НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ВИЦОВЕТЕ
На моя приятел и съвипускник Петко Ганчев Петков,
наречен Петко Дългия - неизчерпаем разказвач  на актуални вицове.

На м/к „Добруджа” през 2003 г. правя разбор на дейностите в машината по време на престоя в Генуа. Извършили сме дребен планов ремонт, отстранили сме непредвиден теч от охлаждаща система, успяли сме и да прескочим до града за „снабдяване и размагнитване”. При завръщането от кварталния супер с електромеханика Миро Терзиев мъкнехме раници пълни със стъклени бутилки бира „Моретти”. На трапа ни срещна готвачът и „наивно” попита с какво така сме се натоварили. „С книги, с какво друго” - отговорихме ние, а стъклото дрънчеше на гърбовете ни.
На гореспоменатия сутрешен анализ отчитам, че няма с какво да се гордеем, но и съвсем без хич не е. Тогава се обажда гореспоменатият Миро: „Работим скромно, по ленински”...
Два дена кънтя в главата ми безумната глупост от онова време.
На м/к „Плана” се случи да не познавам никого от машинна команда. Мъча се да запомня имената на хората, но се случва да сбъркам. Оплаквам се на третия механик, а той ми казва, че мемори методът ми е грешен. Ето, той е нисък, як и набит - направо борец и трябва да се казва Борко. Фитерът е висок и весел - значи е Веско. Бързам да прилагам новия метод: Единият моторист е умен, духовит и с холивудски вид - значи е Славчо...
А ето какво каза същият този Славчо за популярната руска шега: „Артистка от изгорелия театър”, тоест самозвана, фалшива девойка. То щяло да се преведе като „Моряк от потъналия кораб”. Нали ви казах за Славчо...
Моят личен критерии за оценка на човек гласи: „Разкажи ми виц, за да разбера колко струваш.” Помня вицове, но не обичам да ги разказвам. За това се изисква съвсем друг талант. Вицовете помня не по тематика, а по това кой ми ги е разказвал.
В Морското, още по време на новобранството, докато почивахме между маршировките, чух Любо Майничката да се провиква: „Другарят от село Три Могили!” Никой не реагира, защото нямахме курсант от това населено място, а Любо продължи: „На вас говоря, другарю от село Три Могили.” И така - няколко пъти, с драматични паузи между провикванията... Във втори курс Майничката ми разказа виц, какъвто не чувам често: Пътник във влак, седи в купето, а на коленете му - картонена кутия с дупки по стените. Спътниците се досещат, че човекът пренася животно и питат какво е.
- Хуримури - обяснява човекът.
- А със какво го храниш? - любопитстват хората.
- Със специална храна за хуримурита...
- Откъде го купи?
- От пазара за хуримурита...
Наближава крайната гара. Пътниците стават, поглеждат през дупките на кутията и възкликват:
-Какво красиво хуримури!...
От съвсем друга категория е вицът, който ми разказа Моко (Стефан Симеонов) на м/к „Богдан” (стария):
Баща с двамата си синове отивали на пазар от своето село в близкия град. Стигат рекичка. Младите с лекота прескачат и продължават, а дъртият се суети, страх го е да не цопне във водата. Накрая се засилва и прескача. По-малкият син коментира: „Скочи д-ба тейкото му, д-ба!” Бащата го чува, настига ги, шляпва як шамар на умника и продължава напред. Пострадалият циври и подсмърча, а брат му го мъмри: „Скочил - скочил, е-и му мамата, к,во ти трябва да се обаждаш”...
И преподавателите в Морско училище вместваха по някой виц в лекциите си. Когато професор Станчев се върна от голям научен симпозиум в Берлин, ние го помолихме да сподели впечатления. Професорът ни каза, че най-впечатляващо за него е било как германките сместват „макси дупа в мини жупа”.
Преподавателят по „Парни турбини” Бошнаков  на лекция за циркулацията в паросиловите уредби разказа следния виц:
Щъркел видял змия и я нагълтал. Минута по-късно змията излязла през задника му. Щъркелът пак я изял, тя пак изпълзяла. На третия опит птицата веднага след изяждането завряла клюна в задника си и рекла: „Ха сега циркулирай докато се смелиш”...
В техникума по механотехника седях на един чин със Сашко Тангото. Той все повтаряше: „Отлично, даже много добре...” Днес Сашко живее в София и често ми се обажда да ми разкаже виц. Вицовете му третират събитията буквално от предната вечер! Опасни са софетата....
На моя приятел Къки пък вицовете направо му се случват. Последния път той бе ходил на риболов с приятел - зидаромазач. Както си му е реда, по време на риболова, отворили шише с ракия и го изпили. На връщане доктор Кръстев рекъл.
- Ей, главата ми се замая от тази ракия.
- Докторе, и мене ме не държат краката. То хората са го рекли - дето е слабо, там бие!
В порт Иличевск нося часовника си на ремонт. Едър грузинец ми взе стоката и парите, след което каза, че утре всичко ще е готово. На другия ден си вземам часовника и шеговито питам: „Е, сега вече ще мога ли да получавам достоверна информация за часа?” Грузинецът ме поглежда строго под широкополия каскет и някак тъжно казва: „Абижаеш...”
Има една страшна фашистка песен, която все беше забранена - „Лили Марлен”. В свободен превод ще пробвам да ви разкажа за какво се пее в „опасната” песен:
Ако в окопа от куршум не умра,
Ако руският снайпер не уцели моя лоб,
Ако сам не се предам на врага,
То пак ще въртиш любов ти със мен,
Моя Лили Марлен...
А ето и истински моряшки случай от средата на миналия век:
Някакъв невзрачен провинциалист имал връзки в БМФ. Уредили го да пътува с корабите. Изкарал едногодишен рейс нашият човек по пристанищата на Далечния Изток и архипелазите, и накрая се върнал в Родината. В родното му село всички го заразпитвали като как е там, по корабите. След кратък размисъл човекът отговорил така: „Всички вие познавате селския зевзек. И в съседното село си имат един. В града може и двама да са, а по корабите - само зевзеци!”...
Бая ще да са се бъзикали с човечеца моряците. А, не бе! Ще му цепят басма, салагата му със салага...
Моите любими анекдоти са тези за Фъстъчковците на карикатуриста Чарлс Шулц. Героите на Шулц са малки

