НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КРЗ „ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ” - 1992-1999 Г. - РАВНОСМЕТКА
И 20 ГОДИНИ ПОГЛЕД ОТСТРАНИ (5)

Майката на Филчев и моята тъща са сестри

В началото на 1998 г. постъпих на лечение във Военномедицинска академия в София. Оказа се, че имам запушване на артериите на долните крайници и претърпях две сложни операции, което на практика ме откъсна от завода за продължителен период. Едновременно с това можех по-спокойно да направя равносметка и да следя ситуацията отстрани. На власт беше правителството на Иван Костов, което пое курс на масова приватизация. Можах да вида как за няколко седмици рухна Варненската корабостроителница. Когато се завърнах на работа, на съвещанията в гр. София започна да се коментира приватизацията на някои от заводите на ТЕРЕМ, по пътя на работническо-мениджърски дружества.
В края на годината, след едно съвещание позвъних на главния прокурор Никола Филчев и го помолих да ме приеме. С Филчев имаме роднински връзки. Срещата се състоя в кабинета му. С влизането ми той ми каза: „Внимавай, защото тук всичко се подслушва”. Аз му отговорих, че няма от какво да се страхувам. Понеже знаех от него, че живеят в съседство с ресорния ни зам. министър на отбраната Радонов, го помолих да разбере какво е становището на новото ръководство на МО за бъдещето на заводите от ТЕРЕМ. Той обеща когато дойде във Варна да ме информира. Може би някъде в средата на февруари Филчев беше няколко дни в гр. Варна. Една вечер ми позвъни по телефона, за да ми каже, че спешно му се налага да замине в София и няма да можем да се видим, но че се е виждал със зам. министър Радонов. Думите му бяха: „Радонов ми каза, че ти си един от добрите директори, но има решение всички да бъдат сменени”. На следващото съвещание в София, информирах ген. Иванов. Той се усмихна и каза, че нещата са под контрол.
В началото на месец май, без никой от завода да знае, аз подадох молба за уволнение по здравословни причини лично на ген. Драгомир Иванов. На разговора между нас, го помолих веднага да я приеме, като му казах, че мога да предложа няколко души за мястото си. Съображенията ми се свеждаха до това, че чистката, която предстои, може да не засегне човек назначен съвсем скоро, затова настоях за внасяне на молбата ми в УС на ТЕРЕМ.
Нещата се развиха скоротечно. В края на месец май уволниха ген. Драгомир Иванов и поставиха на негово място бившия началник на ВКР о.р. п-к Иван Иванов. Съгласно сключения от мен договор за управление, молбата ми за освобождаване е с 3 месечен срок предизвестие, т.е. 6 август 1999 г. На 5 август бях в София и се явих на новия изпълнителен директор, за да му обявя, че от утре не съм на работа и го моля да изпрати комисия за сдаване на длъжността директор на КРЗ „Флотски арсенал”. Оказа се, че такава вече е назначена, има и определен кандидат. След като излязох от кабинета му, отидох при завеждащия кадрите и го помолих да ми даде документите на кандидатите. Той се усмихна, извади от касата си 1 папка, даде ми я и излезе от стаята, като заключи вратата отвън. Погледнах я и разбрах, че новият директор на КРЗ „Флотски арсенал” се казва Пламен Петков. Автобиографията му беше от 6 реда на кариран лист, от които най-важният беше последният - „член съм на консервативна екологична партия”... Председател на КЕП е Христо Бисеров - гл. секретар на СДС и председател на комисията за национална сигурност към Народното събрание (вторият след Иван Костов).
Последваха уволнения на всички военнослужещи и цивилни от екипа на Марковски - дългогодишни специалисти в завода. Започна се от кадрите. Бавно, но сигурно се обезкървяваше завода, за да се доведе до фалит и приватизира. В първите месеци на 2000 година получих призовка да се явя в следствения отдел гр. Варна. Тези мои явявания продължиха 5 години! Тогава действително се стреснах - аз съм потенциален престъпник. Преустанових всякакви контакти с приятели, партньори в бизнеса, защото предположих, че се следят всички мои действия и не желаех да създам трудности и за тези, с които контактувам.
