НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ИКОНИТЕ
Харесвам сериала за доктор Хаус. Една от пациентките му имаше медальон. Хаус се вгледа в него и попита:
- Свети Никола?
- Да - отговори жената - покровител е на децата.
Тъкмо се наканих да протестирам и докторът ме изпревари:
- Също така на моряците, търговците, стрелците, проститутките и затворниците - добави той.
Пуснах си го няколко пъти, за да чуя добре. Субтитрите не ме интересуваха.
Велик светец е Николай Мирликийски и пръв него нарисувах. С маслени бои (още не познавах каноничните  техники) върху добре грундирано дърво.
После почнах да чета за иконописта, стажувах малко при най-добрите в БеГе и Полша, а първият правилно и по канона нарисуван светец бе Йоан Предтеча. След Христос той е най-важният, а на мен ми е фаворит по още една причина. Тъкмо го бях нарисувал и в кабината ми влезе прилично облечен мъж. Ризата му бе с яка „столче”, любима моя мода още от Морското... Бяхме в Удевала - Швеция с м/к „Ловеч”, а  моят гост се оказа католически свещеник. Той учтиво покани корабния екипаж на чай, кафе и дребни сладки в местната църква. Всичко това безплатно и по всяко време на деня! После отчето забеляза прясно изрисуваната икона на Йоан Предтеча и много й се зарадва. За пръв път чужд човек гледаше моя икона, че я и харесваше. Стана ми приятно и казах, че му я подарявам.
- Не може така - каза шведът - моята църква ще закупи това красиво произведение на изкуството...
Години по-късно на м/к „Сакар” тъкмо подготвях машината за отплаване от западноевропейско пристанище, когато се обадиха от мостика, че пилотът иска да ме види. За какви ли аварийни ходове ще се пазари тоя... Тичам нагоре, но още пред кабината ми ме чака развълнуван чичка. Видял моя икона в приемния салон и иска да купи такава за себе си. Влизаме в кабината, а там иконите греят, съхнейки по дивана и финистрините. Пилотът просто полудя. Награби няколко дъски, целува ги, тича из кабината и крещи, че вече са негови.
- Ти пари имаш ли? - с престорена строгост го питам аз.
- За такава прелест никой няма достатъчно пари - рече човекът и извади със свободната ръка от джоба си мангизи. Взех си една банкнота и му казах да тича на мостика и да почне маневрата, че долу машината ми ще изстине.
Гледах го докато се изгуби нагоре по стълбите, а после се спуснах да дам първия ход за отплаване от пристанището.
След няколко дена при мен дойде готвачът Костадин Полименов и поръча голяма икона на Константин и Елена. Иска да я подари на църквата със същото име в родното му село Българи, някъде на границата с Турция. Трудно се рисува тази икона. Майката и синът са в цял ръст с много цвят, шарка и бекграунд. И тъй като никога не рисувам само по една икона, правя две и едната подарявам на готвача. Добър човек е Костадин, добре ни храни и въобще не се правИ на клоун като оня пилот.
На промоцията поляхме иконите с бира, а за мезетата се сещате... Полименов вече бе СеНеЧе (Силно Наш Човек)!
На м/к „Плана” първата икона нарисувах чак три месеца след качването си на кораба: мъничък свети Никола в два нюанса злато, пукнатини, патина и всичко както си му е редът. И уж всеки ден по пет пъти под душа заставам, а само рисуването наистина ме пречисти. По-чист се почувствах, а и по-щастлив някак си. Ще взема и една маслена картина да извъртя. Зер, може и да полетя след това...
Един от най-интересните светци, които съм рисувал е свети Антоний. Землистооранжево лице и зеленочерна качулка. Само нос, очи и бели бликове.
Направо готика! А върху тъмнозеления капишон - карминовочервен кръст със странна геометрия. И колегата Салваторе (Дали) е рисувал светията, но там е пълно с голи жени и тънкокраки слонове. При мен пък - зелено, черно, бяло, землист оранж и кармин. Стотици пъти го рисувах и подарявах. Никой няма да купи такъв хорър. Накрая се сетих - рисувам себе си. И спрях.
Какви ли не светии са ми поръчвали да нарисувам. Някои „клиенти” си носеха и картинките. Рисувал съм св. апостол Юда Тадей и св. преподобен Серафим Саровски с тайната мисъл, че съм едва ли не единственият, който ги познава. После се оказваше, че това са популярни по цял свят личности.
