НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И АЛБУМЪТ: НАЧАЛОТО
„Какъв випуск сте вие бе, татко! Толкова години минаха от вашето дипломиране,  а абумът ви още е в „насипно” състояние. Срамувам се всеки път, когато го показвам на приятелите си...“
Така се обърна преди 20 години една известна дъщеря към още по-известния си баща. Бащата не бе отговорил нищо, но предаде упрека на мен, защото помнеше, че аз отговарях за създаването на този албум.
Една година след това справедливо обвинение, успях да подаря на випуска абсолютно завършен цветен и актуален албум по случай тридесет години от завършването на Морско училище.
Не можете да си представите колко много оправдания имат випуските за подобни „черни дупки” в летописа им. До неотдавна редовно четях един „алтернативен блог” на съседен випуск. Това вече е невъзможно, защото за властелините на социалните мрежи, ние, обикновените хора сме паралелна реалност, но от личен опит ще ви кажа, че не само Фейсбук, а и Интернет е чужд за част от моя випуск.  При това съвипускниците ми нито са ретроградни, нито компютърни невежи...
Отговорната задача да създам албум на випуска ми бе възложена през есента на 1969 година. За мои помощници бяха „назначени” Ваньо Велков, Иван Личев и Иван Колев - Директора. Те трябваше да осигурят подходяща фотохартия и да заснимат „творбата” ми. Предварително заявявам, че тримата си вършеха работата перфектно!
Няколко месеца подреждах и групирах снимките на моите съвипускници, лепях ги на бял кадастрон, рамкирах и рисувах страниците, а накрая ги давах за преснимане на фотографите.
Идеята ми бе след това да се изрежат чернобелите снимки на страниците по очертаната от мен рамка и да се залепят върху паспарту с подходящ цвят, като предварително се реши какви ще бъдат двете главни корици и начина на окачване. Албумът трябваше да излъчва достойнство и взаимно уважение между „присъстващите” в него, без излишни графични, цветови или текстови заигравки.  Паспартуто си го представях в сиво, а кориците - имитация на кожа с релефна щампа: силует на Морското, випуск, година.
За начало един човек не хареса своята страница, а аз допуснах първата си грешка - отказах да коригирам рисунката и заявих: „Щом не му харесва, да си я рисува сам.”
От сто човека само на един не бе се понравило „творчеството” ми и това си бе успех, но кой да ми каже. Истината е, че много си обичах тази страница и следващите почти 50 години доказаха, че в случая с нея, съм бил направо пророк.
После се появи спор кои началници да бъдат в началото на албума и тук  допуснах втора грешка. По това, че Дичо, Терзо, Ламбо Метеора, Бай Грам и Ицо Парата ще ги има, нямаше спор, но някой предложи да не сложим Мадамата в албума, други бяха против „присъствието” на Папа Тони...
Захвърлих готовите страници, не участвах в сдаването на курсовката, абсолвентския бал и първите срещи на випуска след завършването на ВНВМУ. Все грешки, за които оправдание нямам.
Много питомци си мислят, че техният випуск е бамбашка, но с нашия това си е точно така ... Нали ви казах!
Помня първата страница, която нарисувах. Тримата „герои” бяха момчета харесвани от всички, без да са любимци на командирите. Дори точно обратното! Те бяха едри и яки, обичаха шегите и често успяваха да се вредят в списъка на „диетиците” - курсанти, които се хранеха на отделна маса и по специална разкладка. На страницата са нарисувани три хлапета - те държат в ръцете си лъжици, черпаци и гевгири. Децата са приятно охранени, приличат на тримата от снимките и лакомо гледат към буркани и тенджери с кльопачка, салами, и едно печено прасенце. На пръв поглед това би трябвало да са нашите съвипускници като малки деца, но (сега внимавайте!) на стената зад тях виси картина с рамка, на която се вижда същата сцена. Ще рече, че това са деца на нашите герои, които повтарят „подвизите” на бащите или дедите си. Сюрреализъм, та дрънка. Нали се сещате, че на картината, която виси на стената има нарисувана друга картина, която виси на стената, на която ... Ако курсант се замисли, ще го заболи глава. Рьоне Магрит ряпа да яде!