В периода, докато бях директор, съм викан в Транспортна полиция - Варна, няколко пъти за „далавери” в БМФ, в които беше замесен и КРЗ „Флотски арсенал”. Многократно съм бил в Окръжно управление на МВР - икономическа полиция, заради акт за административно нарушение от ДФК - Варна. Няколко пъти съм викан в кабинета на Николай Колев - военен прокурор на Варна, във връзка с взаимоотношенията ми с моите партньори от фирмата „Нептун яхтинг”, много близки приятели на варненския военен прокурор (за същите по-късно разбрах, че са ченгета).
Винаги тези срещи съм ги приемал спокойно и смятам, че това е взаимодействие между институциите за изясняване на истината и решаване на възникнали проблеми. В случая със следствието не е така. От разпитите подразбрах, че нещата вероятно са свързани с покупката на 8 000-тонния док и се успокоих, защото действията ми по сделката бяха правилни и макар и рискови, доведени до успешен край. Освен това те не бяха мое дело, а плод на колективния труд на ръководството на завода, съгласувани с ТЕРЕМ - София и МО и има всички документи за това, които са в деловодството на завода.
При една от регулярните ежегодни срещи на бившите директори на заводите от ТЕРЕМ, помолих изпълнителния директор инж. Бойко Кръстев, ако може да ми даде съществуваща явна документация, която се съхранява по сделката за дока. Нещата за мен се изясниха веднага след това. Оказа се, че изпълнителният директор Иван Иванов, който ме уволни на 17.12.1999 г., ме дава на главния прокурор, за злоупотреба със служебно положение, поради което моли да се образува производство срещу виновните лица, за извършено деяние по чл. 256, чл. 282 и чл. 387 от Наказателния кодекс. Никога не съм чел Наказателния кодекс и не знам какво следва по тези членове.
Притесненията ми останаха, защото от  странични сигнали получих информация, че това е разпоредено от най-високо ниво и ако нищо не установи военна прокуратура, може да ме обвинят, че съм руски шпионин. Започнах спокоен живот и продължих нормалните си човешки взаимоотношения, едва след като получих „Постановление за отказ да се образува наказателно производство” от 13.04.2005 г. В него пише: „На основание чл. 21 от ал.1 т.1 от НПК постанових - отказвам да образувам наказателно производство и прекратявам преписката, тъй като намираме, че деянието не представлява престъпление”.
Наблюдавах обстановката в КРЗ „Флотски арсенал” отстрани и констатирах, че нещата се развиват в негативна посока. В това време обявиха конкурс за директор на завода, в който бях убеден, че ще се кандидатира инж. Пламен Петков. Опитите да убедя 2-3 специалисти, също да се кандидатират, завършиха неуспешно, затова аз подадох документи за конкурса, като предварително знаех, че няма да го спечеля. Целта ми беше аргументирано да докажа на комисията, че заводът се управлява лошо.

Доставката на новия Док № 1 през 1996 г. е печеливш ход за КРЗ „Флотски арсенал“. „Печалбата“ за неговия директор, доставил дока - капитан І ранг Филип Марковски, е тази, че в продължение на цели 5 години е следствен и чак след това оправдан...
Новият Док № 1 е пуснат в експлоатация на 4 септември 1996 г.
Освещаване на новия Док № 1, 6 септември 1996 г.
О.з. капитан І ранг Филип Марковски.
Корабът за насипни товари „Руен“ на Параходство „Български морски флот“ е готов за изплаване от Док № 1.
Корабът за насипни товари „Руен“ на Параходство „Български морски флот“ е готов за изплаване от Док № 1.
Директорът на КРЗ „Флотски арсенал“ о.з. капитан І ранг Филип Марковски произнася слово при откриването на новия Док № 1, 6 септември 1996 г.