На м/к „Добруджа” рисувам свети Харалампи за моряците, които произвеждат пчелен мед. За информация ползвам каталог на икони от село Дряновец, Русенско. На изображението пише Аралампий. Явно не само в Мала Кутловица отсъства буквата „х”. Самият Аралампий изглежда тантурест, смотан и кривоглед, но го отдавам на зографската ръка. Дори нещастният човечец, когото светията тъпче, изглежда по-симпатичен, както е гол и рошав. Убеден съм, че дряновецкият Рубльов е искал да ни покаже величието и красотата на Аралампий и в моята интерпретация точно това правя. Не всеки от нас иконописците може да бъде Рубльов, Дионисий, Теофан или Захари. Да, ние зографите сме различни, но радостта от рисуването е еднаква...
Данчето е любимата ми братовчедка. Щерка е на тетка Евка, свидната сестричка на моята майка. Когато между два рейса отидох да видя братовчедката в село Гушанци, разбрах, че е болна от рак. Стана ми много мъчно, бръкнах в чантата и й подарих единствената останала икона. После се сетих, че Архангел Михаил е свързан по-скоро със смъртта, не със здравето, но вече бе късно...
А Данчето оздравя. Тя и до днес вярва, че й е помогнала моята икона... Тогава й подарих правилния светия - Йоан Предтеча, защото е свързан с реката Йордан. Данчето все още е жива и здрава.
Бебо от Щешнещеш (Бангладеш) до Черния мост, е убеден, че служебните му успехи се дължат на икона, която съм му подарил през 1990-а. Помня я - свети Никола с размер на трамваен билет. Само такава имах, когато срещнах Бебо...
Пенка и Тошко твърдо вярват, че семейният им бизнес е потръгнал след като им подарих икона. Дори не помня каква е била. Каквато съм имал, каква друга да бъде...
Майката на моя приятел Сашко Тангото бе тежко болна. След смъртта й Тангото ме помоли да нарисувам неин портрет. Реших да го направя в стила на иконите. Заради страданията и добротата на тази жена, която познавах лично. Нямаше ореоли и злато, само леко сияние, приглушена светлина и убити, тъжни тонове. Дъската бе доста дебела и на втория ден от съхненето, под едното око на баба Милева се появи вертикална тъмна сянка. Побързах да я залича с телесен цвят боя, но на другия ден сянката отново се появи. Вгледах се в портрета и разбрах - не е сянка, а сълза.
Баба Милева нито веднъж не заплака по време на дългото си и тежко боледуване. Заплака на портрета в стил икона...
Какви ли не приказки съм слушал и чел за иконите. Полезни били, а най-полезна - Мадоната с младенеца. Можеш да я докосваш и целуваш, като се съсредоточиш върху ръцете на майката. Нямало смисъл да правиш това с Христос - малък е още и я няма оная сила, дето ще му дойде отпосле. Същите журналисти така пишеха за Ленин, Сталин и Ге Димитров, само дето тях не съм ги рисувал, а до ръцете, челата и краката на светците съм се докосвал безброй пъти. Що здраве и сила са се вляли в мен - не ти е работа...
С м/к „Норден” замръзнахме на кея в Мариупол, след като пет дена си пробивахме път в ледовете към него. Много ни помогна ледоразбивачът „Белоусов”. Пращам по агента Виталик няколко бутилки коняк на белоусовци. Агентът пък е виждал моя икона в кабината на предишния капитан. Подарявам и на Витя една. На другия ден той ме кани на разходка със служебния джип. Извън града стигаме до храма „Николай Чудотворец” - нов, чист и спретнат. Учтиво ни посреща отчето. Подарявам му икона. Той се взира в надписа на гърба на иконата, а после припряно ме води до една от църковните стени. Там има моя икона. Свети Никола. Отзад е името ми и подпис, но отчето не помни кой я е дарил. Преди години това е била единствената оригинална икона в храма. Тогава в църквата от Европа дошла жена, страдаща от неизлечима болест. Цялото й тяло било в рани и кръв. Попа я завел до единствената автентична икона и тя се помолила на светията. Три дни така правила. На четвъртия раните почнали да заздравяват...
Това не е единствената история за чудотворно действие на моя икона. Слушал съм и други и почти не вярвам, че са истина, но кой ме пита мене...
ВАЖНО Е ХОРАТА ДА ВЯРВАТ!

Сл. ПЕШКОВ - моряк

Архангел Михаил, какъвто подарих на Данчето.
Йоан Предтеча - моят фаворит.
Приятелят ми д-р Кръстев май не вярва в чудодейните икони.
Свети Антоний - чиста готика.
Серафим Саровски по-популярен отколкото предполагах.
Юда Тадей - светия на загубените каузи.