НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И БЕЗОПАСНОСТТА
Питат пожарникаря в операта прави ли разлика между пиано и цигулка. Да, пианото гори по-бавно…
1999-а - м/к „Сакар” е в Ню Арк (тука го произнасят Нюък). Хората са предимно негри, но има и жълти, и латиноси. Улиците са мръсни и смърдят. В два от магазините се сбиха: в единия - негри, в другия - негърки. В третия едва не ме набиха мен - попитах продават ли кънтри музика...
Когато бях на 13 една метална кофа почти отряза главата на моя приятел Стефчо Пашата. Той бе на 11. И оживя. Обезобразен, но жив. Умря тридесет години по-късно на оградата пред нашия дом. Мъртво пиян.
Пашата правеше боза в „Занкооп“. Пускаше бъркалката и гледаше някой лаком плъх да не скочи в казана. Винаги се намираха такива смелчаци. Плъховете, за разлика от Стефчо, обичаха боза. Пашата нямаше нищо против животните да пийват бозица, но понякога бъркалката ги размазваше. Това нямаше да попречи на михайловградчани да пият от бозата, но вътрешните наредби в „Занкооп“ повеляваха някои неща и Пашата ги спазваше. С дълъг прът той халосваше животното по главата и го изхвърляше от разтвора. Без да го изцежда. Човекът бе от Мала Кутловица, т.е. своеобразно честен човек.
В онази трагична есен се бяхме снабдили отнякъде с карбид. Копаехме дълбока дупка в земята, сипвахме вода, слагахме карбид и захлупвахме с кофата, която имаше малка дупка в дъното. С дълъг прът палехме газовете над дупката. Следваше експлозия и кофата летеше цели сто метра нагоре. Ето това ни правеше много щастливи... А дде! Бяхме си правили и оръдие. Гърмяхме с каменарски барут, но топчето се пръсна и откъсна палеца на Гени. Кофите ни изглеждаха по-безопасни... Увеличавахме карбида, кофата летеше все по-високо, но при едно запалване сместа не избухна, само над дупката в дъното гореше малко пламъче. Гледахме като омагьосани. Лежахме наоколо, а сърцата ни тупкаха. Тогава до кофата изтича Пашата и духна пламъчето...
Металните кофи имат остър режещ ръб отдолу. След експлозията той едва не закла момчето. Лежах парализиран от ужас. Когато се съвзех видях, как братовчед ми Саво прави изкуствено дишане на Пашата, а кръвта клокочи от гърлото му.
До деня, в който Пашата увисна спиртосан и бездиханен на оградата ни, не знаех какво чувствам към него. Още в онзи ужасен миг знаех, че изкуственото дишане не е най-доброто решение, но нито тогава, нито след това, успях да измисля по-добро. Савата тогава бе на 15 и бе изключително смел мъж, какъвто остана като моряк и човек чак до края на живота си...
По време на плаването ми най-големи маниаци на тема сигурност бяха италианците. Особено след като ИМО ни наложи кодекса за безопасност на корабите и пристанищата. Началниците идваха на борда и многократно тренирахме трите нива на безопасност. Назначихме патрули, снабдиха ни с белезници, металдетектори, пломби, фенерчета, уоки - токита и какви ли не изгъзици. Англичаните щяха да го направят десет пъти по-евтино, а българите щяха да купят проверяващите...
Когато бях на м/к „Портинари”, бреговият началник по сигурността се казваше Франческони. Той знаеше наизуст всички правила, конвенции, закони, форми, папки файлове. Проверяваше ме на борда и вече бях почнал да го уважавам, когато един ден открихме, че някакъв брегови идиот е пропуснал да отчете изпълнението на предписание от фирмена проверка във формата 7А. Предложих да напишем, че сме го изпълнили още веднъж и край. Франческони каза, че няма как да изпълним нещо, което вече е било изпълнено и реши да го канцелираме. Оказа се, че такава опция във формата няма...
Сигурен съм, че италианецът тази нощ не заспа в хотела си. Сутринта отлетя за Италия и оттам ми разреши да напиша във формата, че сме изпълнили предписанието, а той по пощата ще ми изпрати специален рапорт с подписите на цялото началство, за да го приложа към документацията...
На м/к „Астрон” вторият механик е гражданин на Израел, а третият, Джордже - на Черна Гора, затова му викаме Монтенегро. Той все ме кани на гости, но не в своята кабина, а в тази на израелеца. Накрая се съгласявам. Човекът ни се зарадва, предложи напитки и мезета, но Джордже все ми сочи нещо на стената. Там има семейна снимка - вторият, жена му, двете им деца, всички с бойни униформи, плащове, каски и автомати. Монтенегро многозначително мълчи, а вторият обяснява израелската система за мобилизация и онова, което не се вижда на снимката. Под леглото имало картечница, минохвъргачка, бомби и инжекции против БОВ. Джордже стъписан мълчи, а аз съм сигурен, че „евреинът” ни лъже. Годината е 1990-а. Босна, Херцеговина и Косово още предстоят...
