НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И СУЕВЕРИЯТА
Не стой на мостика с гръб към движението, не плюй зад борд, не свири с уста, не коментирай времето, не казвай кога ще пристигнем, не хвърляй фас през фенестрина...
Последното май бе от правилата за безопасност или от АйЕсЕм Кода ...
Сънували ли сте сън, в който се появява някоя прочута личност? Да, това всъщност сте били вие, но едновременно и той или тя...
Днес суеверията са много по-фръцкави: има реакционен (ретрограден) Меркурий и революционен Марс...
Появи се ново суеверие - астрологията. Разни Пенки и Ленки вещаят по звездите какво ще се случи утре, че и по-натам, но това е за учените хора.
За нас, моряците, са създадени много прости рими, за да ги помним лесно. Например: „Ако вечер червено е небето, утре вятър ще ти духа по дупето”. Всички тия мъдрости се наричаха „Рими за моряци” (простаци) и редуваха найт - дилайт и морнинг - уорнинг.
Днешните умници е добре да знаят, че още преди повече от половин век ние, машинджийте, наричахме тия от мостика „звездобройци”.
По време на „плажния” си период Черното Гоче е конкурент с бай Денчо в „бизнеса” с водни колела, но Денчо занемарява профилактиката и колелата му потъват, затова отива касиер на евиния плаж. Касата е дървена кабинка с брезентова тента отгоре и една дъска пред касиера. Гочето маже долната част на дъската с мед и след време минава край касата.
- Как е, бай Денчо? - невинно пита Гочето.
- Остави се, Гоче, лоша зима ни чака - осите койтолук търсят...
Прекрасният анимационен филм „Коко” (2017) разказва за земята на мъртвите, където хората съществуват и след смъртта си, но само докато някой ги помни на реалната Земя.
Напоследък спрях да летя на сън. Напълнях ли, к,во?
На м/к „Мария Оксилиадора” един шегел се скъса и цилиндрова глава с тегло два тона падна на сантиметри от фитера Мемет. Турчинът бая се уплаши, а после вдигна скъсания шегел и почна да го разглежда. Късането на шегел е много рядко явление - на мен не ми се бе случвало дотогава. Отивам при турчина и му викам:
-Мемет, недей да го гледаш, ами запомни датата и всяка година на тоя ден коляй един коч за курбан ...
Турчинът се уплаши повече отколкото при падането на желязото.
-Ти нали си християнин, откъде знаеш за този обичай?
Казвам му, че и у нас има такъв обичай, обяснявам му го с робството и психологическата съвместимост на човеците. Накрая Мемет заключи:
-За българите курбанът е хоби.
Аллах гестермисин, щеше да каже Черното Гоче на такава мъдрост...
Все на същия кораб - лошо време на север в океана. В полунощ се спука цилиндрова втулка. Няма как да спрем. Всички сме долу. Лицата - удължени и угрижени. Не спират авариите на новозакупения контейнеровоз. Един поляк, един румънец, един черногорец, трима турци и двама филипинци от командата вече подозират, че сме урочасани. Те обичат новия собственик „Зодиак” и вярват, че предишните собственици на кораба са ни проклели...
Истината е много по-прозаична: с изгодната покупка на четири почти нови кораба, зодиаците са се прецакали, защото никой в Лондон не е прочел предварително машинните журнали на корабите. Ако си бяха направили този труд, те щяха да разберат, че корабните машини и устройства са технически гробници, били са поддържани с три пъти по-големи екипажи, причинили са многократни страдания и тревоги и на чорбаджиите, и на екипажите...
Изолираме как да е авариралото движение, машината глухо и някак неравноделно ни носи към Свети Лаврентий, а ние мълчим в ЦПУ-то и чакаме някой да каже нещо. По устав този някой съм аз и без много да мисля, съобщавам:
-Момчета, отивайте да спите. Ще оживеем и този път. Аз ще остана на вахта, защото така ми подсказва моят бог, а той със сигурност си има приказка с вашите богове...
Сутринта успешно се добрахме до реката, а в Монреал си събрах багажа и напуснах кораба, поемайки финансовите и морални последствия, предвидени в договора.

Ако вечер червено е небето... натам си го знаете...
Има и добро небе - кораб „Верила“, 2008-a...
Мистерията с босите крака на Пол.
АС DС и обложката на „Магистрала към ада“.
Едгар Уолъс - стимулатор на суеверия.
Най-добрата книга за плътеници...