Директорът на КРЗ „Флотски арсенал“ о.з. капитан І ранг Филип Марковски посреща военния министър о.з. вицеадмирал Димитър Павлов преди тържественото откриване на Док № 1, 6 септември 1996 г.
Останах много доволен, когато се явих и видях, че има още двама кандидати - о.р. капитан ІІ ранг Михаил Барбов - бивш зам. началник на търговско офертната кантора на завода (когото аз подготвях да заеме моето място) и о.р. подполковник Лазаров - бивш началник на цех в завода.
Конкурсът бе спечелен от инж. Пламен Петков. Не след дълго при трагичен случай с автомобил същият загина. В този период правителството на СДС падна и бе заменено с това на НДСВ. Веднага започна повсеместна смяна на кадрите. Силните фигури в област Варна станаха депутати от НДСВ: Стефан Минков и адвокат Ралчев. За управител на завода беше назначен инж. Георги Стойков - близък приятел със Ст. Минков от съвместната им работа в Пристанище Леспорт. Нещата в завода започнаха да се подобряват. Спря масовата приватизация.
Оказа се, че единственото 100 % държавно предприятие във Варна е КРЗ „Флотски арсенал”. Продължи ремонтът на руски кораби от ВМФ на РФ по подписания договор за погасяване задължения на МО на РБ към МО на РФ, като се подготвяха условията този да продължи, но вече със заплащане с долари, което на по-късен етап се осъществи. Понеже договорите за специална продукция се извършват през ТЕРЕМ - София, голяма част от тези валутни приходи оставаха пак там (в София). Смените на изпълнителни директори в София бяха постоянни (за периода 1999-2009 се смениха 11 пъти, и продължиха до наши дни, но спрях да ги броя). Условията се промениха с влизането на България в НАТО и ЕС. На ТЕРЕМ София и МО не направиха никаква промяна (а и каква промяна да направи изпълнителния директор и борда на директорите, които знаят, че ще бъдат на тези постове няколко месеца).
При първото правителство на Бойко Борисов за управител на завод „Флотски арсенал” бе назначен о.р. капитан І ранг Румен Иванов. На практика се вършеше това, което разпореди областният координатор на ГЕРБ г-н П. Димитров. Той внедри в завода фирмите на сина си и източването продължи с пълна пара. Всяко правителство назначаваше в завода свои доверени лица, които нищо не разбират от военен кораборемонт, но непрекъснато се месеха в дейността на управителя и подчинените му.
Същото продължи по време на управлението на тройната коалиция - БСП - НДСВ и ДПС. За управител на КРЗ „Флотски арсенал” бе назначен за втори път инж. Георги Стойков. Продължиха за по няколко месеца да се сменят изпълнителни директори и членове на борда на директорите в ТЕРЕМ. Специалистите и изпълнителските кадри в КРЗ „Флотски арсенал” намаляват главно поради пенсиониране, много структурни звена в завода се обезлюдиха и са на прага на преустановяване на дейността.
Най-голяма вина за сегашното състояние на КРЗ „Флотски арсенал” има второто правителство на ГЕРБ и най-вече коалиционният му партньор от Реформаторския блок в лицето на министър Ненчев. Зад гърба на премиера Борисов и против неговите указания, същият назначи за управител на завода инж. Савин Попов, който преди това е уволнен от завода за несправяне със задълженията си. По същата причина е уволнен и от МТГ „Делфин”. Това предизвика недоволството на колектива и работниците не позволиха той, изпълнителният директор на ТЕРЕМ и областният управител да влязат в завода.
Най-голямата вина на министър Ненчев е, че прекрати ремонта на руски военни кораби, нещо което никой от предните 8 редовни и няколко служебни правителства не направиха. Подготвени за подписване договори за 15 милиона долара, не се реализираха.
