НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ВЛАСТТА
В края на 2001-а, някъде в океана, на м/к „Сакар” получихме телекс от Параходството. Известяваха ни, че във фирмата има нова власт - нов генерален директор и нов борд. Залепих го на капака на тоалетната чиния. Телекса, не борда. Защо там, ще попитате. Имаше нещо особено в текста и състава на борда. Върнах се стотина години назад. Пак „царско” време е било. Имало е и сутрешни съвещания на борда. Царят седял на подходяща тоалетна чиния. Наоколо били членовете на борда. Имало е, естествено, някакъв параван, защото царят си вършел „голямата работа” по време на съвещанията. Главата и торсът му стърчали над паравана и участвали във вземането на решения. Колкото по-добре си вършел долната работа царят, толкова по-умни решения вземал бордът. Там присъствал и главният диетолог. Той по даден знак изваждал царските фекалии, правел им бърз анализ и обобщавал здравето на царя, т.е. - на борда, а всъщност - на държавата.
Ето каква важна роля е играела тоалетната чиния в човешката история!
И понеже съзрях и нещо царско, и нещо ретро в борда, именно там залепих телекса. Докато го заглаждах, пак го прочетох. И ето какво открих: Накрая няма нито поздрави, нито пожелания! Явно, ще чакаме анализа...
На м/к „Плана” готвачът бе от Созопол. Казваше се Фоти. Готвеше прекрасно, все моряшки манджи и мезета, но не пиеше. Каним го редовно на софрата, защото е хубав човек и ни е кофти, че не близва от ичкията. Ето какво ни е разказвал Фоти. В Созопол всички са рибари и имат лодки. Рибарят е и механик, и капитан на лодката. Цял живот Киряк, бащата на Фоти, е бил рибар. За алкохола той му е казвал така: „За това море капитан няма, сине...”
Властта за търговския морски флот бе в София. Там бе министерството, а имаше и някаква „шапка”, но никога не съм ги посещавал и познавал. През 80-те години на миналия век екипажът на м/к „Генерал Владимир Заимов” трябвало да лети за смяна от София до Америка. Моряците тръгват със служебния автобус за столицата, но още по пътя им съобщават, че корабът ще се забави с един - два дена и моряците остават на хотел в София, а от Варна им обещават да изпратят новите самолетни билети в министерството на транспорта. Рано сутринта капитанът заповяда на третия помощник да отиде в министерството и да вземе билетите, но момчето се връща и казва, че още не били получени. След обяд историята се повтаря. На другата сутрин третият помощник отново се връща с празни ръце. По обяд разтревоженият капитан отива лично при големите началници.
- Другари, няма ли нещо за „Владимир Заимов”?
Отговорът отново е отрицателен, но „морският” се заинатява и пита:
- Няма ли нищо изпратено от Варна?
- Има, но не е за вас. За някакъв генерал е...
Хюи Лонг (1893 - 1935) е един от най - покъртителните примери за пагубното влияние на властта. Лонг е бил губернатор на Луизиана от 1928-а до 1932-а, а после става сенатор. Управлява с желязна ръка. Обожаван е от бедните. Щял е да се кандидатира за президент и сигурно би спечелил, но го застреляли...
Животът на Лонг е дал идеята на Робърт Пен Уорън да напише блестящия роман „Цялото кралско войнство”. Прочетете го!
Имаме си във випуска един „директор”. Манталитетът му е такъв - директорски. Гласът му - и той такъв. И шкембенце има. И е дребен. И ръцете си държи отзад на гърба. Казва се Иван Колев, но никога не сме го наричали с умалително име. Един директор не може да е Ваньо! Той не беше блестящ курсант, нито изключителен интелект. Той си беше Директор. После наистина стана такъв. На Морския клуб. И го възроди, почисти го, подреди го, вдъхна му живот. В този клуб дълги години се събираше всеки месец нашия випуск...
Винаги съм бил против властовите привилегии. Някога по корабите старши камериерът носеше нощната закуска на Големите началници директно в хладилниците им. Забранявал съм да се прави това за мен.
Пиех си кафето в моряшкия салет и в ЦПУ-то с работещите моряци.
Директори от Параходството са ми споделяли, че получават всичко наготово, постоянно и обилно. За всички времена. Това неминуемо те прави уязвим, ленив и зависим.
