НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ИЗ „МОРЯШКИ ЛАКЪРДИИ”… (НА „МОРСКА ГАРА”…)
… бяхме насядали на „Морска гара”, малко наблъскани, ама весело, масата бе претрупана със скари, салати, вино и ракия и времето бе преди това… „преди това”, сещате се… а бе,
някъде през осемдесетте, когато имаше оркестър, заведението вечер се пукаше по шевовете, имаше весел глъч и капитан Буги се разхождаше между масите с бяла риза и пагончета с ромбчета… влекачите гледаха да паркират все на кея пред „Морска гара”, та морските да зяпат мадамите и уж тайничко да ударят по някоя и друга бира…
навремето в Морското влязохме почти целия курс от Техникума и често пъти в приказката ни присъстваха и спомените от тогава… „Ха-ха, спомняте ли си го Люцкана как се разкрещя на Галата, бре, посред нощ, подема един от нас... „Хей, пичове, елате насам, тука има дини, изрева Люцкана...”... абе, че имаше дини, имаше... къде другаде ще има дини, ако не на пазара, а бяхме там, в Галата, посред нощ и да се вика във вечерно притихналия площад бе меко казано не съвсем удачно... тутакси зад купа с дини изникна сънен пазачът на скъпоценните кълбести зеленчуци и се разрева като заклан...
„...Милииицияяя!... Крадцииии... милицияяяя!...” ... набързо се разбудиха и другарите на ревящия и зовящ родната милиция на помощ... а всичко бе започнало съвсем невинно,
бяхме избягали от лагера на лятната бригада в Аспарухово, избягахме, както си бяхме със сините робошки... то там си беше същински лагер със спални помещения, огради,
плац, знаме, постове... та след вечерната проверка се издухахме, отидохме на гости в един от нашите, в Галата и щяхме тихичко и мирничко да се приберем по някое време…
а сега... сега направихме това, което всеки би направил, когато агресивни пазачи с кучета го подгонят, побягнахме покрай пътя, през оврази, храсти, канавки, плетени огради... на всичкото отгоре и луната светеше облещена, поне да се бе скрила зад облак, ама не... прибрахме се запъхтени и разделени по един, по двама... там пък в лагера ново изпитание, някой откраднал знамето, щурат се като луди... по-късно, след време, като погледнах къде сме бягали покрай пътя, разбрах,че вероятността да сме навлезли и в секретното военно поделение никак не е била малка... по ирония на съдбата сега там, в района на лагера по-късно се премести Техникумът... такива ми ти работи, от тогава, ако ще крада дини гледам да е до залез слънце, никакви среднощни изпълнения с домино на лицето и кариран чувал на гърба”
„Ха-ха… Хо-хо…”

Незабравимият капитан Буги.
„…пасажерът „Варна” … всеки тайничко въздиша да е там, сред екипаж и пасажери…“
Едната от спасителните лодки на „Балкан“. Може и да не е тази, за която става дума в текста, защото снимката е направена през 2005 г.
…пасажерът „Варна” празнично осветен бавно отлепя се от кея… всеки тайничко въздиша да е там, сред екипаж и пасажери… „Въъъъп…Въъъъъъп”, надува сирената за сбогом… скоро скрива се зад вълнолома… „Чакайте сега, да ви разправям, почва друг… а бе, спомняте ли си дето двамата Ивановци дърпаха... ха-ха… това си беше направо история за античeн театър разиграла се пред носа на гръцкия кораб „Марс”… с „Балкан” сме в залива на Лобито, дълбока лазурна лагуна защитена с красива „коса”, там бяха и жилищата на бившите колонизатори, португалците, сега населявани от кубински военни, елегантни вили и алеи с палми, обширен океански плаж… годината 1977-ма… епичен рейс с много голям рейд, стояхме в Лобито някъде около пет месеца… носихме пшеница от Варна за Ангола, разтоварваха по малко, използваха ни за силоз… с четвъртия помощник капитан бяхме екип на моторната спасителна лодка, аз механик, той капитан…
шарехме къде ли не, из залива за филми от други кораби, закотвени на рейда, до пристанището да закараме капитана до агенцията или част от екипажа за разпускане в града… един от корабите на рейда бе и гръцкият кораб „Марс”, стар,
облъскан кораб с биги… веднъж при поредния си преход до брега забелязахме голям балон, стоящ насред залива, стори ни се безпризорен и като че ли чакащ нас… да, точно нас… колко му е, приближихме го и се започна едно здраво дърпане с канджата, искахме го на всяка цена изтеглен на борда на лодката, бяхме млади и мечтаехме за първия си морски трофей… голямо дърпане падна, направо се скапахме под жежкото тропическо слънце, останахме без дъх, но балонът така и не помръдна… тия на мостика на „Марс” сигурно са изпопадали от смях, това им бе балонът над котвата…”
…товарен кораб мудно се насочва между двата вътрешни входни фара… влекачите са отшвартовали и лениво подхождат за буксирните въжета… „Морска гара”, оркестърът свири „Европа” на Сантана… женски смях…

Иван АДАМОВ

24 март 2019 г.
Варна,
Новата котвена стоянка

(2015-2019)