НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И МОСТОВЕТЕ
Мостовете са голям проблем за моряците. И няма значение дали се вдигат, въртят или плъзгат. Все маневра е - ходове, течения, мъчение...
Черният мост свързва Михайловград със село Мала Кутловица. Мостът на цвят е сив, но по-скоро е кален. В онези години на полето след моста от страната на нашето село се засели доста сиромашия - пришълци от околните села. Малакутловчани отказаха да ги признаят за съселяни или съграждани и ги нарекоха Бангладеш.Тогава в тази далечна държава имаше страшен глад и мизерия. Помня концертите на Джордж Харисън и Рави Шанкар за подпомагане населението на Бангладеш. На тези зад Черния мост никой не помагаше и те не харесаха индийския си прякор. Толерантните малакутловчани ги съжалиха и прекръстиха квартала от Бангладеш на Щешнещеш...
Аспаруховият мост свързва Варна с квартал Аспарухово (Сес Севмес). По това той много прилича на „черния” си събрат. Обикновени хора живеят и от двете страни на тези мостове. Достатъчно е да качат „двойката” (и в двата случая), за да се срещнат. Тогава сигурно ще разберат, че оттатък моста не е толкова далеч и, че там хората са същите. Еднакви са и радостите, и скърбите им.
И дано хората по-често „хващат двойката”, защото ако престанат да го правят, мостовете ще се превърнат в стени. Стени, които ние сами построяваме. Стени от скъпи вещи, банкови сметки, камари от книги, лъскави коли, чалга и балетни конкурси... Докато стените се превърнат в омраза. Тогава идват чичко Ленин, Сталин, Хитлер или Пол Пот. И заливат стените с кръв, а хората започват да живеят заради стените, но преди всичко - умират заради тях...
Едно време варненските баби плашеха децата, че ако не слушат, ще ги изпратят в Сейсемес - така хората наричаха квартал Аспарухово...
Веднага след Черния мост, в дясно от празното поле започваше нашето село. Ниски къщици, овошки, брястове, тополи, а между тях лъкатуши малка рекичка, която няма име, защото я наричаме просто Барата. Тя и вода почти няма, но има над двадесет моста, тъй като селото се простира от двете страни на реката по цялата й дължина. Мостовете най често са импровизация от дебел ствол на дърво, няколко дъски  или голями камъни хвърлени в коритото на Барата. Те са по - скоро алтернативни, защото човек може спокойно да прецапа рекичката, без дори да си намокри чорапите, но създават чувство за връзки и човешка солидарност, докато Черният мост винаги е бил граница между властта и поданиците, между богатството и беднотията. Така е и до днес.
С Аспаруховия мост историята е по-различна. В началото на 70-те двата бряга на канала море - езеро се свързваха с подвижен метален мост, изработен от германската фирма МАН. Преминаването на кораби през това място бе истинско изпитание за моряците. После по ирония на съдбата съветски кораб събори моста като последен „бастион на германското присъствие”. Построен бе временен понтонен мост, хора падаха и умираха във водата. През 1975-а лявата от стърчащите колони на съборения мост „влезе” в ЦПУ-то на м/к „Мургаш”, докато правех маневрата като втори механик. Четвъртият механик се уплаши и няколко години по-късно почина.  
В  една неделна привечер на 1993-а с м/к „Додо” застанахме на малък кей в южното бразилско пристанище Сан Франсиско до Сул. В неголeмия порт стоеше само още един кораб и той също бе собственост на нашия чорбаджия. Десетина човека тръгваме към градчето. Отворена е една единствена кръчма. Тя се казва „Лове сторе”, а вътре сварваме цяла дузина проститутки и екипажа на „братския” кораб - пияни поляци, трима руснаци с грузински произход и двама с неизяснена националност. Ние пък сме девет турци, един бразилец и аз. Споделяме наши си моряшки работи, пием бира и твърд алкохол. Викове „курва” се носят нагъсто из въздуха, чува се и „бляд”, но по-слабо, турците и те се отпуснаха след изпитата кашаса. Поляците вече пълзяха по пода, руснаците се караха с келнерката, а ние трябваше да тръгваме за предстоящото отплаване. Разделяме се като приятели - шест националности и  четири религии, обединени от мостът, наречен кръчма...
С екипажа на м/к „Вола” през 1974-а година, по време на дълъг класов ремонт в Лисабон, пресякохме с автобус моста „Салазар”, построен по подобие на прословутия Голдън Гейт в Сан Франсиско. Тогава политическата обстановка в Португалия се усложни, беше извършена революция и мостът се преименува на „25-и април”. Този мост нашият екипаж пресече няколко пъти...
