НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
РАЗМИСЛИ, ОСНОВАНИ НА СПОМЕНИ ОТ ПРЕДИ 50 ГОДИНИ И СЕГАШНОТО ЧЕСТВАНЕ В
ПРИМОРСКО НА РАКЕТНИТЕ ПУСКОВЕ ПРЕДИ 50
ГОДИНИ

Наскоро, на 1 септември 2018 г., в Приморско отбелязахме 50 години от едно интересно събитие - едновременна ракетна стрелба от трите вида Въоръжени сили на БНА. По време на учение на армията от 26 до 29 август 1968 г., на 28 август последователно са изстреляни 3 оперативно-тактически ракети 8К11 (ОТРК „Тюлпан“), 1 ракета C-2 от ракетния комплекс „Сопка“ в състава на БрРД ВМФ и ракета С-75 от ЗРК „Двина“ от ЗРВ на ПВО и ВВС. Разчетите на ОТРК „Тюлпан“ са били развърнати край селата Веселие и Ясна Поляна над гр. Приморско и тази близост е използвана за да се постави в Приморско паметна плоча за тази уникална стрелба. На тържеството дикторът, член на клуб „РВ и А - Олимпий Панов“ към Столичната организация на СОСЗР, съобщи че ОТР са били 8К14, но след търсене в Интернет намерих няколко опровержения (цитирам най-авторитетното според мен „Възпоменателен очерк по случай 50 години от един строго секретен показ - 28 юни 1968“ с автор подп. о.з. д-р инж. Андон Дончев http://clubrva.org/), потвърдено и от ген. майор о.з. Вълчо Фотев, последният командващ РВ и А в БА, председател на клуба „РВ и А - Олимпий Панов“.
Но какво се случва през 1968 г.? През това лято аз бях втора година офицер в 96 ОДОХР (дивизиона спомагателни кораби във ВМБ-Бургас), механик на противопожарния кораб ППК-273 (пр. L-26 на ГДР). Ще разкажа за няколко събития така, както се случиха последователно във времето, въпреки че тогава не всички събития можех да ги свържа в една обща картина.
Някъде през лятото, не мога точно да кажа, влизайки сутринта в района на базата (това беше пристанището на Бургас, все още не съществуваше ВМБ-Атия), не виждам нито един кораб от десантния дивизион. Това бяха старите десантни баржи, новите пр. 106-К още не бяха построени. Корабите се върнаха след около 5-8 дни - и това не бих могъл точно да кажа. В дивизиона имах трима колеги-механици от моя випуск. Първи ми попадна Димитър Динев (вечна му памет) и го попитах къде толкова дълго плаваха. Отговорът му беше: „Забранено ни е да говорим къде бяхме.“
В средата на м. август започна редовното лятно учение на ВМФ. Нашият кораб заедно с водолазния катер от дивизиона получихме задача да се изнесем в района пред с. Крапец на 20 август. Пристигнахме след обяд, получихме заповед да застанем на котва на около миля и половина от брега - ще осигуряваме товарене на десант на транспортни кораби, два мобилизирани кораба от Параходство БМФ, застанали на около 2-3 мили от брега. Десантът се товареше от брега на десантните кораби, които ги превозваха до транспортите. Кога точно започна товаренето не помня, но на другия ден - на 21 август - то бе в разгара си. И изведнъж от радиото чуваме съобщение на БТА: „На 21 август войски от СССР, ПНР, УНР, ГДР и НРБ влязоха в Чехословашката социалистическа република за да защитят социализма…“ Разбира се, цитирам смислово, но кои войски влизат в ЧССР казвам точно, а защо са влезли - съчинявам по стереотипа на използваните думи тогава.
