НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
НЕИЗВЕСТНИЯТ БЪЛГАРСКИ МОРСКИ ИСТОРИК
ИОСИФ КОПЕЦКИ

През 2018 г. се навършват 85 години от публикуването на първата част от спомените на известния флотски деец Константин Радоев Божков (1857-1942 г.) [1]. Този ценен мемоарен източник е добре известен в морската историография и не се нуждае от специално представяне. Но въпреки многократното му проучване и критични проверки от 60-те години на миналия век насам, дори и днес предлага неизвестни сведения за морската ни история.
Лейтенант Иосиф Копецки не е между любимците на флотската ни историография, съдейки по факта, че името му не се среща в съвременната морскоисторическа  литература. Споменат е комай за пръв и последен път през 1934 г. във втората част на спомените на К. Божков.  Според него, той (И. К.) е назначен през 1889 г. като старши офицер на  парахода „Александър I”:
„[…] идването на Копецки във Флотилията бе посрещнато с добре дошел и, както той искаше да каже, изпратен бил да стане началник на българската Фотилия и Морска част на мястото на неспециалиста майор Ангелова.

Яхтата „Александър І”. Снимката е от фонда на Военноморския музей.
Факсимиле на съобщението във в. „Свобода” от 10 март 1890 г.
Какъв беше този човек, къде беше свършил морските си науки, кои бяха неговите далечни морски плавания - нищо не можахме да научим. Той казваше, че бил чех и нищо повече […]” [2, с. 102].
През 1891 г. лейт. Копецки е назначен за командир на парахода „Александър I” [2, с. 108], уволнен е от тази длъжност на 20 април (2 май) 1894 г. [2, с. 110]. Вероятно тогава напуска и военния флот, след което следите му се губят.
В спомените си К. Божков съобщава следния интересен епизод с лейт. Копецки: „При един разговор с него ми се похвали, че той притежавал някакви бележки, които държи тайно, за действията на българските беломорски пирати, които след падането на второто българско царство под турците, свободните български моряци са се подвизавали дълги години по това море под вид на пирати. Това, казва лейтенант Копецки, никой още не знае, нито в историята се негде споменава” [2, с. 103].  Тази интересна податка остава обаче незабелязана или просто пренебрегната в морската историография. В нея към днешна дата е възприета овехтялата и необоснована версия, че „След Освобождението първият морскоисторически труд у нас е дело на флотския офицер Тодор Дюкмеджиев-Саев, ръкопис от 200 стр., днес изгубен, но известен с една обнародвана през 1929 г. глава” [3, с. 9]. Става дума за ръкописа „Мореплаване и морска сила” от 1898 г. [4], но никой досега не е изследвал задълбочено разпространението на морскоисторическите знания в българската литература до края на XIX в., за да може да твърди обосновано, че тъкмо този ръкопис е първият български труд в областта на морската история. Що се отнася конкретно до уверението на лейт. И. Копецки относно своите бележки за „действията на българските беломорски пирати”, той сигурно е имал основание за това, но едва ли някога ще узнаем нещо повече за произхода на сведенията му. Дали те са резултат от негови авторски проучвания или са само събрана литература? Българската периодика от 1890 г. предлага обаче два неизвестни досега източника, свързани с морскоисторическите увлечения на  лейт. И. Копецки.
През същата година никополски вестник публикува в два броя обширна статия на тема „Историята на морските разбойници или пирати (Посветява се на капитана М. С. Дюлгерски)”. След като по онова време незнаен автор от Никопол се интересува от историята на пиратството, защо пък флотски офицер от Русе да не събира също сведения за нея? От това гледище, споменът на К. Божков звучи достоверно. Но докато подобно предположение би могло да се оспори като представяне на желаното за истина, което  нерядко се практикува в историческите писания, издирих и пряко доказателство за реални морскоисторически проучвания на лейт. И. Копецки.
Пак през 1890 г. столичният вестник „Свобода” публикува следното знаменателно съобщение: „Под заглавието Върху аттическите триери от един българин, четеме в атинския вестник Ефимерис от 7 февруарий т.г. бр. 38 следующето: „българский офицер от флотилията, г. Копецки от Русчук, е довършил едно свое съчинение, което ще заинтересува ония, които се занимават с маритимните науки. Учений тоз капитан, който в теория и практика добре познава своя клон, е обнародвал напоследне едно твърде важно съчинение върху аттическите триери с много иллустрация и критически бележки. Българский офицер много точно описва маритимните наредби на старите Атиняни, не само като моряк, но и като филолог. Достатъчно е да споменеме, че много пасажи от Омира, Тукидида и други классици, които фигурират в съчинението, са много добре разбрани и схванати от българския офицер. Ние предлагаме да се преведе тази книга на гръцки, за да се научат нашите моряци от българите как е била сформирувана оная морска сила, която у Саламина избави Гърция и Европа от нашествието на варварите” (подч., И.А.) [6].
Очевидна е високата оценка на незнайния гръцки рецензент на морскоисторическия труд на българския флотски офицер. На български език такова съчинение от 1890 г. не е известно досега, а това е основание да предположа, че книгата е издадена на чужд език. Все пак кратката дописка във в. „Свобода” по принцип потвърждава истинността на спомена на К. Божков в смисъл, че лейт. Иосиф Копецки от Флотилията и Морската част в Русе  около 1889-1890 г.  наистина е извършвал морскоисторически проучвания.
При издирване на сведения за лейт. И. Копецки в интернет попаднах на факта, че в наши дни един от членовете на Съюза на Българските Художници се казва Вацлав Йосиф Копецки. Много се надявам, че той е родственик на слабо известния български флотски офицер и би могъл да съдейства за осветляването на неговата биография.

Литература
1. Божков, Константин. Бележки и спомени по Морската ни част. - Военноисторически сборник, кн. 13, 1933, 110-160.
2.  Божков, Константин. Бележки и спомени по Морската ни част. - Военноисторически сборник, кн. 16, 1934, 84-121.
3. Вълканов, Вълкан Н. Морска история на България. Политика, икономика, култура. Кратки очерци върху 1300-годишното морско минало. С., Албатрос, 2000. 190 с.
4. Саев, Т. Мореплаването в старата българска история и причините за неговото зачатъчно състояние. - Морски сговор, 1929, № 6, 28-29.
5. Историята на морските разбойници или пирати (Посветява се на капитана М. С. Дюлгерски). - Свободно слово (Никопол), г. I, № 20, 22 апр. 1890, 2-3; № 21, 29 апр. 1890, 2-3.   
6. Под заглавието Върху аттическите триери от един българин, четеме в атинския вестник Ефимерис от 7 февруарий т.г. бр. 38 следующето: ... - Свобода, г. IV, № 346, 10 март 1890, с. 4.

Иван АЛЕКСИЕВ