НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ЧАЛГАТА
В село Мала Кутловица всичко беше чалга. От песните, които всяка нощ пееше съседът ни Мило, през романите на СтеЦето, та до ковьорчетата, които красяха  домовете в селото. Ние бяхме част от чалгата, без да сме чалгари, но самият живот бе чалга и то в изпълнение на несръчни и неуки музиканти.
Ковьорчетата се окачваха над леглата, кюмбетата и масите за хранене. Тия последните ги знаех много подробно, защото бях злоядо дете и по време на хранене обикновено съзерцавах стенната украса. Жените сами бродираха сюжетите на тази украса, имаше натюрморти, женски уроди с черпак, ловни и любовни сцени, оградени с флорални мотиви в стил сецесион. Материалите бяха бяло хасе и цветни конци за пошиване. Жените копираха „сюжетите” с индиго върху плата, откопираното се изкривяваше и изтриваше, хасето мърдаше, а при бродирането пречеха лошото зрение, липсата на осветление и заниманията с друга къщна дейност.
Такива зомбита и грозотии висяха по стените, не ти е работа. Да не говорим за избора на цвят, вид и размер на конците. Абсолютна импровизация ...
Моят татко реши да сложи край на тази гавра с изкуството, взе хасето от майка, изрисува собственоръчно най - популярния сюжет над масата за хранене и строго определи цвета, размера и натяга на конците за бродерия...
Години наред зяпах девойката, която пълни менците си с вода. Изящната перспектива на каменната чешма и елегантният пейзж във втория план и до днес са пред очите ми. А в девойката си бях направо влюбен. Майка много се измъчи с очите и устните, татко на два пъти промени рисунката, за да пасне на технологията на бродирането, но резултатът бе фантастичен.
Ковьорчето над печката бе жена, която готви, а над леглото - ловна сцена. Анатомията бе безупречна, декорът - съвършен, а татко - спокоен за естетическото възпитание на децата си. Бързо свикнах с тази красота и при посещения в други домове с удивление се заглеждах по безумните деформации на хора, животни и предмети по ковьорчетата.
Вероятно така се е зародил интересът ми към абстрактното изкуство.

Кръщаване на екватора - сладка моряшка чалга.
Вторият механик си мисли, че на снимката ще се види и чалгата.
Кораб „Верила“ - античалга в Ню Орлийнс - люлката на джаза.
„Мед Леричи“ - и третият механик, и мотористът са фенове на хард рока, но в момента слушат чалга.
Върховна античалга с чалга кавър у нас.
Фактът, че по време на нашето европредседателство не бяха ползвани „услугите” на Кристо и Ушев ме натъжава. Не е лошо и със Стоичков да се гордееш, но тези двамата днес са наистина доказани творци от световна величина.
За мен е чалга да хвърляш рози по земята за такова важно събитие. Все едно в Холандия да ползват дървени обувки, в Канада - кленови листа, а в Нова Зенландия - кивита....
Просто не разбирам символа, чини ми се просташки. Къде е Кристо, къде са розите по плочките. Нерде Ямбол, нерде Стамбол. Така ли нямаше един умен човек в това многобройно и щедро финансирано министерство. Чалгата на кораба, в квартала и в ресторанта я разбирам, но тази на върха на властта - не мога !
Корабният елмеханик Щефан не си падаше кой знае колко по културата, но прекрасно знаеше кои са Йонеско и Бранкузи, когото наричаше Бранкучи. Той и Настасе, и  Муту знаеше, но това не му пречеше да се пъчи с първите двама.
Капитан Клаудио Нуци, италианец, естествено не бе тънък познавач на Еко и Пирандело, но знаеше всичко за Тоняци, Фелини и Модуньо. 
Сигурно има читатели, които обичат да гледат картинки (снимки), други предпочитат четенето на пикантерии и цинизми, но аз ще ви цитирам само четири израза от скорошна статия в нашия любим вестник: „Венец в подготовката на флота”, „Блестящо изпълнение”, „Висок професионализъм” и „Висока оценка”. Последното - изписано на два пъти в текста. Ако моряк се замисли, тези словосъчетания нищо не значат, а ако нещо внушават, то е точно обратното на онова, което е искал авторът. На това му викам чалга ... Може и духовен мързел да е, и вреден навик, но някак си е неуважение към читателя, а и към военното морячество. За успокоение ми „казват”, че са присъствали „представители на държавни, областни и регионални организации”...
Понякога чалгата е маскирана с модерност, известност и пари. Когато бях млад, четях и гледах всичко. Днес нямам време и средства за такова разточителство. Затова имам в паметта си невидим списък на писатели, актьори и режисьори, които просто подминавам, защото творчеството им за мен си е чиста чалга. Не чета анотации, не гледам и трейлърите. До този списък достигам по трудния път: загуба на време (книги, филми, музика, интервю) и пари на вятъра (театър, концерт). Никой не е успял да „излезе” от моя списък, но нови имена добавям непрекъснато. Съвсем скоро там попадна Брус Уилис, след като бях изтърпял да гледам последните му три филма. Много от отдавна в списъка са Кейдж, Круз, Сталоун, Пит, Калчев, Гърбов, Лафазанов, Ю Ту, Пинк Флойд, Пасков, защото всички са ме разочаровали по някакъв начин, а адашът Трифонов никога не е бил вън от него. 
В музиката е лесно: Когато на хубав човек му е кофти - това е блус, когато на хубав човек му е хубаво - рокендрол, когато на кофти човек му е кофти, това е рап, а когато на кофти човек му е хубаво - ЧАЛГА.
