НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КАК ПРЕДИ ПОЛОВИН ВЕК ИЗГРЯ ЗВЕЗДАТА НА СТАРИЯ ВЪГЛИЩАР
ПАРАХОДЪТ „АЛГОЛ“?

Да си припомним за тексимския „Алгол“, който по-късно стана „Сакар“ в БМФ

Известно е, че на 25 май 1964 г. в Пристанище Бургас е приет закупеният за нуждите на ДТП „Тексим” 11 210-тонен въгле-рудовоз „Алгол”, еднотипен на „Андромеда” (по-късно в БМФ получава името „Славянка”). „Алгол“ (ІМО 5137963) е построен като RODA SEAM в Delta Shipbuilding (Yard No: 184), New Orleans, САЩ. Спуснат е на вода на 25 август 1945 г. и е предаден на правителството на САЩ, което е и възложител на поръчката, през октомври с.г. Корабът е от масовата серия въгле-рудовози тип Liberty Coller, по-специално от проекта EC2-S-AW1.
Максималната му дължина е 135,20 м, дължината между перпендикулярите - 126, 83 м, широчината - 17,37 м, височината от кила до топа на мачтата - 34,00 м (дедуейт 11 210, 68 т). Корабът има пет товарни хамбара, като всеки един от тях има по два капака. Хамбарите № 2, 3 и 5 имат подпалубни баластни танкове. Екипажът му по време на експлоатацията в състава на Параходство БМФ е 33 души. Той е настанен в 18 единични и 10 двойни кабини (с по 2 легла). Има и лазарет с 4 легла. Салетът за изпълнителския състав побира 16 души, а за командният състав - 14 души. Всички помещения разполагат с парно отопление за плаване при зимни условия. Корабната телефонна централа има 10 поста.
Главният двигател е трицилиндрова парна машина с тройно разширение на парата, с индикаторна мощност 2500 к.с. при 76 об/мин. Построена е от W.S. Maritime Commissions - ECZ-S-C1, САЩ. На ходовите изпитания RODA SEAM постига скорост 11 възла, а експлоатационната му скорост е 10 възла.
Тъй като параходът е закупен от регистрираната в Лихтенщайн компания на „Тексим“ Imextracom Etablissement, той запазва своето оригинално радионавигационно оборудване (иначе на социалистическите държави Западът продава кораби без това оборудване): жирокомпас и автопилот Sperry, радиолокационна станция Radar MARK II с радиус на действие 30 морски мили, радиопеленгатор AR8709.
Краят на Втората световна война бележи началото на масовата разпродажба на поръчаните от правителството на САЩ кораби тип Liberty. RODA SEAM през 1947 г. става EVERETT и за кратко време е собственост на Mystic SS Div, Eastern Gas & Fuel Associates, САЩ, Бостън. Закупен е вероятно за препродажба, защото още през същата година параходът има ново име: MOUNT TAMALPAIS, и нов собственик: Mount SS Corp., САЩ, Ню Йорк. Следващото му име е GULL, получено през 1954 г., когато става собственост на компанията Atlantic Bulk Tdg Corp, регистрирана в Монровия, Либерия. Следващият му собственик: Maritenia Sg Co Ltd (1960 г.), запазва името на парахода и също е регистриран в Монровия. След като през 1964 г. параходът става „Алгол“ на „Тексим“, през 1967 г. е прехвърлен в състава на Параходство БМФ, а от 22 януари 1970 г. получава името „Сакар“. През май 1972 г. параходът е продаден в Сплит (тогава в Югославия), където в завода Brodospas е нарязан за скрап.
Известно е, че Алгол е променлива двойна звезда от съзвездието Персей. А „звездата“ на нашия параход „Алгол“ внезапно изгрява преди половин век - през 1969 г., когато е обявено, че той е първенец сред всички останали кораби на Параходство БМФ. При това - първенец по всички показатели, четем в публикация на в. „Народно дело“ от 13 август 1969 г. Планът по печалбата е преизпълнен 150 на сто, по чистия валутен доход - 120 на сто, по рентабилността - 125 на сто, по производителността на труда - 125 на сто. Жалко, че в кореспонденцията не се споменава нито едно име на член на екипажа-първенец.
Разбира се, от дистанцията на времето е трудно да преценим доколко обективни са били показателите, по които са били оценявани постиженията на екипажите. Но фактът си е факт - екипажът на един от старите кораби - скромен въглищар, който се бъхти най-често по линията Варна-Жданов, показва, че може да се постигат добри резултати и при такива условия.
Всъщност, ако през 1969 г. един 24-годишен кораб се е смятал за стар в БМФ, какво да кажем за времето двадесет години по-късно, когато „японците“ започнаха „втора младост“ и някои от тях навъртяха по четири десетилетия на море… Но това вече е друга тема.
Атанас ПАНАЙОТОВ

Факсимиле от публикацията във в. „Народно дело“ от 13 август 1969 г.
Скица General Arrangement на парахода „Алгол“ (по-късно „Сакар“).
Параходът „Алгол“, нарисуван от Димчо ПИШМАНОВ.
В интернет можете да намерите снимка на кораба ALGOL с тексимски димоход, но той няма нищо общо с тексимския параход „Алгол“.
Един от главните механици на „Алгол“ е Аце Ацев.