Само една съпоставка. В 1992 г. фирмата МТГ „Делфин” работеше с една малка група по кораборемонта на търговски кораби, като подизпълнител на територията на КРЗ „Флотски арсенал”, защото освен корабостроители и кораборемонтници не разполагаше с нищо друго - територия, кейови места, докове и т.н. За 20 години с много усилия, кредити и грамотно управление МТГ „Делфин” вече има солидно и модерно предприятие за кораборемнонт и корабостроене. Хвала и чест на инж. Димитър Стоянов, Калояна Димитрова и инж. Светлин Димитров. Втори пример: Мощната и разполагаща с всичкото това оборудване Варненска корабостроителница е превърната в склад за жито.
Някой може да ми зададе въпроса: „Къде отиде твоят оптимизъм от 1997 г., че си такъв песимист - 2017 г.?” Веднага отговарям: „И тогава, и сега съм реалист”.
В заключение смея да твърдя, че изход от сегашното състояние на КРЗ „Флотски арсенал” има, но той не е в ръцете на ръководството на завода, а в органите на по-високо ниво - командването на ВМС, Министерството на отбраната и правителството.
Това е само зов за тревога: „Господа управляващи, България има нужда от КРЗ „Флотски арсенал”. Помогнете му, защото след 1 следва 0”. Време е и за нова концепция за развитието на завода до 2030 г.!
В заключение няколко думи за строителството на новите кораби за нуждите на ВМС. Считам за правилно възлагането на поръчката на МТГ „Делфин”. Фирмата има проект за строителството и създадени мощности заедно с чуждестранните й партньори по доставка и монтаж на въоръжението и техниката. На всяко друго място извън България, цената за производството ще бъде по-висока. Това е предпоставка за производство на такива и за други страни.
Едно такова съоръжение обаче има срок на експлоатация 30 и повече години. За целият срок на експлоатация, трябва да се извършат 6-7 основни ремонти и няколко пъти модернизация, десетки текущи, аварийни ремонти и т.н. Общата цена за тези дейности ще струва многократно повече от стойността за производството му. МТГ „Делфин” не е в състояние да изпълни тези дейности. Те могат да се изпълняват от производителите на въоръжението и техниката и парите отново ще излязат от България. Ето тук решението може да бъде само КРЗ „Флотски арсенал”.
И един поглед към историята. Още при подготовката на сборника „100 години Флотски арсенал”, стана въпрос, че създаването му във Варна е на 21.11.1897 г. Но той е естественият продължител на създадения в Русе Арсенал от 21 юли 1879 г., така както ВМС са наследник на Дунавската флотилия и както ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” е наследник на Машинната школа при Флотилията и Морската част от 9.01.1881 г.
Заедно с подарените от Русия кораби, с което се поставя началото на българския военен флот, княжеството получава като подарък завладения през Руско-турската война параходен арсенал в Русе, като са назначени двайсетина волнонаемни специалисти и работници, които започват да изпълняват първите кораборемонтни поръчки, а две години по-късно към арсенала се създава Машинна школа, като целта е да „ги приготовлява за машинисти и различен род майстори”. Първият началник на Машинната школа е началникът на Арсенала П. А. Машнин.
Поради тези съображения смятам, че има основание заедно със 140 годишнината на ВМС през 2019 година, своята 140 годишнина да отбележи и КРЗ „Флотски арсенал”.
(Следва)
О.з. капитан І ранг Филип МАРКОВСКИ
Снимките са от личния архив на автора

30 август 2018 г. КРЗ „Флотски арсенал” - 1992-1999 г. - равносметка и 20 години поглед отстрани (1)
1 септември 2018 г. КРЗ „Флотски арсенал” - 1992-1999 г. - равносметка и 20 години поглед отстрани (2)
3 септември 2018 г. КРЗ „Флотски арсенал” - 1992-1999 г. - равносметка и 20 години поглед отстрани (3)
5 септември 2018 г. КРЗ „Флотски арсенал” - 1992-1999 г. - равносметка и 20 години поглед отстрани (4)