НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И БОЛЕСТИТЕ
През 1970-а в Истанбул бе обявена холерна епидемия. М/к „Копривщица” тогава правеше рейсове до Северна Африка и веднъж на връщане взе, че спря в пристанището на Босфора. Сроковете за имунизация против холера бяха намалени драстично, правеше се след всяко посещение на „холерен” район, а световната здравна организация засили контрола върху спазването на предписанията. Самата ваксина се състоеше от две дози с промеждутък минимум седем дена, но не повече от десет.
„Копривщица” приставаше винаги в Бургас, стоеше пет - шест дни и отново потегляше към холерните райони. Връщахме се след около месец и цикълът (врътката) се повтаряше. В Бургас ни удряха първата противохолерна инжекция, не дочаквахме срока за втората, отплавахме, а на завръщането почвахме процедурата от начало. И така - цяла година. Надупчиха ни с холерни инжекции, но така и не успяха да ни имунизират...
В резултат на многократното, но безразборно вкарване на холерни микроби в телата ни, ние бяхме все болни. Тресеше ни, повръщахме и ходехме като изгорели спътници из кораба.
Ефикасен антидот срещу ваксините измисли Митьо Шишето. Той бе радист и непрекъснато получаваше съобщения от ХЕИ Варна да спазваме срока за втората инжекция. Под всяка радиограма стоеше името на някакъв Ковчазов.
След поредното отплаване от Бургас, Шишето ни събираше на твърд алкохол и след приемане на достатъчно „антидот”, вадеше поредната радиограма от ХЕИ. Радистът никога не четеше текста, а произнасяше само фамилията на изпращача - Ковчазов. На „ч” и „з” Митьо зловещо тракаше със зъби, а очите му изблещено ни фиксираха. Ония, които го познават, знаят за какво говоря.
Разболя се само един моряк. Той не идваше на сеансите при радиста...
Пак ще цитирам Шукшин. „Ковачът Филип Наседкин, спокоен и уважаван в селото човек, неуморен труженик, изведнъж се запи. Не че се запи лошо, ами взе да посръбва. Тя, жена му, Нюра Паниката, реши, че Филя се е пропил.”
Докато с м/к „Мургаш” стоим на варненския рейд, ме заболя зъб. Направо щях да пукна от болки. Качих се

Докторът е на особена почит по корабните морски ритуали ...
Качествен финландски джибромицин. Приема се по всяко време и с подходяща храна и течности...
Лекарство без рецепта. Никога на гладно!
Друг ефикасен джибромицин. Приемът - по същия начин ...
Спорт за здраве - палубата срещу кухнята, а съдията е от машината -  кораб „Мед Леричи“.
Очите и ръцете са най важни за моряка - „Суатлинкс 9“.
Андрейчо, аз и Руслан - герои от грипната епидемия на кораб „Мургаш“.
„Суатлинск 9“ - летището в Дъблин. С готвача спим под реклама за нискомаслено мляко. И сънят ни е здравословен.
на рейдовата лодка и отидох на зъболекар. Два дена човекът ми прави снимки, чука и ръчка по многострадалната ми челюст, но нищо не откри. Върнах се на рейда. Там се замислих за зъбите си. Половин час мислих. Докторът цели два дена им отдели. Тогава набелязах мерки, които изпълнявах съвестно и после няколко години не ме боляха зъбите. Ето какво бе решението ми: Започнах да мия зъбите си пет пъти в денонощието. Просто, нали?
И като си помисля, че преди си миех зъбите само три пъти на ден. Какъв ужас!...
Неотдавна ми се обади моят приятел от Морското Васко Владев. Той живее в забравено от бога село, някъде в Родопите. Наложило му се да отиде на лекар. Препоръчали му да не употребява алкохол. Васко обяснил, че това няма как да се случи. В селото той има лозе и прави вино и ракия, а от останалите няколко жители, никой не пие. И колко вино и ракия правиш всяка година, попитал докторът. След честния отговор, лекарят припаднал...
В Морско училище Владев бе отличен курсант, а по корабите - печен моряк. Напивал съм се много пъти с него. Той си имаше няколко любими македонски песни, но най-обичаше „Седамдесет и два дана”. В песента се пееше, че от толкова дни на сърцето на изпълнителя „лЕжи рана”. И когато слушателят очаква да се пристъпи към лечение, лирическият герой уточнява, че „не е рана от болЕсти, най е рана от горЕсти”. Как да обясни Васко на един доктор симптомите на заболяването...
А  ето и хронологията на една корабна грипна епидемия през далечната 1997-а на м/к „Мургаш”.
25.01.1997 -  Минчо го фана грипата. Кашля гръмогласно. И подсмърча. Лекува се активно - греяна ракия с мед.
27.01.1997 - И Илийчо го фана грипата. Не кашля, но не може да диша. И подсмърча. С Минчо пият греяна ракия.
28.01.1997 - Днес Руслан сдаде багажа. Едва диша. Той прилага чай и топло вино. И гледа тъжно. Много тъжно.