Бил съм свидетел на ужасяващи, неприлични и унизителни за околните привилегии, но най-отвратителното бе, че правоимащите отдавна бяха забравили какво е срам, съвест и чест. Пак за всички времена.
Сигурно е въпрос на възпитание. Поне за мен е така.
И като повлече крак, та досега...
Ето какво казва Мечо Пух: „Не може да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях”.
Дори и глупавото мече Пух е разбрало тази проста истина, а коскоджамити властници и до днес не са я проумели.
Михаил Салтиков е потомствен дворянин и висш държавен служител - бил е вицегубернатор в Рязанска и Тверска губернии. Николай Шчедрин е псевдоним на Салтиков - виден литератор и публицист. Днес той е известен в цял свят с двойната фамилия Салтиков - Шчедрин - символ на чудото да бъдеш честен човек във властта.
Няма го този писател в „Читанката”, затова няма да ви го препоръчвам. Купих всичките му произведения от СССР още през 80-те години на миналия век. Руснаците дори бяха превели книгите на български. Моят татко ги прочете до една, а аз ще ви цитирам мисъл на този писател от преди 150 години!
„Не е толкова страшно, че в Европа за една рубла ни дават 50 копейки, ще бъде по - лошо, ако за нашата рубла започнат да ни налагат с юмруци”
Лейди Годайва не е притежавала никаква власт. Била е съпруга на граф Мърсия, господар на Ковънтри. Графът обложил поданиците си с непосилни данъци. Годайва го помолила да намали данъците. Наглият съпруг казал, че ще ги премахне изцяло ако съпругата му премине гола през града посред бял ден.
Годайва се съблякла чипа гола, яхнала бял кон и пресекла така града. Спокойно, тя имала извънредно гъста и дълга коса, така че не се е виждало много от тялото й...
Неотдавна „по телевизора” една политически високопоставена дама поиска от нас възхищение за това, че сама си прави кафето... Сигурно са й излезли мазоли от този труд. Друг властимащ се похвали, че се е отказал от пенсията си. При пенсионирането си (в младежка възраст) този баш властник получи накуп стотици хиляди, а актуалната му заплата е над десет бонки. За да изпитам уважение към него той трябва да се откаже не от пенсията, а от заплатата си. Истината е, че и двамата са самозабравили се властници, без капка уважение към хората, които не само сами правим кафето си, но и създаваме благата, от които те безсрамно, нагло и незаслужено се ползват...
Не мисля, че именно властта уврежда тези хора. Власт имаше и капитан Петров - Мадамата, и капитан Петров - Звона, но те я използваха, за да осъществят справедливост, а онези „от телевизора” само увреждат властта с присъствието си там!
Франклин Делано Рузвелт е от най-великите президенти на САЩ. Бил е на този пост от 1933-а до 1945-а. Още съвсем млад е назначен на властова позиция във военноморския флот и остава негов фен до края на живота си, така че и малко колега ни се пада. По време на една от президентските си речи по радиото Рузвелт казал:
-  Днес всички хора са еднакво способни и велики, защото вече няма нито Юлий Цезар, нито Наполеон!
Едно провинциално негърче чуло думите му, счело се за обидено и му написало следното писмо: „Господин Президент, Вие не сте прав, като казвате, че няма вече Наполеоновци. Аз се казвам Наполеон Кинг”...
Рузвелт получил писмото, наредил да доведат негърчето във Вашингтон, приел го в Белия дом и се извинил на малкия гражданин на Щатите.
Такива властници е имало някога, а за днешните ще цитирам колегата Алеко:
„НА НЕГО ВЛАСТ МУ ДАЙ, ПА МУ ГЛЕДАЙ ПОСЛЕ СЕИРА.”

Сл. ПЕШКОВ - моряк
Илюстрациите са от личния архив на автора

1979 г., кораб „Вежен“ - Звона е най-висок и с най-къса коса.
Капитан Хр. Петров - Мадамата, бе приятел на всички ни, но не всички се досетихме...
Капитанът на „Кейп Бретън“ - на плещите му е огромна власт.
Иван Колев Директора - усмихнат, работлив и справедлив!
Велика книга за властта и последствията от нея...
СССР, 1925 г. Всяка готвачка трябва да се научи да управлява държавата, Ленин. 2018 г.: днес заветите на вожда вече са дела!