НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КАК И КОГА ВЕРТОЛЕТ МИ-4 ПЛ „КАЦНА“ ВЪВ
ВОЕННОМОРСКИЯ МУЗЕЙ?

Наближава 9 май - Денят на Победата над хитлеристка Германия и Денят на Европа. Мислено се връщам към 1985 г., когато пак е наближавал 9 май - тогава само Денят на Победата. При това - 40 години от Победата. Това бе време на кампания със сериозна и всеобхватна пропаганда, особено на територията на тогавашния СССР, а по естествена (тогава) аналогия - съответно и у нас. Едно от начинанията, планирани за отбелязването на тази годишнина, е постъпването на нов (съветски) експонат във външната експозиция на Военноморския музей. Командването на Военноморския флот (ВМФ) решава това да бъде вече изведеният от експлоатация вертолет Ми-4 ПЛ с бордови номер 45 от състава на тогавашната Отделна противолодъчна ескадрила вертолети (ОПЛЕВ).
Този вертолет е единият от общо четирите бойни единици, приети в състава на ескадрилата през февруари 1962 г. Той е преоборудван в противолодъчен (противоподводен) вариант със силите на ескадрилата и по своему представлява исторически ценен експонат. Така че подобно решение може да бъде оценено като логично и правилно за времето си. Самата технология на „кацането“ на вертолета в музея е описана в информация на инж. Петър Даскалов, към която има и четири снимки. Информацията и снимките са от пролетта на 1985 г. и са предназначени за публикация в тогавашния военноморски седмичен вестник „Димитровска вахта“. Те са съхранени в личния ми архив не само защото са интересна страница от историята на Военноморския музей.
Наскоро разговарях с инж. Петър Даскалов - читател, приятел и автор на „Морски вестник“. Той потвърди, че тази операция - постъпването на вертолет Ми-4 ПЛ във Военноморския музей, е предшествана от друга подобна операция, която не бива да забравяме. А тя е - изваждането от външната експозиция на музея на германския водосамолет „Арадо-196 А3“. При положение, че това е единият от общо два запазени екземпляра в света!
Решението е продиктувано от чисто идеологически аргументи. Информация за това имам от покойния вече доц. д-р капитан І ранг Георги Антонов (1928 - 2008 г.) - тогава директор на Военноморския музей. На едно от заседанията на Военния съвет на ВМФ един от тогавашните български адмирали (лека му пръст!) изказва своето становище, че в годината, през която се отбелязва 40-та годишнина от победата над

Конвоят дефилира по бул. „Приморски“ (тогава „Червеноармейски).
В двора на Военноморския музей придвижването на вертолета става само „ръчно“ - с дърпане и бутане от участващите в операцията матроси, старшини и офицери.
Последни усилия преди вертолетът да застане на определеното му място.
Няколко дни след позиционирането на вертолета (част от него, покрита с чохъл, се вижда на снимката вляво). Бригада от матроси възстановява тревните площи, пострадали при придвижването на вертолета.
Информацията от инж. Петър ДАСКАЛОВ за в. „Димитровска вахта“, оригинален текст на пишеща машина.
Водосамолетът „Арадо-196 А3“ като експонат във външната експозиция на Военноморския музей.
хитлеристка Германия, наличието на германски водосамолет, който е обстрелвал съветските подводници в Черно море по време на Втората световна война, е неприемливо. Това становище веднага е подкрепено от съветския адмирал - член на Военния съвет в качеството си на представител на Върховното командване на войските на Варшавския договор. По този начин останалите членове на Военния съвет на ВМФ са „обезоръжени“. Единственото, което са могли да направят, е да предложат във Военноморския музей да постъпи нов експонат, представител на българската военноморска авиация. Така се стига и до решението този експонат да бъде изведеният от експлоатация вертолет Ми-4 ПЛ с бордови номер 45. Но адмиралът, предложил изваждането на германския водосамолет от експозицията на музея, така и не стана командващ ВМФ…
Съдбата на извадения от експозицията на Военноморския музей германски водосамолет „Арадо 196 А3“ е тема на отделни публикации. На този етап мога само да си позволя пожеланието този уникален екземпляр един ден отново да се завърне в музея. По време на своята експлоатация през Втората световна война и след нея той е летял само над морето и неговото последно „летище“ трябва да бъде именно във Военноморския музей. Разбира се, като бъдат изказани специални благодарности на всички, които още преди 1989 г., а и след това, направиха изключително много за неговото оцеляване като експонат в Музея на авиацията в Крумово край Пловдив.
Атанас ПАНАЙОТОВ