за която малцина знаят и макар да са запознати, понякога я коментират превратно. В този период в „Кинтекс“ се водеха разговори за сключване на договор с Алжир за ремонт на торпедно въоръжение - на което е изтекъл срокът за изпълнение. „Кинтекс“ като страна по договора, предложи КРЗ „Флотски арсенал” да бъде подизпълнител. Съображенията бяха, че същите торпеда са на въоръжение у нас и ремонтът им в продължение на много години се изпълнява  в КРЗ „Фл. арсенал”. Тъй като торпедният участък не бе натоварен - веднага се съгласих и след като получихме разрешение от ТЕРЕМ София, заедно с представителите на „Кинтекс“, аз и инж. Павлин Добрев, няколко пъти бяхме в Алжир. Конкуренцията беше ужасна. Кандидати бяха няколко руски фирми, полски, китайски, испански.
На място се оказа, че торпедата са точно тези, които има на въоръжение и у нас. Още преди 15 години, заедно с въоръжението Алжирската страна е закупила поточна линия (същата, каквато има КРЗ), но тя не е въведена в действие, а се съхранява в сандъци, във вида който е доставена. Алжирската страна настоява това оборудване да се разопакова, монтира като поточна линия, да се настрои, освидетелства (т.е. въведе в готовност за тяхното торпедно въоръжение). На нея тяхното въоръжение да се ремонтира и едновременно с това да се обучи техен персонал да извършва последващи ремонти. Нищо ново дотук - дейност, която ние можем да изпълним.
Проблемите са, че Алжирската страна иска от изпълнителя да осигури нужните резервни части, и че дейността трябва да се изпълни при много трудни условия - под земята. Срокът за изпълнение е 2 години и в преговорите трябваше да се уточняват много въпроси с присъствието на изпълнителя, неговата безопасност, условия на живот, почивка и възстановяване при казармени условия, отпуск на изпълнителя.
Благодарение умението на водените преговори от „Кинтекс“ и съобразявайки се с всички мои и на инж. Добрев, неколкократно бяхме свидетели, как ние излизаме от преговорите, а след нас влизаше друг кандидат за изпълнение, някои от които се познавахме, но в случая бяхме конкуренти. Преговорите бяха продължителни. Беше необходимо много неща да се уточняват, имайки предвид и несигурната политическа обстановка в страната.
В края на преговорите - победител се оказа „Кинтекс“, КРЗ „Фл. арсенал” като негов подизпълнител. Въпросът за доставка за необходимия ЗИП останаха задължение на „Кинтекс“, с активното участие на инж. П. Добрев. На практика се сключиха няколко договора: за доставка на резервни части, за въвеждане в действие на поточната линия, за ремонт на торпедното въоръжение и за обучаване на Алжирски личен състав за следващи ремонти.
Изпълнението на всички тези договори премина през различни етапи, в хода на които възникнаха и нови непредвидени обстоятелства, сериозни трудности, както между договарящите се страни, така и между „Кинтекс“ и ТЕРЕМ. Трябваше да се уточнява как ще се заплаща труда на нашите специалисти, на техните семейства (заради продължителното им отсъствие), организация на годишният им отпуск и т.н.
Възникнаха и трудности - оказа се предварително уговорената сума за заплащането на флотските специалисти, влиза в противоречие със законовите разпоредби за продължителна командировка на българи в чужбина. Последователно всички проблеми се разрешиха, най-вече заради гъвкавата политика на ръководството на „Кинтекс“.
Инж. Павлин Добрев, още в хода на преговорите, беше изготвил списъци с необходимия ЗИП. „Кинтекс“ водеха преговори за него с производителя и това ускори неговата доставка. ЗИП пристигна в КРЗ. Направи се проверка дали всичко заявено е осигурено, и след това се транспортира в Алжир. Направи се график във времето за етапите на изпълнение и междинно плащане и отчет за свършеното. Предварително беше извършена комплектацията на групата специалисти, нейното окомплектоване, извършено разпределение и тренировки на място в завода и всичко това поетапно транспортирано в Алжир.
В хода на изпълнението на ремонта, се появи нов много сериозен проблем. При дефектацията на торпедата се оказа, че корозията на корпуса на някои от тях е извън допустимите граници (в резултат на дългогодишното съхранение в агресивна среда) и съгласно изискванията, би следвало да се бракуват. Това за алжирските ВМС е неприемливо и изпълнението на договора застрашен от прекратяване по вина на възложителя. След нови, трудни преговори, вземайки мнението на инж. Добрев, се прие КРЗ „Фл. арсенал” да изработи технология за възстановяване якостта на корпусите. Работата продължи на фронта - на място в Алжир и в КРЗ „Флотски арсенал”. Под ръководството на инж. Г. Мугрев и специалисти в ТО на завода, с помощта на специалисти от ТУ - Варна, се изработи технология, много експерименти, проби в завода, обучение на хора за изпълнението на операциите. Когато всичко беше подготвено, изработената технология бе утвърдена и подготвени нужните документи, че е усвоена и се прилага при ремонта на торпедата на въоръжение в българските ВМС.
Оставаше последният етап - тази технология да се приеме от поръчващия. Това наложи аз и Г. Мугрев в състава на делегацията на „Кинтекс“ да заминем за Алжир. Мугрев защити пред алжирската страна технологията, отговори компетентно на всички техни въпроси, представи всички документи и бе подписан анекс към договора за възстановяването на негодните по ТУ корпуси на торпедата.
След нашето завръщане, за Алжир замина инж. М. Зафиров с необходимата екипировка за изпълнението на възстановяването чрез наваряване корпусите на торпедата. Само няколко месеца след това групата на инж. П. Добрев, доведе до успешен край изпълнение на всички клаузи от договора - завършващ с торпедна стрелба от кораб на ВМС. Двете страни по договора са удовлетворени от успешното изпълнение. Това е успех за „Флотски арсенал“ - с нов партньор - ВМС на Алжир.
Не може да не отбележим особените заслуги на инж. П. Добрев и неговата група торпедни специалисти. И още един факт - не най-важният, но особено значим. Осем специалисти за две години при неимоверни трудни условия и лишения осигуриха 2,5 милиона долара на ТЕРЕМ ЕАД, при около 500 хиляди долара разходи. Коя друга дейност може да има такава висока ефективност?
(Следва)
О.з. капитан І ранг Филип МАРКОВСКИ

30 август 2018 г. КРЗ „Флотски арсенал” - 1992-1999 г. - равносметка и 20 години поглед отстрани (1)

1 септември 2018 г. КРЗ „Флотски арсенал” - 1992-1999 г. - равносметка и 20 години поглед отстрани (2)
3 септември 2018 г. КРЗ „Флотски арсенал” - 1992-1999 г. - равносметка и 20 години поглед отстрани (3)