29.01.1997 - Днес паднахме от конете: старпомът, Андрейчо, хлебарят и аз. Старшията суши кърпи и не излиза от кабината. Андро е на чай. Хлебарят кара с антибиоитик. Аз съм на бира …
30.01.1997 - Минчо оздравя, но продължава с ракията. Само дето вече не я грее. И вместо с мед я пие със салата ...
През 2004 на м/к „Мед Леричи” мотористът Иван Дертлиев се разболя. Той поне така твърдеше. Придружих го до най-близката болница. Бяхме в Патая, Тайланд и с такси отидохме до Сирача. Градчето по размер ми се стори по-малко от Берковица, но си замълчах. Още от фоайето ми се взе акъла. Еър кондишън, чистота, цветя, красота. Една сестра ни доближи, измери ни кръвното, а на специална стойка отчете височината и теглото ни. Записа си мерките и имената ни, настанихме се в меките кожени кресла и зачакахме. Наоколо картини, вода, чай, кафе, дребни сладки. След десетина минути дойде друга сестра, хвана ни за ръчичка и ни заведе в лекарския кабинет. Нали сме болни. Аз през цялото време се мъчех да кажа, че съм само преводач, ама кой да ме чуе. Същата сестра, пак за ръчичка ни изведе и на съседното гише си получихме лекарствата с рецептите и фактурата за прегледа. Предполагам, че всички компютри са били в мрежа. Всяко лекарство бе в пластмасово пликче с текст кога, как и по колко да се ползва. Цените на услугата и илачите бяха като тези в БеГе. Тайландска им работата... 
През 1973-а плавах като втори механик на стария „Вола”. Преди това съм бил и трети механик на същия кораб, бях залюбен в уникалните дизелгенератори и когато новият трети започна моточистка, с радост предложих да му помагам. Бяхме към края на ремонта и ръководех рядката операция по натягане на анкерните шпилки. Висях надолу с главата в картера, когато една шпилка с тегло 75 кила се отви от гайката и падна върху пръстите на дясната ми ръка. Като дойдох на себе си, бях пегнал на пайола, а показалецът ми изглеждаше ужасно. Понаместихме ранения пръст и го превързахме, но до Мурманск имаше цяла семица и той зарастна изкривен и безформен.
В пристанището отидох на лекар. Млад и интелигентен се случи човекът. Намества, снима, гледа и накрая с много тъжна физиономия ми каза, че вече никога няма да стана... гениален пианист. Смяхме се по младежки, казах му, че свиря на китара, дясната ръка служи само да държи перото и спокоен се прибрах на кораба.
На друг кораб сериозно ме гепи грипата. Чак ме втресе. Болят ме главата, стомахът и кокалите. Лекувам се с четене, рисуване и топла бира. Резултатът - отрицателен. Минавам на аспирин, горещ душ и кошмарни сънища. Същият резултат. Пускам си рокендрол и забравям, че съм болен...
Мисля, че ако се разболея безнадеждно, няма да потърся доктори. Ще повикам приятели. Нека ме сложат на леглото. А вместо възглавница - онази звезда от небето, най-любимата...
Животът е отделен от смъртта с период на болести. Това не е случайно. По този начин смъртта изглежда спасение и за болния, и за близките му... А  в това, че не знаем кога тя ще настъпи, има нещо от безкрая и вечността.
Георги Семов бе моряк на м/к „Сакар” през 2001 г. В океана решил, че има плексит и поради болките изпил всичките пейнкилъри в корабната аптека. После бе решил, че го боли стомаха, дойде при мен и почнах да му давам от мойте лекарства. До Анверс и те свършиха, а болките на Георги не спряха. Взеха го в болница. Посетих го два пъти. Първият път като последен негов лечител, а вторият - по изрично настояване и с помощта на агента. По пътя белгиецът ми каза, че нашият моряк е болен от рак, остават му два месеца живот и утре ще лети за България, та да приготвим багажа му на кораба.
Георги Семов не знаеше за диагнозата, но бе предупреден за утрешния полет и ме помоли да сложим една корабна четка в чантата му. Щял да си боядисва лодката във Варна...
На м/к „Плана” палубният боцман Васко Нейчев „се сдоби” със стомашно разстройство. Цял ден седя на клекалото. Вика, че и нощта така е изкарал. Към вечерта рече, че е „абсолютно обезлайнен”...
Случва се понякога да ви е тъжно. И болно. Всичко си е наред, дори слънчице пече, а вас нещо не ви бива. Ей така, безпричинно. И тъжни мисли са ви налегнали. Някак безперспективни. Безнадеждни. И ако няма да списвате стихове, я горе главата! И се усмихнете! Усмихнете се, дявол да ви вземе! Ама де!
ВСЪЩНОСТ ВСИЧКИ ЧОВЕШКИ БОЛЕСТИ СА ПОРАДИ НЕДОСТАТЪЧНО ЛЮБОВ И ОТ САМОТА....    

Сл. ПЕШКОВ - моряк
Снимките са от личния архив на автора