НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
70 ГОДИНИ ОТ ПЪРВОТО СПУСКАНЕ С БАТИСКАФ ПОД ВОДА
Първият в света батискаф FNRS-2 е проектиран от швейцарския професор Огюст Пикар (Auguste Piccard, 1884-1962). Терминът „батискаф“ е комбинация от две думи на старогръцки език: „батис“ - дълбок и „скафос“ - плавателен съд. Името FNRS е абревиатура на Белгийския Национален Фонд за Научни Изследвания - (Fonds National de la Recherche Scientifique), който финансирал постройката на батискафа.
След конструирането и успешния полет със стратостата FNRS-1 през 1931 г., Огюст Пикар стига до идеята, че може да използва същия физичен принцип за изследването на големи океански дълбочини. Конструкцията на батискафа представлява комбинация от поплавък и херметична кабина. Поплавъкът е изпълнен с течност, която има плътност, по-малка от тази на водата (т.е. е по-лека от водата). За да се потопи батискафа, той е снабден с баласт, който му придава отрицателна плаваемост. При достигане на желаната дълбочина, баластът се изхвърля и батискафът изплува на повърхността. Модел на батискафа е построен и тестван още през 1937-39 г. в лабораторията за високи налягания в Брюкселския университет. Втората световна война прекъсва работата по този проект. Тя е възобновена през 1946 г. Заедно с Пикар по разработката на батискафа работи и белгийският учен Макс Козинс, участник в експеримента със стратостата FNRS-1.
Корпусът на поплавъка има скелет, подобен на корабен и е обшит със стоманени листи, дебели 5 мм. В корпуса са разположени шест контейнера, пълни с бензин. Бензинът има плътност ок. 700 кг/м3, а морската вода има плътност ок. 1030 кг/куб. м. Контейнерите са от полистирен. По този начин налягането на водата се предава на бензина, който променя своя обем в зависимост от дълбочината.
През корпуса на поплавъка преминава тръба, в долния край на която е прикрепена гондолата. Гондолата на батискафа FNRS-2 има сферична форма и се състои от две стоманени полусфери. Двете части са съединени с епоксидна смола. Гондолата е прикрепена към поплавъка чрез стоманени ленти. На различна дълбочина тя променя своя размер и обем в зависимост от налягането на водата върху нея. Поради тази причина апаратурата в гондолата не е закрепена директно към нейните стени, а е монтирана на отделни рамки. Въздухът в гондолата се осигурява от стоманени бутилки под високо налягане и се прочиства от отделен химически филтър.

Всички допълнителни елементи, монтирани към

Батискафът FNRS-2 по време на спускане от борда на парахода „Скалдис“.
Батискафът FNRS-2, страничен разрез.
Швейцарският професор Огюст Пикар (Auguste Piccard, 1884-1962).
От 1949 г. „Скалдис“ е вече „Христо Смирненски“. На снимката: параходът по време на доков ремонт в Кораборемонтния завод във Варна, 1970 г.
гондолата - входен люк, два илюминатора от плексиглас, уплътнения за кабели имат формата на пресечен конус, обърнат с малката основа навътре. По този начин при потапяне външното налягане ги притиска плътно към стените на гондолата. Тази конструкция обаче има един сериозен недостатък - входният люк на гондолата се намира под вода. Влизането и излизането в нея може да става само, когато апаратът е вдигнат на борда на транспортиращият го кораб.
На горната част на корпуса на поплавъка е монтирана мачта с радио-антена и радио-отражател за по-лесно откриване на батискафа от осигурителния кораб. На долната част на корпуса на поплавъка са монтирани контейнерите с баласта-стоманени топчета, акумулатори и електромагнити. При изключването на електромагнитите те освобождават баласта. Акумулаторите са поставени в еластични контейнери, пълни с изолиращата течност, която поема външното налягане.
Батискафът се задвижва от два електромотора, снабдени с гребни винтове. Електромоторите са изолирани от външното налягане по същия начин като акумулаторите. 
Към гондолата са прикрепени осветителни тела и гайдроп - свободно висящо стоманено въже, долният край на което, при доближаване до дъното ляга на него. Така част от тежестта на въжето „пада“ от батискафа и по този начин той увеличава положителната си плаваемост. В определен момент плаваемостта става неутрална и батискафа „увисва“ над дъното.
Технически характеристики:
Външен диаметър на гондолата: 2180 мм.
Вътрешен диаметър на гондолата: 2000 мм.
Дебелина на стените на гондолата: 90 мм.
Обем на поплавъка: 32 000 литра бензин.
Маса на гондолата във въздуха: 10 т.
Маса на гондолата във водата: 5 т.
Екипаж на батискафа: 2 човека.
Проектна дълбочина на потапяне - до 4000 м.
Изпитанията на батискафа
FNRS-2 са проведени през 1948 г. край бреговете на Кабо Верде, където апаратът е доставен с белгийския товарен кораб „Скалдис“ (след около година „Скалдис“ става параход „Христо Смирненски“ от състава на Параходство БМФ - бел. ред.). На 25 октомври професор Пикар и неговият помощник Моно извършват първото пробно спускане на дълбочина 25 м. Двамата влизат в гондолата и входният люк е затворен отвън. Корабният кран вдига батискафа от трюма на „Скалдис“ и го спуска на вода. Контейнерите в поплавъка на батискафа се напълват с бензин по шланг от цистерни на борда на осигуряващия кораб. Електрическите кабели, по които акумулаторите на батискафа се зареждат от кораба, се откачват. Екип от водолази закачват допълнителен баласт към корпуса на поплавъка с цел батискафа да придобие отрицателна плаваемост и да започне да потъва. Чрез частично изхвърляне на баласта, батискафа „увисва“ на желаната дълбочина, а след пълното му освобождаване, апарата изплува на повърхността. Бензинът от поплавъка се изпомпва в цистерните на осигурителния кораб и едва след това корабният кран вдига батискафа и го спуска в трюма. Накрая люкът се отваря от външната страна и екипажът напуска гондолата.
На 3 ноември 1948 г. е извършено второ потапяне. От съображения за сигурност то е проведено без екипаж. Батискафът е снабден с автоматична система за освобождаване на баласта при досег с дъното. Достигната е дълбочина 1380 м. Преди това, най-голяма дълбочина на потапяне с обитаем апарат е достигната през 1934 г. от Уилям Бийб с неговата батисфера (куха стоманена сфера, завързана за стоманено въже и спускана от кораб) - 932 м. Непосредствено след изплуването на батискафа се разразява буря и при буксирането му сериозно е повреден неговия поплавък. Въпреки получените повреди по конструкцията на батискафа, опитът е признат за успешен. Присъстващия по това време на борда капитан Жак-Ив Кусто дава висока оценка на батискафа. 

Теодор РОКОВ
Регионален исторически музей - Варна