Стоим два месеца в завода Унитаи, някъде до Банкок. Заводът е модерен, но преди да започне строителството в Тайланд, винаги първо се построява параклис, който остава и след края на строежа. Подарявам за параклиса на един от директорите голяма икона на свети Никола и той искрено се радва. Във фоайето на официалната сграда пък има огромен меч, изработен от свързани с цветен шнур старинни китайски монети.  Така свързани, те носят щастие. И аз получавам подарък - няколко покрити с патина и „прошнуровани” монети...
Гибла е топъл пустинен вятър с много пясък в него. В африканските пристанища сме имали неприятни срещи с този вятър. Когато на кораба някой почне да „превърта”, казваме: „Хвана го гиблата”...
В Италия, през зимата, много пъти сме сварвали един странен празник - ден на вещицата. По улиците е пълно с маскирани кривоноси бабишкери, яхнали метла. Вечерта пък се палят огньове и става голяма веселба. Има и деца - вещици, а и мъже... Запомнил съм дори думата „бефана”, защото всички многократно я употребяват на този ден. Вероятно значи вещица. Какви хора са тия италианци - обичат вещиците. Ние и добрите феи мразим...
Снощи фитерът Мемет ми дръпна религиозна пропаганда в полза на исляма... Обяснявам му, че аз и с християнската религия не съм много близък. Мемет продължава агитацията - то е защото на познавам АллА („х” - то не се чува), а не го познавам, защото е невидим. Той е като огъня, не го виждаш, но изпълва атмосферата. А ако случайно Го погледнеш (Аппа), то погледът му е толкова мощен, че ще те изпепели. Той е навсякъде и те учи какво да правиш...
Обещах да си помисля...
Руснаците му викат вурдалак. В Мала Кутловица - плътеник. Днес младите използват „жив мъртвец” и „зомби”. Когато бяхме малки, много истории за плътеници ни се разказваха. Предимно вечер и по тъмно. Електричество още нямаше. Очичките ни блестяха, а гърлата ни пресъхваха. Затова гробището бе много интересен обект за нас децата. Там ходехме на групи, за да имаме свидетели после. И уж искахме да срещнем плътеник, а тайно се надявахме това да не се случи. Тогава четях „Убийци в нощта” на Едгар Уолъс. В книгата една жена на име Вера Карлингтон всяка вечер се вози на стоп по камионите, слиза на гробищата и влиза в гроб. Дадох книгата на наборите. Бяха впечатлени. Зачестихме груповите вечерни визити на селските гробища, белким срещнем някоя Карлингтон, за плътеник не сме си и помисляли...
Стояхме и на Черния мост, където според преданието в полунощ се чува звън на вериги и един злокобен глас казва: „Часът дойде, а човекът още го няма.”
Тогава на Мечо брат му Пенджонети каза, че всяка нощ от тяхния кладенец излиза един Гидо и отвлича малки деца. Няколко вечери стояхме пред мечовия геран, но Гидо не се появи... Пенджонети седеше в тъмното и вероятно се е подсмихвал...
На м/к „Сана” се бъзикам с моя приятел капитан Клаудио Нуци. Казвам му, че днес е петък тринайсти и трябва да внимаваме. Италианецът се смее - за тях тринайсти било щастливо число, лоша дата била седемнанайсти. Е, щом Нуци казва...
До вечерта фитерът Юлиан си хакна ръката с големия чук, а тежкият буй „Човек зад борд” падна на главата на Милен и едва не го уби...
Много суеверия са свързани с историята на любимата ми рок музика. На обложката на „Аби роуд” Пол Маккартни е бос и по-наблюдателните суеверници тогава бяха сигурни, че това е знак за смъртта на гениалния битълс. Половин век по-късно човекът си е жив и здрав, прави концерти и издава албуми.
Много суеверия предизвика и обложката на знаменития албум на ЕйСи - ДиСи „Магистрала към ада” заради дяволските рогца на Ангъс и веригата с пентаграм на Бон Скот. Минаха години, момчетата от Австралия не се оказаха сатанисти, а просто талантливи музиканти, на които и най-обикновената човешка глупост не е чужда - те поканиха Аксел Роуз да смени прекрасния им вокалист, та оттогава си викам: Момчета, защо не си останахте презряни сатанисти, а решихте да се превърнете в рок смешници...
Както казваше машинният боцман Чочо, баща на Владо Бижуто: Ние да не сме паднали със зюмбюл от небето! А днес, на онези изстрадали моряци от „Мария Оксилиадора” бих казал така:
НЕ ЧАКАЙТЕ СТРАШНИЯ СЪД - ТОЙ СЕ ПРОВЕЖДА ВСЕКИ ДЕН!

Сл. ПЕШКОВ - моряк
Илюстрациите са от личния архив на автора