НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И НАУКАТА
„То сляпото окато прави”, шеговито подхвърляше Къки, докато шляпахме по калния път към училището в далечната 1964-а.
В кабинетите по различни предмети имаше лозунги, които от дълго съзерцаване са се забили в паметта ми. Преобладаваха крилати мисли преди всичко на руски и съветски учени, по-рядко - на Дарвин и семейство Кюри.
„Науката без практиката е глуха, практиката без науката - сляпа”. Този лозунг съм го чел поне в десет варианта, като го приписваха на Суворов, Чебишев, Айнщайн и Сталин. На последния всичко можеше да се припише. Понякога „глухотата” и „слепотата” се заместваха със „смърт” и „безполезност”, но смисълът оставаше същия.
На входа на началното училище в село Мала Кутловица пишеше „Напред, науката е слънце!”, но времената бяха революционни и лозунгите бързо се меняха.
В резултат на тази агитация в мен остана едно уважение, та чак и преклонение, пред науката, което пазя до ден днешен. 
Стараех се училищните занятия да не пречат на образованието ми, но понякога несъответствията бяха просто чудовищни.
Първото разочарование дойде от географията. По онова време най-хубавото бе в СССР, най-лошото - в Америка. Абревиатурата САЩ още не съществуваше в речника. Най-добрият учебник бе „Наръчник на агитатора”. Ние не бяхме обучавани, бяхме агитирани.
И тогава в час по география даскалицата изтърси, че най-голямата река е в Америка! Не в СССР! Ако не бяха момичетата в класа, щях да заплача. Нима тази учителка не четеше лозунги, не слушаше агитация. Реших, че или тя е лошо агитирана, или има грешка в измерванията.
Още не бях се оправил от шока с реките, когато ми съобщиха, че и най-голямите морета, планини, водопади са в Америка, а когато не бяха точно там, то със сигурност, не бяха в СССР. Тежки пукнатини се появиха в бетонно пропагандираната ми душа. И до днес мисля, че реките са най-голямото разочарование в живота ми.
На „Плевенчето” Черното Гоче се прави на много Учен. Слага ухото си на регулатора на двигателя и пунтира тревожна загриженост. Вижда го вторият  механик Ицо Коня.
- Какво има, Гоче?
- Абе нещо чука вътре - невинно подхвърля Гочето.
Минава третият механик Йовчо Гарата.
- Какво слушаш, Гоче?
- Не ми харесва звука на тоя регулатор нещо...
Идва и шефа - Карапингата. И той слуша, а после нарежда да демонтират регулатора. По време на прехода се разваля времето и трябва да поддържат оборотите „на ръка”. Коня и Гарата почват да драйфат и Гочето поддържа сам оборотите чак до пристанището. Помни този случай и избягва да се майтапи с науката.
За по-младите: Йовчо е бивш фараджия и обича да си пийва в ресторанта на гарата, а Ицо, като приема ток от трифазната брегова мрежа, се скачва към едната фаза, а нулата взема от водата. Конят на снабдителя бай Темелко Каруцаря стъпва на „нулата” и умира. От там и прякорите.
Има цяла наука за игрите. По корабите ги играем за кеф, но понякога ме осенява мисълта, че това е сложна и умна математика, физика и философия.
Любимата ми игра е покер. Играя я от дете. Луда тръпка. Сам си в играта и не зависиш много от картите. Абе, щуро густо. Играя и бридж, вист, донка, рум, блато, сантасе, о,хел. Играя и футбол. И волейбол. Играл съм „чорчи зук”. Без особен успех. И канадска борба. Страхотен успех. Играл съм бъз, бебяк, бесеница, морски бой, пусни - пусни кърпа, народна топка, криеница, гоненка, бътанкя (играе се с остен), барбут, кокалче, не се сърди човече, стражари и апаши...
Не играя шах. Твърде много наука!
Венедикт Ерофеев е съвременен руски писател, почитател на науката. Друг голям фен на науките и мой приятел - Калин Герасков от нашия випуск, ми подари дебела книга от този автор и ето какво прочетох в нея. Ерофеев изследва алкохолните коктейли и стига до важни научни открития:
Коктейлът „Кучешки търбух” е напитка, която засенчва всичко. Записвайте състава:
Бира жигульовска - 100 г.
Шампоан „Садко” - 30 г.
Разтвор за премахване на пърхут - 70 г.
Спирачна течност - 35 г.