Тези от чернобелите снимки също „гледат” към лакомствата, а в облеклото на малките има моряшки елементи. Абе, направо класика...
Джона, Петко и Жиката никога не са имали забележки към „тяхната” страница, пък и не съм я обсъждал с тях. Май и това е грешка.
Виждате тънката рамка, която огражда композицията. По нея трябваше да се изрежат снимките, да се залепят на паспартуто и т.н., и т.н.
Едни от най - харесваните момчета от випуска бяха „скаридите” - слабички и симпатични курсанти, които не наддадоха и грам за петте години угояване в Морското. Те бяха точно обратното на гореописаните от първата страница. Шаржът ги представя отново в далечното бъдеще. Същите хърби са и копаят в семейната градина. Моряшката фланелка и дънкито са спомен от Улилището и пампорджилъка, а дръжката на лопатата е по - дебела от ръката им.
Илийчо и Грегора вече „отплаваха” завинаги, а Мильо и Котика са си все същите скариди.
С много любов рисувах страницата на Станко, Шопа и Стейча. С тримата заедно и поединично съм се напивал многократно и помня, че те много деянеха на пиене. Всички бяха земляци - весели, сърдечни и неординарни момчета.
За тях нарисувах самотен бивш морски, който кротко дремва в квартална кръчма или проста закусвалня ...
Бат Тошо Съра бе много едър и як, Чочко, аз и Васко Владев пък бяхме най - жилавите. Най - много ирония има в тази страница. Можех да си го позволя - приятели бяхме и никой нямаше да се обиди. На рисунката и ние сме в бъдещето - вече напълняли, но все още достатъчно яки, за да ни фиркат в къщната работа. Ще отбележа, че по онова време мопът още не бе „открит” и в моята рисунка ние чистим жилището си така, както сме го правили в Училището.
Имаше много кротки и незабележими момчета, които подозирах, че са повече от онова, което показват. Манол, Киро Дългото, Ицо Трайков и Кътето са нарисувани като четирима светии по време на пост. Те седят на проста, грубо скована маса. Единият наистина хапва плод, но пред другия има оглозган кокал, а всички слушат „забранена” станция от транзистор. Четиримата от тази страница в следващия си живот упражняваха общо повече от десет професии и то, все успешно!
Когато дезертирах от мероприятието „Албум на випуска”, трима не бяха успяли да си дадат снимките, не бях направил и страниците с големите началници, а онази, която един от „участниците” не хареса, бях накъсал на парчета.
Не зная кой е довършвал албума, не съм се и интересувал. Във ротата поне още двама можеха да рисуват, но вероятно са отказали да довършват „чужда” картина и някой е свършил това по комсомолска линия. Добавените страници си личат по различната рамка, вероятно заимствана дословно от албумите на предишните випуски.
Не казвам, че тази рамка е лоша, макар, че в нашия албум е точно такава. Истината е, че тя не съответства на първоначалния замисъл за лекота, изящество и светски хумор, с които са създадени „моите” страници.
По същото време, когато рисувах албума на нашия випуск, най - интелигентната група в историята на рокендрола издаде песента „Пикчъ бук” („Албум”). Почти веднага „Щурците” направиха кавър („Стар албум”) на прекрасната песен на „Кинкс”. Българският текст не беше лош, а дори и по - бъбрив от английския, но едно изречение не бе преведено. Няма да крия, че „Кинкс” и до днес са мои любимци и ще преведа „пропуснатото” изречение:
СТАР АЛБУМ - СНИМКИ НА ХОРА, КОИТО ПОКАЗВАТ ПРЕДИ МНОГО ГОДИНИ ЛЮБОВТА СИ ЕДИН КЪМ ДРУГ!

Сл. ПЕШКОВ - моряк

Жиката, Петко и Джона.
Грегора, Котика, Мильо и Илийчо.
Шопа, Станко и Стейча.
Чочко, Бат Тошо Съра, Васко Владев и аз.
Манол, Киро Дългото, Ицо Трайков и Кътьо.
Ламби, Мадамата, Папа Тони и Терзо.
Ицо Парата, Бай Грам и Бошнака.