В политиката е още по-лесно: там всички са кофти и все им е хубаво ...
Има на кораба хора, които слушат музика и четат книги. Има и такива, които малко слушат и четат. Малко музика. Малко книги. Малка музика. Малки книги. Малки хора....
В Морхед сити, пристанище в Северна Каролина, слушам американска чалга, демек кънтри музика.
Дина Картър е издала първи албум и едно от парчетата се казва „Бих ли си избръснала краката за това”... Всеки народ си има чалга. И всяка чалга - народ.
В Морхед цялата обстановка е чалга. Тъкмо е минал празникът Хелоуин. Градчето е колкото половин Провадия или три Мала Кутловици. Едноетажни дървени къщи с дворче и цветя. Пред всяка врата - бали слама и жълти тикви. Под стрехите висят ухилени дини, а от прозорците надничат баби Яги и други чудовища...
Хората са любезни, поздравяват и питат от къде съм. Казвам им, но не мисля, че ме разбират.
Трейс Адкинс  също е кънтри певец. Последният му хит се казва „Недей да лъжеш”. Песен за любов. Девойката е залюбила друг мъж и бие шута на нашия човек. Желаейки да бъде състрадателна, тя се обръща към него и му казва, че винаги ще го помни, обича или нещо от тоя род. На това Трейс отговаря в припева: „Недей да лъжеш, не ме баламосвай, не е необходимо, просто ме остави. Кажи сбогом и недей лъжи.”
Обичам я, пустата кънтри музика, въпреки, че Адкинс не е изкарал естрадния отдел на консерваторията и Дамян Дамянов не пише текстовете му. Той сам си пише и музика, и текст, а преди да пропее е бил бачкер. Като мен!
Задавал съм си въпрос: „Е ли кънтрито американска чалга и има ли почва за развитие у нас?” Отговорът ми: „Е, но няма почва! За съжаление...”
Има една велика старинна неаполитанска песен, която малко докарва на чалга. Аз дори не зная баркарола или серенада е, но я чувам мазна и блага. Оказа се, че „Санта Лучия” не е посветена на някаква Лучия, а на тих и спокоен неаполитански залив. Мечта за всеки моряк. Фен съм на тази песен, пък каквато ще да е! А песента са я пяли и Карузо, и Робертино, и Павароти, и Елвис Пресли...
От Петербург през 1999-а си купувам албум „Роден в СССР”. Преди години си бях купил „Роден в САЩ”, също хубав албум. Това, че съм роден в НеРеБе ми дозволява да проумявам и Шевчуг, и Спрингстийн. Честно казано - и двамата са велики. Групите им - също, независимо дали се казват ДеДеТе или Ай Стрийт. И още нещо знам. Ако излезе албум „Роден в НеРеБе”, то стилът му ще бъде чалга!
Къки все ми цитира припеви на популярна чалга от Михайловград. Например: „Волим те, пиле шашаво” и „Чаше ломим, руке ми крваве.” Племенникът ми Чачо пък, при раздяла с последното си гадже бе ползвал цитат от любима чалга класика: „Ти си мрътва за мене...”
Някой ми спомена, че в БеГе е направен чалга кавър на най-великата песен на Тин Лизи... 
След една чалга нощ на м/к „Портинари” помощник капитан удари с бутилка в лицето седящия до него кърмчия. Капитанчето си бе боклук, но чалгата е утежняващо вината обстоятелство.
На м/к „Сакар” се слушаше най-различна музика. Споделяхме си еМПе тройки и СиДи-та и докато се чудех Володя Стоянов чалга ли пее или не, взех че го прослушах. Впечатли ме това, че човекът си е написал и текстовете, и музиката. Жив и здрав да е, но в една песен плюе Мадона и Майкъл Джексън.
Вижте, ако някой от твоя бранш е продал десетки милиони от творчеството си, а ти я имаш, я нямаш десет хиляди, то по-добре си трай. И аз не харесвам тия двамата, но мога да ги псувам колкото си искам, защото като моряци тях хич ги не бива... Съвсем друг разговор е поетичното майсторство на твореца Стоянов, но надали аз ще съм най-добрият критик...
Сега се сещам, че моряците също плачат. Когато режат лук, слушат музика или научават за нечия смърт, но във всичките случаи присъства алкохолът. Режеш салата за ракията, спомняш си миналото чрез песен или пиеш и отливаш за „бог да прости”...
Чалгата служи и за още нещо. За мен тя е лакмус. Нещо като „Заговори, за да те видя!”
На „Сакар” чувам, че младите си падат по песен, която се казва „Кокошката с пломбирания зъб”. Не им казвам, че това е хит от преди 1950-а. По онова време в моята лична класация предпочитах „Ай сифон, бе чиче”.
На м/к „Мед Леричи” през 2004-а на власт бе нейно величество чалгата. Всичките корабни СиДи-та и ДиВиДи-та са чалга. Простотията се лее денонощно от колоните и екрана. В екипажа има и Сантана, и Айрън Мейдън, но на власт е Парашкева...
Чалга ли е бургазлии барабар с командващия да празнуват денят на ВМС в Свети Влас? Все едно годишнината от Шипченската епопея да се чества на връх Бузлуджа.
А какво е МОРСКОТО училище „НИКОЛА Вапцаров” да празнува своя празник в София, в църквата „Св. Георги”...

Сл. ПЕШКОВ - моряк
Снимките са от архива на автора