Синтетично лепило БФ - 12 г.
Флайтокс - 20 г.
Всичко това отлежава една седмица, смесено с тютюн за пури и се сервира...
В следващите страници Веня Ерофеев предлага „Ханаански балсам” (Бира, спирт за горене и политура), нарича коктейла „Химн на демократичната младеж”, но честно отбелязва, че след изпиването му човек се изпълва с вулгарност и тъмни сили. Затова неуморимият изследовател предлага алтернатива - „Духът на Женева”. Основна част на състава му е одеколонът „Люляк бял”, който успокоява съвестта и примирява човека с язвите на живота.
В книгата Ерофеев експериментира с други одеколони, препарати срещу потене на крака, лакове и елексири за жабуркане на зъби, за да достигне до съвършенството - „Сълзата на комсомолката”...

Авторът пред Музея на науката във Валенсия.
Кораб „Кейп Бретън“ - Апо е последният прав, вдясно.
1969 г. ВНВМУ. Напред, науката е слънце! Ники Събев е долу в дясно.
Без наука сме слепи! Годината е 1920!
Първи закон на корабната наука - редовно доливай масло!
Капитан Никифор Герчев - човек на науката.
Кораб „Мед Леричи“ - голяма наука е таблата...
И такава наука има, а ние моряците много години я експериментирахме и прилагахме по време на дългите морски преходи.
По корабите науката се ползва предимно на зор. Нещо се е счупило, спряло, случило и ти трябва да вземеш решение. Имало е случаи да ми помогне науката, но моряците леко я недолюбват за сметка на опита, интуицията и силата, т.е. „чук и мамата”...
От друга страна успехът ти на кораба, на който се качваш най-често не зависи много от тебе и науките, които знаеш. Той се обуславя от действията на хората, които са били на този кораб цялото време преди теб.
Съвипускникът ми Ники Събев не е голям фен на науката, но съм запомнил от него няколко закона, които са много полезни в реалния живот. Първият закон:
ИНСАНЪН ШАНЪ МЕЗАРЪМ ТАШЪ НИШАНЪ
Ще рече, че както и да живее човек, накрая от него само надгробен камък остава… Събевата фамилия е от гагаузкото село Виница и затова законите са формулирани на турски. Това определено им придава интернационално и светско звучене. Ето и друг закон от колекцията на Ники:
ОТУР ГЬОТЮНЕ, БАК ИШИНЕ - седи си на гъза и си гледай работата. По-научно не може да бъде формулирано!
На м/к „Кейп Бретън” тече десетият месец от контракта. В салета седи Стефчо рулевият и мисли. Не реагира на моето влизане. Питам го как е хавата. Мълчи. Тръгвам да излизам и чувам зъд гърба си:
- Велико число е числото четири. Четири са посоките на света. Четириъгълна е масата...
- Четирима сме в наш,та група - добавям аз - ти, Роската, Янчо и моя милост...
На другия ден отново сварвам Стефчо в салета.
-Велико е и числото пет - и отново се изреждат петолъчки, петолиния и т. н.
Така всеки ден се запознавам с величието на простите числа. На девет възникна спор. Аз предлагам девети май и девети сепрември. Стефчо се опъва...
- До колко ще я откараме така, Стефане?
- До 232 хиляди.
- Това пък защо?
- Защото след толкова години Вселената повтаря цикъла си...
То е ясно, че времето на контракта няма да ни стигне, но е добре чорбаджиите да ни сменят на по-малко месеци.
На корабите прилагаме често най-красивото число във вселената. Това е числото „фи” - 1,616, а не онова, което си мислят колегите инженери... То е навсякъде: в техниката, изкуството, науката, природата...
С м/к „Сакар” зареждаме гориво и потегляме за Северна Америка - 12 дена път. „Колко му е - вика Апо - три напивания и сме там“... Ега ти аритметиката!
А ето и една „научна” молитва, която много ми хареса:
Господи, пази ме да не науча това, което не трябва да знам. Пази ме да не науча дори, че има неща, които могат да се научат, а аз не ги знам. Пази ме да не науча, че съм решил да не знам нещата, които съм решил да не знам. Амин.
БОЖЕ, ПАЗИ МЕ И ОТ ПОСЛЕДСТВИЯТА НА ТАЗИ МОЛИТВА!

Сл. ПЕШКОВ - моряк
Илюстрациите са от личния архив на автора