Една река не можеш да пресечеш два пъти, а мостовете пресичай колко ти дУша сака. Виж, понте „Салазар” екипажът на кораб „Вола” никога нямаше да пресече за втори път, защото мост с това име вече не съществуваше...
Минавал съм многократно под мостовете на Босфора и Коринт, проплавал съм и изумителния мост край Ню Орлийнс, с м/к „Сакар” съм се удрял в един белгийски мост, пил съм бира в бар „Мостът” край Уотърфорд, Ирландия. Не успях да видя великолепния мост между Дания и Швеция, тъй като го построиха неотдавна, но пък гледах чудесен датски сериал, наречен и посветен именно на този мост.
Има един стар моряшки лаф: „Селяни, мостът тръгва.” Не бях се замислял какво точно означава това, пък и няма да питам, защото моряшките версии  ще бъдат и абсурдни, и противоречиви. Да оставим настрана моряшкото самолюбие и насмешка над неморяците, но в словосъчетанието е заложена тъпа увереност в неподвижността на мостовете... Този лаф преди всичко символизира презрението на морските жители към населението от вътрешността на страната. Още колегата Хемингуей го е рекъл: „Всичко, което не е край морето е провинция.” Иди и обяснявай на
„селяните” какво е буна, мол и мост на морския бряг. Да не говорим за кранец, каик и шпринг...

Мостовете на Босфора.
Наско е с очила най-вляво, полякът е до него, следващият е Съботинов, а отзад са „Терасата“ и „Монте Карло“.
С рейдовата лодка пред стария мост, зад него е новият Аспарухов мост.
Наско и великолепната лястовичка.
ЖеПе мост на р. Дон - кораб „Созопол“.
Ню Орлеанският мост и кораб „Верила“.
Мостовете на Коринт - кораб „Созопол“.
С „Мед Леричи“ пред моста на Рио - дълъг 15 км.
Бар-Мостът в Уотърфорд - екипажът на „Суатлинкс 9“ често пиеше бира там.
Едно време на варненския плаж имаше издадени в морето съоръжения, които местните, кой знае защо, наричаха мостове. От тях скачахме в морето, там заставаха лодките за разходка, там се е родил вероятно и тарикатският лаф „Мостът тръгва”, защото курортистите са се тълпяли, за да видят по-добре морето и приставащите корабчета...
Култов статут във Варна имаше „мостът” на централния плаж. Имаше и „рибарско мостче”, и „ручбан”, но централният мост бе пететажен и буквално „пренаселен” през лятото, а точно насреща му, като негово естествено продължение, бе незабравимият ресторант „Терасата”. Вляво бе евиният плаж (от последния етаж на моста се откриваше прекрасна гледка към него), а в дясно - „Монте Карло”, където бридж (пак мост) майстори от цяла България си организираха на самия пясък турнири, за радост на плажуващите кибици.
Всеки можеше да изгледа един робер на „контрА”, да се напие на „Терасата”, да се качи на петия етаж на моста, да изплакне очи в евиния плаж и накрая с красива „лястовичка” или просто по гъз (тук му викаха „Истанбулски скок”), атрактивно или шумно да се цопне в морето.
В Михайловград ние също скачахме от Черния мост в Огоста, но „лястовичката” наричахме „чайка” (каква ирония!), евин плаж никога не сме имали, а най- близката кръчма бе на повече от триста метра разстояние.
Винаги съм си мислил, че нашите „чайки” са по-красиви от варненските „лястовички”, но неотдавна в Клуба, Наско ми показа снимка, която направо ми скри шапката. На нея бъдещият главен механик и секретар на ККМ Атанас Николов е „полетял” от последния етаж на централния мост и фигурата, която е запечатана на снимката, е достойна и за завист, и за възхищение. На втора снимка, предоставена ми от същия Наско, той пак е на централния мост в компанията на полски летовник, занимаващ се с контрабанда на дефицитни стоки, и Ангел Съботинов - друг знаменит механик от БМФ. Очите ми изтекоха в тази снимка: каква тарапана, какъв морски дух и достойнство във вида на онази Варна...
Завършвам с цитат от великата песен „Мост над бурна река” на Саймън и Гарфънкъл:
Ако се нуждаеш от приятел
Аз ще бъда там
И като мост над бурна река
Ще легна пред теб...

Сл. ПЕШКОВ - моряк