НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И РОКЕНДРОЛЪТ
Първото велико нещо в живота ми бе революцията, наречена Рокендрол. Още нямах десет. Беше световна революция. Тя промени хода на историята, уплаши старите власти и принуди светът на възрастните да си направи равносметка. Промени се всичко: начинът, по който виждаме света и се отнасяме към родителите и учителите, но най - много се промени начинът, по който гледаме на себе си.
Преди появата на тази музика ние бяхме или недорасли, или преждевременно остаряли. Рокендролът ни оформи като отделно племе, със свои ритуали, свои униформи и своя музика.
Не е имало по-демократична промяна от тази. Просто заставаш пред градското стрелбище, въртележка или виенско колело и не ти трябват нито пари, нито знания, а само няколко минути, за да чуеш завладяващия ритъм на тази невероятна музика
За щастие, нямах нужда от Данчо Стълбицата и Тома Спространов, за да разбирам и слушам рокендрол. Моят вкус никога не съвпадаше с този на официалните пропагадатори на рока.
Приятелите ми имаха магнетофони: КБ 100 - немски, Мамбо, Калипсо и Квалитон - унгарски, а един имаше Джелозо - италиански. Записите на тези „щайги” най - често бяха правени от друг магнетофон, радио или плоча. И до днес помня и обичам песните, които тогава съм слушал, от чий „магнет” съм ги записвал и в какъв ред са били парчетата...
За оправдание на момчетата с „щайгите” ще кажа, че тяхните записи днес са безсмъртна музикална класика, а много от официално рекламираните певци и групи, вече никой не помни.
На м/к „Беласица” през втората половина на 70-те корабен хлебар бе дребно момче на име Краси. Майка му бе управителка на централна варненска книжарница, а баща му - партийна номенклатура и ловец. След един лов той се връща с много красива жива птица. Тя има дълъг клюн и се именува Голям Воден Бик. Детето е очаровано от птицата и си играе с нея. Прегръща я и й говори. По едно време Водният Бик се взира в лицето на Краси и с мигновен удар избожда окото му...
Двамата с Краси имахме китари. Той свиреше като Хендрикс, аз - като хлебар. Китарата на Краси бе електическа, затова пробихме две дупки на моята кухарка, сложихме й адаптер, а за усилватели ползвахме два захвърлени радиоапарата марка „Акаи”, защото корабът бе „малък японец”.
По цели часове Краси сучеше луди солА, а аз се препъвах по ритъма. Предложих му да направим песен. Той не можеше да пее, но се съгласи. Слушаме песните от моя касетофон, Краси хваща гамите, а текстовете аз си ги зная.
Първата ни песен бе „Мейби бейби” на Бъди Холи. После направихме „Фром тайм ту тайм” на Кен Хенсли. На тази балада Краси извайваше върховни импровизации, докато аз забивах натрапчивия ритъм и скимтях текста. Екипажът онемя. Свирихме  парчетата стотици пъти и все пред публика. В следващата песен втвърдихме звука - „Рокария” на Илектрик Лайт Оркестра. Ритъмът е обсебващ, рифовете - жестоки, екипажът - очарован...
Години по-късно случайно се срещнахме с Краси в арабско пристанище. Той бе на м/к „Козница”, вече като готвач, но ми сподели, че най обича да прави хляб.
Мъча се да се сетя какъв хляб правеше Краси. После се пляскам по челото. Какъв хляб може да е месил човек, който свири такива сола? Върховен, разбира се!
В БеГе великите рокендрол кавъри, за мое най искрено удивление и удовлетворение, бяха по известни кънтри песни. „Тълса тайм” е невероятна песен на Дани Флоуърс от 1978-а. Тодор Колев й направи прекрасен рокендрол кавър със сладки ромски спомени за ерата на ТеКеЗеСе - то.
Истински бум в Родината ни направи една още по-стара кънтри песен - „Шест дни по пътя” на Грийн и Дъдли от 1963-а. Георги Минчев сътвори кавър по нея с гениален текст и заглавие „Когато рокендролът беше млад”. Този кавър и до днес е химн на българските рокаджии, така както „Няма бира” е химн на блусарите...
Никога няма да забравя прекрасния ъндърграунд БеГе кавър на убийствения хит на Муди Блус „Нощи в бял сатен”. Песента не е трудна за изпълнение, гамите са леки и мелодични, а във веселия превод се възпяваше любовен триъгълник образуван от краварката Пена, селският агроном и бай Спиро, съпруг на Пена, и също кравар. Във сладкия припев дълго се повтаряше „О, бай Спиро - о - о - о” с елегантна смяна на гамите и нежно легато с кутрето на лявата ръка. Сигурен съм, че това парче на Муди Блус завинаги ще остане в безсмъртния строй на великите рокендрол песни.