На нас първо ни направи впечатление, че не са посочени войски от Румъния! А ние товарим десант само на около 5-6 км от границата ни с Румъния! Разбира се, тези действия на войските от социалистическите страни веднага ги свързахме със събитията, които бяха започнали през тази година в Чехословакия, наричани сега „Пражка пролет“. Тогава това наименование не се използваше. Разбира се, тогава ние получавахме информация, че в Чехословакия се надигат анти-социалистически елементи и социализмът е в опасност. Тук няма да коментирам какви са били тези събития, не е това сега целта на този разказ. Да продължа… Товаренето на десанта завърши късно след обяд, формира се корабен ордер, който се изнесе в залива южно под н. Калиакра. Застанахме на котва и казаха, че по сигнал ще се формира походен ордер за стоварване на десанта. Къде - поне аз не разбрах веднага. Но към 1 часа през нощта бяхме вдигнати и корабите потеглиха на юг. Десанта го стоварихме в района на Бяла…
По-късно разбрахме, че в Чехословакия са влезли два български полка. Единият е превозен със самолети до Съветския съюз, другият с кораби. И тогава в разговори между офицерите точно научихме, че това е извършено с нашият десантен дивизион и съветски десантни кораби. Сега от интервюто на ген. Цветан Тотомиров (в. „Българска армия“, бр. 33/17.08.2018), тогава лейтенант в Елховския полк знам точно, че това е станало в края на м. юли. Сега разбрах и наименованието на операцията за влизане на войските в Чехословакия - операция „Дунав“.
Още по-късно, през 1972 или 73 г., по времето на обучението ми в Киев (там заминах през 1970 г. за обучение по нова специалност), в един разговор със съветски офицери чух от един от тях, че и той на 20 срещу 21 август 1968 г. е бил товарен за десант на съветски кораби пред гр. Измаил, в устието на р. Дунав. Т.е. и той е бил съвсем близо до северната граница на Румъния със СССР.
Седем дни по-късно, на 28 август се извършва тази ракетна стрелба. Аз тогава естествено нищо не съм чул, сега научавам за нея. И не само аз, разбира се. По времето на тържеството за откриване на паметната плоча в Приморско дикторът прочете подготвения текст за стрелбата. В нея бе казано, че това е единственият пуск на ракети от войските на Варшавския договор извън територията на Съветския съюз. Предварително е било излъчено съобщение на БТА, с което се е забранявало навлизането на кораби и самолети в определен морски район. Всички ракети са били изстреляни по „морски цели“. В близост до стартовата площадка на ОТР са присъствали като наблюдаващи ръководството на държавата и БНА. И повече такива стрелби не е имало по две причини: Забраната за влизане в района изисквало плащане на доста голяма сума (къде не разбрах, но това за тези разсъждения не е важно); Ракетната стрелба в Черно море създавала по-лесна възможност за чуждите разузнавания да определят с какво въоръжение е снабдена Българската армия. Сега знаем, че стрелби с ОТР и ЗР се правеха в пустинните райони на СССР. Не знам дали и бреговите ракетчици от ВМФ са ходили на стрелби в СССР. А също и екипажите на ракетните катери, с които ВМФ бе въоръжен след 1972 г.
Ясно е, че първите две събития са свързани едно с друго. Това на нас, офицерите от Бургаската база на ВМФ, ни беше станало ясно още тогава, през 1968 г. Но сега, след това честване на едновременната ракетна стрелба, аз започнах да разсъждавам, провокиран от тази практическа едновременност на описаните събития. Не съм оперативен офицер, но не мога да възприема необходимостта от едновременен пуск дори и по време на някакво учение на ракети от трите вида въоръжени сили - при това както казаха „по морски цели“. За бреговия ракетен дивизион на ВМФ, въоръжен с ракетите С-2 от комплекс „Сопка“, това е била обикновена задача. Този пуск не е можело да бъде наблюдаван от висшето ръководство - твърде далеч от района над Приморско е позицията на полка - в района на местността „Родни балкани”, област Варна. От ЗРВ сега стрелят от района на Шабла, да речем, че тогава това е била първата им стрелба по този начин. Разбира се, по въздушни цели над морето, а не по „морски цели“. И този пуск не е можел да бъде наблюдаван от ръководството - от цитирания източник научаваме, че са стреляли от ЗРВ дивизион в района на с. Шкорпиловци, област Варна.
До тук добре. Нататък: нека ме оборят ракетчиците от Сухопътните войски, но съм сигурен, че те никога не са получавали задача да тренират стрелба по морски цели. Да допълня, че тези ракети 8К11 от комплекса „Тюлпан“ не са с предназначение да стрелят по движещи се цели, при това морски. Навярно са стреляли по определена точка в морето. Само тези пускове са могли да бъдат наблюдавани от висшето ръководство. А тогава, 7 дни след влизането на войските в Чехословакия, се случват тези стрелби. Какво означават всичките тези събития?
