НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
В ПАМЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ПИЛОТ-ИЗТРЕБИТЕЛ И
ВЪЗДУШЕН АС О.Р. ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ОТ ВВС НА
БЪЛГАРИЯ СТОЯН СТОЯНОВ (12 МАРТ 1913 - 13
МАРТ 1997)

На 13 март 2019 г. Регионалният исторически музей - Варна отбеляза 22-та годишнина от кончината на българския въздушен ас Стоян Стоянов с поднасяне на венец пред паметната плоча в родната му къща в кв. Галата, Варна. На събитието присъстваха Теодор Роков , Кънчо Григоров, Траян Димитров, Наталия Енева, Златка Антова и Стоян Стоянов от РИМ-Варна. Цветя поднесоха също о.р. подполковник Виктор Ценов - командир на ОМВАБ „Чайка“ от 1992 до 2001 г., о.р. полковник Александър Александров - командир на ОМВАБ „Чайка“ от 2001 до 2003 г., о.р. майор Петър Иванов - пилот на изтребител МиГ 21 от ИБА, о.р. подполковник Иван Йорданов  - пилот на изтребител Миг 25 от 26 авиобаза в Добрич,  Ивелин Ценов - секретар на „Модел клуб - Варна“.
Стоян Стоянов е роден на 12 март 1913 в село Галата, пет месеца след като баща му Илия Стоянов загива при Караагач дере край Одрин като знаменосец на 8 Приморски полк. Израства в училище за сираци във Варна. През 1930 постъпва в Духовната семинария, където обучението било безплатно. През април 1934 е приет в ШЗО като кавалерист, но като такъв служи едва до есента, когато кандидатства и е приет във Военното на Негово Величество цар Борис III училище. През 1937 постъпва в Авиаторската школа в Казанлък. Заради изключително добрите резултати, които показва, през юли 1938 е изпратен на специализация в Германия, а през септември, същата година в школата за висш пилотаж „Вернойхен”. Там той става и първият българин, летял на Messerschmitt. Дипломира се като инструктор-изтребител и обучава други български летци, между които и героят-летец Димитър Списаревски.
През 1939 се завръща в България и е назначен за инструктор към Изтребителната школа в Карлово. Там той среща своята бъдеща съпруга - 18 годишната Мина, с която сключва брак през август 1940 г. От месец април 1942 г. за около година e командир на 682-ро изтребително ято на летище Балчик. През февруари 1943 г. поручик Стоянов е определен да изпитва новополучените самолети “Месершмит 109” на летище Карлово. Бойното кръщене на Стоян Стоянов е на 1 август 1943, когато сваля В-24 Liberator и поврежда още един във въздушните боеве за защита на небето над София. Той става първият български офицер, награден след първата световна война лично от цар Борис III с орден „За храброст”. Сред отличията му е и германски „Железен кръст“ II степен. За цялата война участва в над 40 въздушни боя и се превръща в най-резултатният български ас.
Въздушни победи на Стоян Стоянов:
1.08.1943 - свален бомбардировач B-24. 3 точки
1.08.1943 - повреден бомбардировач B-24. 2 точки
24.11.1943 - повреден бомбардировач B-24. 2 точки
10.12.1943 - повреден изтребител P-38. 0 точки
20.12.1943 - повреден бомбардировач B-24. 2 точки
10.01.1944 - свален изтребител P-38. 1 точка
23.06.1944 - свален бомбардировач B-24. 3 точки
24.06.1944 - свален бомбардировач B-17
(съвместно). 1 точка

26.08.1944 - свален изтребител P-38. 1 точка
Общо по точковата система на Въздушните на Негово Величество войски (ВНВВ): 15 точки
Служба във ВНВВ:
1942 - командир на 682-ро изтребително ято в Балчик.
14 септември 1945 - командир на 3/6 орляк
Звания във ВНВВ:
3.10.1937 подпоручик
3.10.1940 поручик
Ордени и отличия:
Орден „За Храбростъ“ ІV степен, ІІ клас.
Германски орден „Железен кръст“ ІІ клас с лента
Орден „За храбростъ“ ІV степен І клас
Орден „За храбростъ“ ІІІ степен ІІ клас
„Мон женерал“, казва царят, обръщайки се към военния министър „Виждате ли, аз съм роден северно от Варна, в двореца Евксиноград, а той - южно от Варна, в Галата. Значи ние двамата с поручик Стоянов сме земляци“. Това са думите на цар Борис Трети при награждаването на Стоянов с ордена за храброст след първата му победа.
