НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПЪЛНО ЛИ Е ЧЕРНО МОРЕ С МАКРОСИНТЕТИЧНИ
ОТПАДЪЦИ?

През 1997 г. американският океанолог Чарлс Мур открива в Тихия океан така нареченото „Голямо Тихоокеанско бунище“ („Great Pacific garbage patch“). Това били две гигантски петна - западно достигащо почти до Япония и другото - източно от Хаваите и достигащо 500 мили от Калифорния. Площта на двете петна била съизмерима с континента Северна Америка. Те представлявали „безкрайна супа от пластмаса“. Около една трета от този боклук, според откривателя, се изхвърля от кораби и петролни и газови добивни платформи, а другото количество постъпвало при прилив и отлив от сушата. Тези петна се задържат на това място повече от 30 години благодарение на специфичните за Тихия океан повърхностни течения, стратификацията на водните слоеве и малката специфично тегло под водата на синтетичните пластмаси, което не им позволява да потънат под слоя на скока на температурата, респ. скока на плътността.
До скоро се смяташе, че боклуците, изхвърлени в морето, се разграждат след известно време, но

1. Районът във Варненския залив, където е регистриран безкраен поток от макросинтетични отпадъци.
2. „Ръкавицата на чудовището“ („The monstrer's glove“), Варненски залив.
3. Макросинтетичен отпадък, оприличаван на „летяща птица“, Варненски залив.
4. Чувал от тъкана пластмаса с разкъсан край, Варненски залив.
5. Сгънат голям найлонов плик, Варненски залив.
6. Струпване на макросинтетични отпадъци, оприличавани като „супа от пластмааса“ („plastic soup“), Варненски залив.
7. Явлението „plastic cloud“- 03.03.2018 г., Индийски океан, около остров Нуса Пенида.
съвременните изследвания показват, че отпадъците от пластмаса са толкова издържливи, че се „реят“ във водата повече от половин век и няма изгледи да се разградят скоро. Установено е, например, че пластмасовите бутилки се разлагат за над 400 години, полиетиленовите пликове за 35-60 години, докато хартиените опаковки се разлагат за четири седмици.
Застрашено ли е Черно море?
Както е известно от Анекс 5 на „Правилата за опазване на морската среда от замърсяване с твърди отпадъци от кораби“ (МАРПОЛ, 1973) [5] за „особени райони“ са обявени Средиземно море, Балтийско море, Северно море, Червено море, заливите, арктическите райони, Карибския басейн и Черно море.
През август 1998 г. във Варненския залив [4] е регистриран безкраен поток от макросинтетични отпадъци (фиг. 1) въртящ се в посока обратна на часовниковата стрелка. Направена е серия от 16 подводни снимки с камера „Nikonos ІІ“, 11 от които с добро качество. Според заложените параметри - скорост и бленда на подводния фотоапарат, е определена скоростта на потока от макросинтетични отпадъци - около 0,8 m/s. Плътността на потока от чували, торбички, пликове, разкъсани парчета с причудливи форми бе впечатляваща. На снимка 2, наречена от автора „ръкавицата на чудовището“ се вижда разкъсана листова пластмаса с площ около 2 кв.метра. Единият й край едва докосва водната повърхност, а „пръстите“ достигат до 1,5 m. Тежко и горко, ако „ръкавицата“ се оплете в краката на нищо неподозиращ плувец. На снимка 3 се вижда макросинтетичен отпадък, оприличаван на „летяща птица“ имаща площ около 1,5 кв.метра. Чувал от тъкана пластмаса с размери около 850 х 550 mm с разкъсан край се вижда на снимка 4, а на снимка 5 плава найлонов плик с размери 450 х 350 mm. На снимка 6 е показано струпване на макросинтетични отпадъци, оприличавани като „супа от пластмаса“ („plastic soup“). Явлението „ plastic cloud“ (снимка 7) е регистрирано на 03.03.2018 г. около остров Нуса Пенида (район Бали) в Индийския океан от английския подводен плувец Рич Хорнър и е идентично с показаното на снимка 6 с тази разлика, че под водата присъства още един оператор. За подводният плувец, който се „промъква“ под струпването от пластмасови отпадъци, това над него е оприличавано като облак („plastic cloud“).
Хипотеза
Като се има предвид скоростта и посоката на повърхностните течения в Черно море, основното Черноморско течение (ОЧТ), обикалящо басейна с посока обратна на движението на часовниковата стрелка, южното му направление пред българския бряг, циклоналните (кръгови) вихри в заливите (виж. фиг. 1) и специфичната стратификация на водните пластове от една страна, а от друга - огромните количества макросинтетични отпадъци, които постъпват в Черно море чрез речният вток (Дунав, Днестър, Днепър, Южен Буг) [3] в северозападната му част, както и че обичайният трафик [2] на кораби, оборудвани с АИС транспондери в Черно море е около 2500 (с РК под 24 m, яхти и други плавателни средства - броят им е многократно по-голям) и наличните добивни и проучвателни платформи може да се предположи, че в северозападната на Черно море (както и в югоизточнатаму чааст) съществуват струпвания („бунища“) на макросинтетични отпадъци подобни на тези в Тихия океан.
Изводи и препоръки
-Освен другите негативни въздействия [4], [6] струпванията на макросинтетични отпадъци, стационирани в морето (заливите) или плаващи под повърхността с теченията, оказват пряко въздействие и върху първичната продуктивност на фитопланктона [1], [2], нарушавайки тъй наречената евфотична зона, в която величината на чистата фотосинтеза е положителна.
-Изучаването на движението на макросинтетичните отпадъци в Черно море ще доведе до нови познания за акустичните ефекти свързани със струпвания от типа „plastic soup“ и „ plastic cloud“, както и за посоката и скоростта на повърхностните течения с приложения във военноморското дело, хидрографията, екологията, търсенето и спасяването на бедстващи на море, с водното спасяване и туризма.

Литература:
1. Бигон, М., Дж. Харкер, К. Таунсенд, 1989. Экология, особи, популации и сообщества. Изд. „Мир“, том ІІ, с. 181-182.
2. Димитров Н. и колектив, 2018. Функционално зониране на националните морски пространства за създаване на инфомационна система за управление на крайбрежната зона. ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ Варна, (Монография под печат), 142.
3. Пейчев, В., Д. Димитров, 2013. Океанология. Изд. „Онгъл“ Варна, 357-358
4. Траянов, Т. 2009. Замърсяване на морето със синтетични пластмаси. Известия на Съюза на учените Варна, Серия „Медицина и екология“, Том ХІV, 1/2009, 45-47.
5. MARPOL, 1973. International Convention for Prevention of Pollution from Ships. Annex V; Prevention of pollution by garbage from ships. Entry into force 31 December 1988.
6. Trayanov, T., D. Gerdzikov, 2013. A whirlpool of plastic wastes in Varna Bay, In: Bulgarian Journal of Agricultual Sciences, 19 (Supplement 1), pp. 48 - 50.