В порт Дилискелеси, Турция разтоварваме въглища няколко дена. Някой каза, че „дил” на турски е кол, но пристанището е на кал, не на кол. На метри от нас има огромен завод за бои. Вероятно поради това той е боядисан в прекрасни цветове, а около него - градинки. Около кораба - кал! И от завода се носи страшна смрад - не се диша.
На м/к „Сана” една сутрин се оказа, че е пробито дъното на кораба и машинното се пълни с вода. Бяхме в средата на морето на път за Термини Имерезе (Сицилия). Малко е да се каже, че се уплаших. Скъсах пломбите на аварийното осушение, пуснах всички помпи и започнах да изхвърлям водата от машината в морето. Надвечер нивото на водата спадна, а на другия ден се добрахме до Сицилия. Днес си спомням тази история с тъга, защото корабът и екипажът ги биваше, но чорбаджиите не струваха.
„Сейфти фърст” - така се казва една няма комедия от 1926-а! Ще рече - безопасността е най-важна ! През 2006-а екипажът на м/к „Норден” бе „секънд хенд”. Ще рече - хора на възраст или съвсем млади такива. Едните вече си отиваха, а другите още не бяха дошли...
По време на престой в украински порт, температурите паднаха до незапомнени нива. Градът бедстваше. Спукаха се всички тръбопроводи от системата на парното отопление в жилищните блокове. Изчезнаха електрическите печки от магазините. Пристанището замръзна с дебел лед, а корабите се спасяваха кой както може. Братският кораб „Катя Зет” предприе отчаян опит да избяга от ледената прегръдка и бедстваше на метри от нас. Ние и това не можехме да направим. Бяхме малък и кокетен кораб, построен в Германия за плаване по бреговете на Западна Европа. Котлето ни дори не беше парно, а обикновен воден бойлер. Температурите в Украйна паднаха под минус 35 градуса и на м/к „Норден” се спукаха всички тръби по надстройката, спря и котлето. По кораба настана див студ. Екипажът се вкочани.
Всички магазини в града сложиха табели „печки няма”. На пазара един мошеник ми пробута два мощни калорифера за сто долара. Договорих се с него на другия ден да ми донесе 25 ел печки, а в корабния салет включихме двата отоплителя и всички изкарахме нощта там. На сутринта платих щедро за всяка печка и моряците от „Норден” се снабдиха с топлинка по кабините.
Държа да отбележа активната морална и финансова подкрепа, която ни оказваше „чорбаджията” Рубин Коцев и неговата фирма „Ахилеос”. Доста години просъществува тази варненска фирма. Нито аз, нито който и да е моряк, сме имали проблеми със заплащане, снабдяване и сигурност.
Днес на големите кораби има специално назначени офицери, които се грижат за безопасността на хората и природата. Мои приятели, опитни и много печени моряци, вече от години плават на тази длъжност. Срещам ги след завръщането им от рейс и научавам от тях изумителни подробности за сигурността в съвременното корабоплаване.
Интересна история за безопасност ми е разказвал морският човек и приятел Мрянков. Било е по времето на соца. Мрянков бил някакъв началник в „Елпром” - Варна. На гости от София при тях дошъл ресорният им министър Мако Даков. Голям човек отвсякъде бил този Мако. Елпромци били също всестранно подготвени: чистота, украса, пропаганда.
Другарят Даков обаче се заинтересувал от бъдещото производство на завода - кухненски котлон. Показали му пилотния екземпляр - шамотен диск с канали за открит реотан, обкован с ламаринен пояс и три крачета, също от ламарина. Министърът сложил котлона на пода и стъпил на него. Началниците напразно се опитвали да спрат големия мъж. Котлончето обаче издържало солидната тежест, а мъдрият министър обяснил, че е сигурен в електрическата безопасност на котлона, но искал да провери дали уредът ще издържи домакинята, която ще стъпи на него, за да търси нещо по рафтовете в кухнята. Всички грижи - за човека! Така бе при социализма...

Сл. ПЕШКОВ - моряк

Кораб „Емона“ - безопасността преди всичко!
Влекачът „Морски лъв“ - мартеницата е за здраве, алкохолът и наркотиците - забранени, а ако си на зор - в спасителния плот!
Кораб „Суатлинкс 9“ - както казва софийският ватман - важно е жица да има...
Корабът „Сана“ е свалил антените, за да не удари моста, а френският пътник на колело е с каска...
Вторият механик на „Верила“ дори в ресторанта е близо до своето завеждане - пожарогасителят!
„Перелик“ (2018) - сейфти фърст!
Мрянков.
Кораб „Верил“а - под теб е аварийният генератор, до теб - мезе. Сигурност отвсякъде!