Някъде в началото на 90-те, след поредното ми

Пич Боруна Рок, 1967.
Рок дует с Киро Джипа на кораб „Вежен“, 1980.
Машинен рок на кораб „Беласица“, 1977.
Чочко - Иван Загубански на рокендрол революцията през 60-те.
Брус Спрингстийн, който руши стени...
Елвис Пресли – КРАЛЯТ.
завръщане от дълъг контракт, се оказа, че приятелят ми Къки е купил китара на сина си Влади. Малкият вече бе ходил и на уроци по китара, а аз му показах гамите на „Бай Спиро”. Момчето беше възхитено - песента си бе чист наркотик...
Дълги години след това цялата махала наричаше Влади с прякора „Бай Спиро” и причината надали е била в китарните умения на момчето. Дори в дивия северозапад омайното звучене на рокендрола размекваше суровите души на местните хора.
На м/к „Сакар” по време на дълъг преход през океана младите ми дават диск на Джоан Джет. Тя пее песни на ЕйСи ДиСи, Секс Пистълс, СиСиаР, Кинкс, Джими, Дорс, Назарет и др. Оценката ми - срам!
На другия ден младите ми се „реваншираха”. Те пък хич не харесаха албумите на Джей Джей Кейл, Том Пети и Менфрид Мен, които аз си бях купил...
Работата е там, че за разлика от младежите, аз зная коя е Джоан Джет, а те дори не са чували за Менфрид Мен и албумът „Енджъл стейшън” от 1979-а, един от най - великите в историята на рока.
За тяхната любима рокерка пък мога да кажа: Тя е перфектен търговски продукт още от времето на „Рънауейс”, та до безкрайните кавъри, от които изкарва нелоши пари.
През годините бях свидетел на много „бумове” в т.н. развлекателна музика. И всеки път „умните” хора предричаха края на рокендрола.
Така се появиха „Секс Пистълс” и пънкът, после - „Рамоунс”, диското, бъбъл гъма и прочее шумни гробокопачи на класическия рок. Накрая все се оказваше, че и „гробарите” са рокаджии, само че по-несръчни, а за „Рамоунс” Линда Ронщад бе казала: „Музиката им е толкова стегната, че причинява хемороиди...”
В Европа най харесвам радиостанциите с име „носталджик” или „ретро”. В Америка е рай - има специализирани станции за рок, кънтри, поп, джаз, Елвис и каквото ти душа сака!
Неотдавна в Белия дом американският президент връчи посмъртно най-високото отличие за граждански заслуги, орденът на свободата, на краля на рокендрола Елвис Пресли. В залата на тази велика сграда прозвуча рокендрол и това бе скромен поклон към нас, многобройните фенове на тази музика.
През 1967г. след едно сътезание по гимнастика, Стойко Дянков (Чочко) ми донесе от ГеДеРето „Аз и моите Сенки” -  рок албум на Клиф Ричард. Докоснах се до тази тава цели седем години след нейното издаване, но на скапаната „Радиола” в Морското хиляди пъти съм слушал незабравените и до днес рок хитове, знаех песните наизуст и помнех всичките китарни сола на „Шадоус”.
През 1988 г., точно 18 месеца преди да падне Стената, в източен Берлин (все в ГеДеРето) се състоя един от най-дългите и значими концерти в историята на рокендрола. Преди да изпее бобдилъновия химн на свободата, Брус Спрингстийн каза няколко думи, които безсрамно бяха цензурирани от комунистическите медии. Ето тези думи: „Искам да ви кажа, че не съм тук, за да пея против или за някое правителство. Дойдох да свиря рокендрол за вас, жителите на източен Берлин с надеждата, че един ден всички прегради ще бъдат сринати.”
В двете изречения на Брус имаше повече акъл, отколкото във цялата идеология от онова време...
Най-силните ми музикални увлечения от младостта бяха Пресли, Стоунс, Кинкс, Цепелин, Слейд, Ти Рекс, Спаркс, Суийт, Тен Си Си. Минаха години. Изгряха нови звезди. Слушам ги и ги харесвам, но продължавам да съм безумно влюбен в ония от младостта ми. Нещо повече - вече ми се насълзяват очите като ги слушам. Не от ностапгия и не от спомени, а все още от възхищение. И така ще е до края защото
ВСИЧКО Е ПРЕХОДНО, САМО РОКЕНДРОЛЪТ Е ВЕЧЕН !

Сл. ПЕШКОВ - моряк