НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПОДВОДНИЧАРЯТ КАПИТАН II РАНГ ТОДОР ХРИСТОВ
ГЕОРГИЕВ (ГОЛЕМИЯТ ФЕДЯ)

Сред ярките личности и изтъкнати командири от периода на възстановяване на подводното плаване у нас е и капитан II ранг Тодор Христов Георгиев (Големият Федя).
Роден е на 15.06.1926 г. в гр. Варна в семейството на Христо Георгиев Тодоров. Баща му е иконом в двореца Евксиноград, а по-късно началник на охраната. Майка му Руска е домакиня и се грижи за децата (Тодор има още двама братя - Георги и Божидар). В тогавашните условия на живот морето не е свързано само с романтиката, но и с надеждата за препитание и не малко младежи са постъпвали във военно училище именно с такава цел. Но преди всичко романтиката отвежда юношата Тодор на 15.09.1943 г. в гимназиалния отдел (Втори мореходен взвод) на Народното военноморско училище във Варна и го завършва през 1946 г. (Свидетелство за зрелост № 5526/24.10.1946 г.). След това кадетът Тодор Георгиев продължава обучението си в Мореходния отдел на висшето училище. Негови съвипускници са и бъдещите подводничари Илия Мазнев, Тодор Неделчев, Тончо Тончев. Придобиването на знания по много дисциплини върви паралелно с каляването на волята и формирането на военния моряк - бъдещ офицер. След усилена общообразователна и военна подготовка Тодор Георгиев завършва обучението си в НВМУ на 09.09.1948 г.
Освен, че се учи много добре, като кореняк варненец той е и отличен  плувец - запазена е грамота от 15.08.1948 г. на Народния съюз за спорт и техника за участието му в плувния маратон Галата - Морските бани. Тази страст не го напуска и след като поема по фарватерите на мъжеството във възраждащите се по това време български Военноморски сили.
През пролетта на 1948 г., след строго секретни преговори между СССР и НРБ, започва набиране на личен състав за усвояване и получаване на торпедни катери (група „А”) и на подводни лодки (група „Б”) от СССР. На 15. 04. 1948 г., след двудневен преход по море с кораба „Белороссия“, групите пристигат в Одеската военноморска база на Черноморския флот на СССР. Това е началото на възобновяването на българското подводно плаване (след три десетилетия пауза). В началото на юни с.г. група „Б“ е отведена в Арбузная гавань, където до плаващата база „Очаков” са застанали три подводници тип „Малютка” (XV серия) от състава на Втори одески отделен дивизион с бордови номера: М-202, М-203 и М-204.
Лейтенант Тодор Христов Георгиев попада сред бъдещите подводничари през пролетта на 1949 г. (м. юни) заедно с други офицери. Младият варненец е безкрайно изненадан (както и всички други българи - мисията все още е „строго секретна“!), но и горд с първото си корабно назначение - щурман на М-202 „Рыбник Донбаса” с командир старши лейтенант Минко Стаевски. Тогава, заради осанката си (висок и строен), Тодор получава и своя прякор - Големият Федя (от руското Фьодор - еквивалент на Тодор), за да го отличават от неговия съименник, колега и приятел Тодор Стоянов Неделчев - Малкият Федя, бъдещ командир на М-204.


Пълния текст на статията на капитан II ранг о.з. Димитър ВЪРБАНОВ
(в PDF-формат) можете да прочетете тук.

Тодор Христов на мостика на любимата „Малютка“. 18.08.1954 г.
Тодор Христов по време на плаване с подводница С-41. 1961 г.