Първо - едновременното товарене на десант на границите на Румъния от войски на СССР и на НРБ са предупреждение към румънското ръководство, към Николае Чаушеску: Внимавайте, вие отказахте да участвате в операцията в ЧССР. Но ако предприемете някои други действия или изказванията ви преминат някои граници, може войски на Варшавския договор да влязат и в Румъния.
Второ - едновременната стрелба в бреговата акватория на Черно море, която много лесно е можела и сигурно е била засечена от разузнаването на НАТО са предупреждение към тях: Войските на Варшавския договор имат необходимото оръжие и могат да се защитят при евентуален опит да се попречи на нашите действия в Чехословакия за защита на социалистическия строй. В Съветския съюз и в командването на Варшавския договор са били длъжни да вземат мерки за осигуряване на акцията в Чехословакия, да се предприемат действия, които да накарат западните политици и военните от НАТО да не решат да предприемат военни действия за спасяване на „Пражката пролет“. И, това е мое предположение, се решава да се осъществи този едновременен ракетен пуск над бреговата акватория на Черно море от БНА. Понеже повече не е възникнало подобно събитие, не е имало нужда да се повтаря подобна стрелба, а не необходимостта да се плащат някакви суми и че можело западното разузнаване да разбере какво е нашето въоръжение и нашата опитност. Т.е. дори и през 1967 г. да е имало някакъв замисъл за показ на новото съвременно ракетно въоръжение в БНА, то през лятото на 1968 год. той е бил актуализиран към определената дата за влизане на войските в Чехословакия.
Дали са имали някакви планове НАТО и политиците от тези страни, аз естествено не знам. Но доста по-късно, не помня дали беше преди или след 1989 г., прочетох някъде в спомени за ген. Шарл дьо Гол, тогава президент на Френската република, че той на 20 срещу 21 август 1968 г. е бил събуден с доклад за влизането на войските на Варшавския договор в Чехословакия. И той казал нещо от типа на: „Защо ме будите? Това са техни територии и ние не можем да се месим в тези техни действия.“ Повтарям, не мога да си спомня кой е автора на този спомен, точно къде и кога съм прочел това, но гарантирам, че смисъла на думите на ген. дьо Гол помня точно. Друг е въпросът дали този, който ги е писал, ги е възпроизвел точно.
Завършвам тези мои размисли. Винаги всички действия имат точно определен смисъл и предназначение. И действията на войските от Варшавския договор - от СССР, ПНР, УНР, ГДР и НРБ са действали по точно определени планове, начертани в щабовете. И не може тази ракетна стрелба, провела се практически едновременно с влизането на войските в Чехословакия, да е отделно взето събитие, не свързано с операцията „Дунав“.
Снимките на нашите войски в ЧССР са от „Приключенията на българския войник в Чехословакия през 1968 г. + фотогалерия“ с автор Иван Димитров (http://e-vestnik.bg/).
О.з. капитан І ранг Румен ТОТЕВ

Противокорабна ракета С-2 като експонат във външната експозиция на Военноморския музей.
Участие на старите десантни кораби тип „БДБ“ в стоварването на учебен десант, 60-те години на ХХ в.
06,00 ч. на 28.06.1968 г. Участие на 66 арбр в първия пуск.
07,00 ч на 28.06.1968 г. Участие на 56 арбр във втория пуск.
Пускова установка 8У218 „Тюлпан” с натоварена ракета Р-11М от ОТРК Р-170 8К11.
Пускова установка СМ-90 със зенитна управляема ракета 5Я23 от ЗРК СА-75 „Двина”, подготвена и изстреляна от 25 камчийски зрдн с командир подп. Драган Стоянов Митов.
Стартови позиции на 4 сбатр на 66 арбр и на 2 сбатр и 6 сбатр на 56 арбр.
Пуск на ракета С-2 от Брегови противокорабен ракетен комплекс 4К87 „Сопка”, подготвена и изстреляна от обррдн с командир подполк. Йордан Петров Няголов.