След 9 септември 1944 г. поручик Стоян Стоянов участва в бойни полети срещу изтеглящите се на север германски войски в Югославия. В края на 1944 г. е произведен капитан и скоро след това майор. В началото на 1945 г. пръв преминава на съветския изтребител Як-9М и обучава българските летци да летят с него. През 1947 г. е подполковник и началник на изтребителната авиация, през 1949 г. - началник на бойната подготовка на ВВС, през 1951 г. - полковник, зам. командващ ПВО.
Като бивш царски офицер и обучаван от германски военни служители той и съпругата му както и познатите му царски офицери са били постоянно обект на наблюдение от ДС и ВКР (разработка „ФРИЦ“). За посещение в катедралата „Александър Невски“ с униформа е засечен от ДС и за малко не е уволнен, но някогашният му подчинен З. Захариев, който става началник на ВВС на НРБ го спасява. Стоян Стоянов е уволнен от ВВС по политически и идейни „съображения за сигурност” през 1956 г. след опита на Унгария да се откъсне Източния блок. На 43 години той остава без право на постоянна работа и с малка за чина му пенсия.
Известно време Стоян Стоянов работи като строител, театрален осветител и статист в театър. В 1960 г. намира скромната работа „уредник на музей“ и хотелски регистратор в нац. музей „Рилски Манастир“, който тогава е и хотел за посетителите. Там остава да живее и работи близо 30 години. Става и водач-гид на групите, посещаващи музея. Останалата част от семейството му е в София, но го посещават често. В манастира, Стоянов среща известни чужди ветерани от войната, дошли като туристи или гости на манастира. Те са винаги изненадани от съдбата на този герой от войната. Своите битки и тези на другите летци Стоянов описва в книгата „Ние бранихме тебе, София“ , първото издание на която е отпечатано с много трудности и цензура. От него са премахнати цялата глава, в която е описан подвига на кап. Димитър Списаревски, както и спомена за награждаването на Стоянов от Цар Борис Трети (три седмици преди кончината на царя) и много други „неудобни“ за тогавашната власт спомени.
Един австриец-журналист, посетил манастира, след завръщането си в Австрия помества във виенски вестник критичен материал за съдбата на българския герой-летец, който живее като монах и работи като разводач - гид. Следва привикване на Стоянов в Държавна сигурност - Кюстендил и много писане и разпити за това как и защо е дал повод за този материал, послужил на Запада за антикомунистическа пропаганда.
Трудолюбието и грижите му за манастира е голямо и се забелязва и днес. Розите на южната стена - параклис на църквата, бръшляна, плъзнал по южното крило над музея, както и запазването и грижата за предметите и обзавеждането в патриаршеския и царския апартаменти са негово дело. Написва над 600 страници „История на Рилския манастир“, предадена в държавния исторически архив. Организира изложби на иконите на манастира у нас и в чужбина.
Стоянов е съвипускник на патриарх Максим от Семинарията в София, където е учил преди да постъпи във Военното на НВ училище. При едно гостуване на Максим в манастира, между двамата е уговорено Стоянов да работи в София - в Драгалевския манастир - патриаршеската резиденция, като домакин на сградата. За спане и битуване обаче, Максим му предоставя едно влажно подземие с легло и кухнята, където се готвят ястия за гости на патриарха. Така героят летец от небето на София слиза да живее в подземието, което му е отредено не от друг, а от българския патриарх Максим. Под влияние на своите близки обаче, Стоянов е убеден да напусне след месец, без да се пазари повече с Максим за някаква привилегия като тази, да може да спи в някоя от уютните спални помещения в резиденцията, които са за гостите на патриарха. Стоянов напуска тази „работа“ и се връща в Рилския манастир. Вече е на такава възраст, че скоро се връща в София, където живее няколко години в таванско помещение със съпругата си Мина.
След демократичните промени България си спомня за своите герои от войните и повишава в чин загиналите и останалите живи от тях. Един от тях е и Стоян Стоянов, който през 1992 г. е произведен в чин генерал - майор от запаса на ВВС. Той се връща в Карлово, където някога е започнал кариерата си на летец и е намерил своята съпруга. Двамата живеят там в старата къща на нейните родители.
На 13 март 1997 г. ген. Стоянов тихо излита в своя последен полет, от който няма връщане. През 1998 г. в родното място на Стоян Стоянов - с. Галата (днес квартал на гр. Варна) по инициатива на подполковник Виктор Ценов, по това време командир на ОМВАБ „Чайка“ и със съдействието на кмета на гр. Варна Христо Кирчев е поставена възпоменателна плоча.
Теодор РОКОВ,
РИМ-Варна