НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПОУКИ ЗА БЪДЕЩЕТО (ДА НЯМА ТАКАВА ПАУЗА, КАКВАТО Е
ИМАЛО МЕЖДУ „UB III“ И „МАЛЮТКА“!)

За има-няма три дни научихме от достоверни източници две хубави новини. Първата е, че подводницата „Слава“ най-после ще намери покой като музей на хубаво място, в близост до гр. Белослав. Дай, Боже, да дочакаме и това! Другата добра новина е, че сагата със самолетите за бойната ни авиация и тя е на път да приключи. Имало добри оферти за нови самолети, имало и пари, пилотите сами щели да разопаковат „найлона“, за да се убедят, че наистина са нови.
Само преди седмица приключихме и с Първата световна война. По време на научната конференция под надслов „България - Германия. Първата световна война. Поуки за бъдещето“ неколцина стари кримки се опитвахме да изведем поуки и за себе си. Германци не дойдоха, но архивите услужливо предоставят потоци информация, на всеки, който не го мързи. Барабар Петко с мъжете, и аз се порових да видя какво са ни направили германците и какви поуки има да си правим от войната, в която са воювали дядовците ни.
На повечето от нас дядовците са селяни дибидюс. Простички, яки, жилави, работни, Майка България е лежала на сърцето им не само на думи. На Царя дедите и те били князе и курфюрсти, даже имало един крал. По техния тертип, той продал на Кайзера за пушечно месо 200-300 хиляди от селяните си. Премиерът д-р Васил Радославов нямало какво да продава, освен себе си, но хората платили и на него, да има къде да се прибере в Баден Баден след войната. А като ги гледали и слушали, германците си говорели (документирано е), че българите са лакоми, лукави, интересчии, грандомани и каквото пипнат - забравят да го върнат.

Първата българска подводница „УБ-18“.
„UB III“ така и не пристигна в българския флот...
„Малютка“ - след много десетилетия пауза отново имаме малка, но все пак бойна подводница.
Грос-адмирал Алфред фон Тирпиц. Източник: https://upload.wikimedia.org/
Като тръгнали нашите селяни на война в Македония, отбили една част от тях да смачкат сърбите и в Поморавието. Обаче румънците, по обичая си, пак ги нападнали в гръб и се наложило още мнозина да грабнат пушките, едно върху друго - 800 хиляди. По този повод Цар Фердинанд се обзавел с германски пагони на „фелдмаршал“ и с жезъл, сигурно оттогава се чува онова „Да ме хванеш за жезъла!“
През всичкото това време малката ни флота се е държала повече от достойно, една шепа офицери и още двайсет пъти по толкова „долни чинове“. Преизпълнен с респект към тях, в деня на предаването на България на първата ни подводница германският военноморски аташе фон Арним пише на държавния секретар на Министерството на марината адмирал Тирпиц: „В интелигентността, прилежността и старанието, в реда и техническите умения, които намирам в българския флот, виждам гаранция за това, че няма да бъдат напразни нито подводницата, нито много други германски военноморски доставки“. Качил се на борда още при първото й плаване под български флаг, той отбелязва:  „Оказа се, че българският командир, капитан-лейтенант Тодоров и българският екипаж умеят добре да се справят с подводницата. Спокойно и сигурно бяха изпълнени маневри над водата, потапяне по време на движение и лягане на дъното. Стана ясно, че моряшко­то и техническо обучение по теория и практика е дало резултат“.
Окуражени от успешната експлоатация на предоставените им бойни средства и подкрепени в намеренията си от германска страна, българите решили да започнат предварителни преговори за превъоръжаването на нашия флот в годините след победоносната война. Тази поука уж я знаем и без германците, да не броим пилците преди да е дошла есента, но през лятото на 1917-та дядовци ни не са се съмнявали, че победата ще е наша. Също така поучителен, по мое мнение, е подходът при граденето на концепция за бъдещия флот, ангажираността на експертите и обхвата на правомощията, които получават в хода на стартираните преговори.
Капитан-лейтенант Тодоров е изпратен като офицер за свръзка при имперското Министерство на марината, фактически - отговорен преговарящ в началния етап на преговорите. От българска страна е предложено да се уговори доставката в перспектива на общо шест подводници от много по-висок клас, „UB III“. (Подводници с такива характеристики България ще получи чак през петдесетте години на ХХ век, проекта „Малютка“, с които стартира 8-ми отделен дивизион подводни лодки във Варна). Германската страна не може да се ангажира сега, поради обстановката по фронтовите и предлага това да стане след войната, като подробностите ще се уточнят във военноморска конвенция между двете страни. По този повод, с Писмо № М-7132 от 15 февруари 1918 г. от германския Адмиралски щаб на марината, уведомяват „Негово Високоблагородие“ корветен капитан Тодоров за следното: Министерството на имперската марина е съгласно с предаването на България на подводници от клас „UB III“. Може да се гарантира, че българската флота, ако се стигне до сключва­нето на договор, ще получи пълноценни подводници. Веднага щом стане ясно, че намиращи се вече в строеж такива са определени за предаване на България, ще се съгласува изпращането на български компетентен персонал по над­зора на строителството. На устно изразеното опасение, че българската флота няма на разположение достатъчно възможности за обучение на екипажи, би могло вероятно да се помогне с това, щото офицери и долни чинове в ограничен брой ще се командироват за квалификационни курсове в Германия.
„Високоблагородието“ капитан-лейтенант Тодоров трябва да е останал доволен, защото при започналите „предпреговори“ вече се обсъжда  покупката за флотата на подводници, плюс плаващ док и корабостроителни машини. А както е отбелязал във военния си дневник германският упълномощен генералщабен офицер за свръзка във Варна, „българската флота е твърдо решена да купи военния материал, за който става дума, въпреки високата цена в момента“. Той отбелязва още, че „възникващата по-голяма самостоятелност на българите чрез изграждането на собствена корабост­роителница е и в германски интерес“.
В строго секретен документ-извадка от кореспонденцията, водена с българския офицер за свръзка, ЦДА. КМФ 06, Инв. No 698/2У, л. 3, се дефинира германската позиция по преговорите:
Заявява се готовност да се поемат следните задължения;
- Подводниците ще се строят „съобразно всички предписания, които се изискват от Имперската марина и са точно такива, по които се строят подводниците за нея“;
- Подводниците ще се доставят „с всички нужни резервни части, така както се доставят за гер­манската Имперска марина и трябва да са снабдени с пълна артилерийска и торпедна екипировка, и изобщо с всичко друго, така. както се екипират подводниците за Германия от типа „UB III“; също така трябва да са снабдени с резерв от артилерийски оръдия и торпеден резерв“;
- Предвидените за България подводници да се доставят „при завършване на войната“, но „в никакъв случай“ не от тези, които „са построени или се строят за фронта“.
Това е положението, брат ми! Също като днешните обществени поръчки. Не ми стана ясно кой обаче е щял да пипне комисионата. А поуката е ясна, хубавите работи могат да се случат и без депутатите, и генералитета. На тях е оставено да познаят кой ще победи във войната  и да седнат в неговата кола. Както знаем, познали са!
Янчо БАКАЛОВ