НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КАК ЕДИН МАШИНЕН БОЦМАН ВЪРВЕШЕ ПО СТЪПКИТЕ НА
МАРКС

Зад прозореца зимата вършееше като митничарска бригада из кораб след получен сигнал за контрабанда. Носеше студ и щормово предупреждение да си стои човек край радиатора. Така ще е, си рекох, ще си стоя, но точно в този момент иззвъня телефонът. Мразя ги тези апаратчета - не може човек да се оправдае, че не го е чул, че не е бил покрай него, нали е в джоба ти, така че вдигнах.
Боцманът. Боцман Пеко или както му викахме Пеко Лимката. Прякорът му беше Лимката, защото навремето всеки път носел от Бейрут по някоя и друга торбичка с лимки, онези стъклени топчета, с които момчетата играеха по времето, когато нямаше още интернет и смартфони, а телевизията дънеше само с една програма. Носел ги, една по една изнасял торбичките, връчвал ги на своя дилър - някакъв инвалид в едно от онези павилиончета, в което навремето се продаваше всичко, и си осигурявал нелоши пари за престоя в Бургас. Да не пия от сълзите на децата, обясняваше, ще рече да не харчи от заплатата за водките си и, понякога, за участието си в някои палави компании. После намигаше - държавата  си взема данъците, жената ти получава заплатата, остава сам да се спасяваш. Сам да му търсиш лесното. Засмиваше се тарикатски и добавяше - тогава вече опираш до Маркс, винаги до Маркс, както казваше помполитът (първи помощник-капитан по политическата част - на нашите търговски кораби до 1989 г. - бел. ред.) на политическата учебна година. От него, от помполита, не лично от Маркс, съм научил за търсенето и предлагането. Оглеждаш се какво се търси, пресмяташ, уреждаш предлагането и си готов. Щом има търсене, ние сме насреща с предлагането. Аз в частност - с лимките.
Е, вдигнах. Да, изрекох късо. И отсреща - ти ли си? Кой да е, аланкоолу, си казах, щом си избрал моя номер, че ти е и изписано на всичко отгоре на екранчето, но все пак метнах една доза любезност - аз съм, боцмане, радвам се да те чуя. Любезността не беше нагласена, наистина ми беше драго. Преди, сега ми се струва - най-малко век, бяхме плавали за кратко на един кораб, после различни кадрови решения ни разделиха, след време поплавахме отново заедно, на друг параход, а като се пенсионирахме, той си купи апартамент близо до моя и станахме вече и махла. Виждахме се, по-често през лятото, на по кафе отвън пред разните капанчета, с които се напълни градът. През зимата малко разреждахме срещите, но се чувахме от време на време по жицата. Кажи, боцмане, повторих и онзи задудна в ухото ми. Дай да се видим, че нещо ми е криво на душата, ще ми се да си побъбря с някого…

Пълния текст на този разказ на Любен ЛЮБЕНОВ
(в PDF-формат) можете да прочетете тук.

Любен ЛЮБЕНОВ
Докато машинният боцман е вървял по стъпките на Маркс, екипажът на „Бачо Киро“, воден от капитан далечно плаване Димитър Свещаров (първият капитан на кораба), е стигнал до гроба му в Лондон, 1963 г. Снимката ни е предоставена от Стоянка Савова - Хаджииванова и се съхранява в архива на „Морски вестник“.