НеТеПе и съвипускници ...
Около Петко винаги е весело ...
Легендарният НeТeПe - Недялко Тенев Пенев - сладкодумен и неуморим разказвач.
Преподавателят Бошнаков с бивши ученици ...
Снимката е абсурден виц, а Майничката си е същият симпатяга - май 2018 г.
Петко Дългия - неизчерпаемият вицаджия ...
Чарли Браун.
Луси.
деца, като най - популярен е симпатичният загубеняк Чарли Браун. Рисунка първа - Чарли и неговата приятелка Луси седят на зелена морава и гледат звездите.
Чарли: Звездите са прекрасни, нали, Луси?
Луси: Хм...
Чарли: Знаеш ли какво си мисля?
Луси: .....
Чарли: Мисля, че някъде на небето има една звезда, която е моята звезда...
Луси: .....
Чарли: И така както аз на земята съм между милиони хора, така и тази малка звезда е между милиони звезди...
Луси: ......
Чарли: Мислиш ли, че това значи нещо, Луси?
Луси: Разбира се.
На последната рисунка Чарли все така седи замечтан на моравата, а Луси се отдалечава, мърморейки: „Това значи, че си куку, Чарли Браун” ...
След шестмесечен контракт с м/к „Мургаш” се прибираме във Варна. От десет дена всички сме на диета, защото сме заприличали на плондери. Наближаваме родния залив. Стоим на мостика и критично оглеждаме телата си. „Ех, пак не отслабнахме.” Тишина. Тогава се обажда рулевият Ачо: „Аз пък отслабнах.” Гледаме с усмивка пухкавата му фигура. „Умствено, бе” - успокоява ни Ачо.
Вълкът сгащва Червената шапчица в пуст подлез.
- Сваляй бързо!
Тя започва да сваля бикините.
- Глупачка, часовника сваляй, тук да не е клозет...
На Коледа с м/к „Сакар” през 2001- а се случихме в тихото италианско градче Монфалконе. Снабдихме се с провизии, като че ли ни предстоеше големия глад в Поволжието. Много плюскане и яко пиене. Донесоха и компакт дискове. Почнахме с фолклор и мазни балади. Пийнал камериер пожела „Юрая Хийп“. Екипажът изтърпя само „Джулая” и си пусна дива чалга. Станах да си ходя и тогава чух същият камериер да казва: „На тази песен котката на мой авер изяде кучето му.” Прибрах се в кабината обнадежден...
Както се казва в стария одески виц:
ЗНАМ, ЧЕ ЩЕ СЕ СМЕЕТЕ, НО САРА СЪЩО УМРЯ...

Сл. ПЕШКОВ - моряк