НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПАРАХОДНОТО ПЛАВАНЕ В
БЪЛГАРСКИЯ УЧАСТЪК НА РЕКА ДУНАВ ДО 1838 Г.

Или за някои необходими уточнение на ранната история на Пристанище Лом

През октомври 2018 г. в Лом тържествено са отбелязани 180 г. от създаването на местното пристанище. По този повод е издадена книгата „180 години Пристанище Лом” от историка Зоя Апостолова, а събитието е широко отразено в медиите и интернет. Някои от разпространените твърдения относно ранната история на това пристанище съществено противоречат обаче на известни вече сведения в морскоисторическата литература за появяването на парахода край българските земи и за пристанищното дело в България през XIX в. [1, с. 14-21], [2], [3], [4]. Поради това тук представям накратко основни моменти от тези сведения, като ги допълвам с новоиздирени източници от времето на събитията.
Най-съществено е внушението, че „Точно чрез пристанище Лом западният свят навлиза както в града, така и в цялата страна (подч., И.А.) с богатата си европейска култура” [5]. Този текст удивително напомня на твърдението в академичната литература, че през 1836 г. параходът „Панония” спира за пръв път на българския бряг на река Дунав и още тогава събитието е оценено като историческо, а един австрийски източник констатирал: „[…] параходите свалиха булото от тази почти непозната страна (България - б.а., В. П.) и откриха нейните богатства и източници” [6, с. 274]. Днес е известно обаче, че край българското крайбрежие параходът се появява още ок. 1828 г. пред Варна, по време на Руско-турската война [1, с. 17]. Съществена е податката, че ок. 1830 г. влиза в действие френският колесен параход „La Varna”, за да поддържа редовна връзка между Константинопол и Варна [7, с. 4-5]. Поради тези факти няма да  навлизам повече в историята на най-ранното параходство по българското крайбрежие на Черно море и ще се спра най-вече на
по-късното появяване на парахода край нашите дунавски брегове.
Версията на етнографа Димитър Маринов, че, видите

Параходът „Арго” на DDSG., който от април 1834 г. започва редовно плаване по Долния Дунав. - В:  Dosch, Franz. 180 Jahre Donau-Dampfschiffahrts-Gesellschaft. Erfurt, Sutton Verlag, 2009, с. 14.
Факсимиле на част от ценоразписа на параходното плаване по Дунава за II и I класа през 1835 г. (смятано от гр. Пеща, Унгария) [15, с. 404].
ли, за пръв път параход спира край българското дунавско крайбрежие тъкмо при Лом през 1838 г., се разпространява в морскоисторическата литература от не по-късно от 1988 г. [8], та до наши дни (във връзка с честването на 180-годишнината на Пристанище Лом) [9]. Няма никакво основание обаче този източник да се приема на доверие, защото той дори не е личен спомен, след като Д. Маринов е роден през 1846 г., т.е. 8 години след събитието. Това означава, че твърдението му е със съмнителен произход, т.к. няма никаква яснота кога, от кого и какво точно сведение е получил. А недостоверността на версията на Д. Маринов се доказва от източници от времето на събитията.
На 23 (11) април 1834 г. параходът „Argo” на австрийското корабоплавателно дружество DDSG пристига за пръв път в Галац [10], като изминава разстоянието от Калафат до Гюргево за 17 часа и 15 мин., а от Гюргево до Галац - за 19 часа и 10 мин. [11, с. 230]. На 7 май (25 април) с.г. той за втори път посещава Галац и с това се приема, че параходното плаване от Виена до Галац е организирано [10], [12, с. 300]. През септември-октомври 1834 г. английски пътешественик пътува с параход от Пеща до Русе, като в българския участък на Дунава посещава Видин и Никопол [13, с. 170-240]. Между Видин и Никопол пътешественикът Майкъл Куин (1796-1843 г.) слиза на 9 октомври (27 септември) 1834 г. за кратко на брега при българското селище Zitara Palanka, за да попълни запасите си с храна [13, с. 196-200]. Не успях да открия такъв топоним в споменатия район, но дали не става дума за Лом-паланка (днес Лом)? Ако предположението се потвърди чрез допълнително проучване, то това би било първото спиране на параход край Лом, макар и съвсем за кратко...

Пълния текст на тази статия на инж. Иван АЛЕКСИЕВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.