НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар

ЗАГЪРБЕНОТО ИЗДАНИЕ НА „РИБНИЯ БУКВАР” ОТ 1846 Г.
Преди всичко най-искрено уверявам специалистите по история на Българското възраждане, особено пък тези от тях по възрожденска литература, че интересът ми към „Рибния буквар” е продиктуван изключително заради стремежа ми да проуча и популяризирам делото на д-р Петър Берон като морски учен. През 2006 г., когато публикувах първия морскоисторически прочит на Бероновата биография [1, с. 15-68], представих накратко и морските знания в неговия буквар, но бях принуден да направя това само по първото му издание (1824 г.), защото нямах възможност да прегледам останалите негови възрожденски издания (1841, 1846, 1847, 1850, 1856 и 1862 г.). Ползвайки публикациите на известни автори в областта на беронознанието, установих обаче недопустими за моите представи противоречия и недоразумения (най-деликатно изразено) в твърденията относно историята на знаменития буквар като например:
- колко са възрожденските му издания (5, 6, 7 или 8);
- какъв е произходът на популярното заглавие на една от най-известните български книги, което има морско звучене;
- настъпват ли съществени изменения в обема, структурата, съдържанието, езика (морските думи) и илюстрациите на възрожденските издания или след 1824 г. няма промени, както внушават повечето научни и популярни публикации, включително от именити автори.  
Общественият скандал в края на 2014 г. около изчезването на екземпляр от първото издание на „Рибния буквар”, съхраняван в Националния литературен музей (НЛМ), стана повод да публикувам критичен материал относно някои съвременни проблеми при изследването и популяризирането на първата българска книга със светско съдържание.  Достатъчно показателен е нелицеприятният факт, че изтъкнат музеен специалист по възрожденска литература от НЛМ уверява, като как „В България са известни 6 издания на Рибния буквар” [2, с. 3]. Това е една от двете най-разпространени грешни версии за броя на възрожденските му издания. Същественият проблем обаче не е в аритметичната точност, а във факта, че при изследването и популяризирането  на „Рибния буквар” от десетилетия преобладава представянето единствено на първото издание, като ПОВЕЧЕТО автори не се интересуват от промените, които П. Берон прави през периода 1841-1862 г. в обем, структура, съдържание, език и илюстрации на буквара си. От друга страна, значителна методическа трудност за такова комплексно изследване представлява все още трудната достъпност на екземпляри от възрожденски издания на „Рибния буквар” през периода 1841-1862 г. Например понастоящем дигиталният фонд на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” не предлага изданията от 1846 и 1862 г.
Благодарение на отзивчивостта на проф. д. ф. н. Румяна Дамянова - ръководител на  секцията „Литература на Българското възраждане” в Института за литература при БАН, получих дигитално копие на екземпляр от слабо известното трето издание на „Рибния буквар”, отпечатано през 1846 г. Тук представям това издание, разглеждайки предимно неговия обем и тематична структура, като предлагам и сравнителен анализ на част от съдържанието спрямо изданията от 1841 и 1847 г. [62]. …

С пълния текст на статията на инж. Иван АЛЕКСИЕВ (в PDF-формат) можете да се запознаете тук.
Титулна страница на третото издание на „Рибния буквар” (1846 г.).