НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ПАРТИИТЕ
Любопитна история ми разказа неотдавна моят съвипускник и приятел Константин Алтъпармаков.
Застоял се Коцето на разположение пред БеМеФе през 80-те години на миналия век. На шестия месец лешперлък, инспекторът на механиците, му рекъл:
- Алтъпармаков, искаш ли да отидеш за четири месеца на курс по партийно обучение - и преди Алтъто да откаже, продължил - ще бъдеш през цялото време на хотел в курорта „Дружба”, с добра храна, интересни и висококвалифицирани лектори...
Това - за храната, убедило нашият герой да каже „да”.
В курорта приятните изненади следвали една след друга. Курсисти от различни профили и пол имало от цялата страна, лекциите наистина били интересни, а храната - редовна и питателна.
Наближавал краят на обучението. Коцето вече се бил приспособил към режима и порядките, дори прескачал до Варна да види семейството си, снабдявал се безпроблемно с твърд алкохол и бира. Предстояли изпити и Алтъто с наслада си припомнял навиците от Морското.
Една от последните лекции изнесъл професор Константинов, любим наш преподавател по философия още от първи курс. Коцето тъкмо обяснявал на седящия до него „партиен” колега, че в Училището на Константинов сме му викали Татко Лъв, когато чул:
- Алтъпармаков, вие какво правите тук?
- Карам курса, другарю Константинов - уставно в поза „мирно” отговорил бившият курсант.
- Вие партиен член ли сте?
- Съвсем не...
През междучасието съобщили на Константин Алтъпармаков да се върне на разположение в Параходството, след четиримесечно активно обучение в АОНСУ...
Имах чувство, че партията не знае как да постъпва с хора като мен и Алтъпармаков. Ние не бяхме фенове на партийните идеи, не бяхме и тяхни врагове, нито пък се числяхме към „полезните идиоти”.
Така се случи, че първите 45 тодини от живота ми минаха под контрола на Партията, а тя не си поплюваше. Непрекъснато имаше почини, лозунги, мероприятия, пленуми, конгреси. Това се изучаваше, повтаряше, рекламираше...
Моят приятел и също съвипускник Пешо Леондиев мечтаеше още по времето на соца, един ден в БеГе да има многопартийна система и демокрация. Така и не дочака това време Леондиев, запраши някъде по многопартийния свят и повече ни се чу, ни се видя. От друга страна, не зная дали днес моят приятел би се радвал на големия брой партии.
В София един чужденец с бегли знания за кирилометодиевата азбука, ме помоли да му разчета посланията от партийните предизборни плакати, разлепени из целия град. Горе-долу му преведох слоганите, но когато стигнахме до абревиатурите на партиите, преводът се закучи. На средата на „ВеМеРеО” човекът ме изгледа озадачено, та се наложи и аз да се замисля. Каква „революционна” и каква „македонска”, по дяволите! Побързах да мина на следващия плакат - НеФеСеБе. Тук закъсах още на втората буква, а на третата сдадох багажа. От къде на къде „фронт” и „свобода” в държава членка на ЕС.
Имаше и случаи когато партийните „повели” съвпадаха с интересите на

21.05.1943 - с. Могила, Битолско. Пред гроба на Параскев Цветков от ВМРО. Баща ми е стилният мъж с раирана вратовръзка.
Кораб „Мусала“, 1980 г. - лозунгът отзад напомня за партийната повеля, но на кой му пука. Моряци, сър!
1927! Половин век по-късно и Алтъто е намазал от този лозунг.
Всичко е ясно и определено предварително - 1962-а.
„обикновените хора”, както ни наричаха нас, безпартийната маса. На мен например ми харесваше, че петъкът е „рибен ден” - бялата риба бе в изобилие, евтина и достъпна.
В Бургас пък бачкерите на Западното пристанище работеха като луди. Бяхме авери с тях и сме ги питали защо се натягат. Не е по моряшки, макар, че те всички бяха от село Индже Войвода и хабер си нямаха от моряклък. Ето как се оправдаваха инджевойводци:
- Ако на партийния празник решим да работиме - ще ни дойде ташкън. Ако решим да празнуваме - ще се напием. И в двата случая на другия ден ще ни боли глава, но ако сме решили да работим - поне ще ни платят.
На нас днес партийните гурута все ни внушават, че трябва да избираме между лявото и дясното. Гледам политическия елит от последните години и ми се чини, че с тия няма да е лесно. За такива като тях в казармата имаше не „ляво - дясно”, а „сено - слама”. Да не говорим, че те си измислиха още център, център-ляво, център-дясно, либерал и консерватор. Май доста селскостопански насаждения ще са нужни за обучението на такива като тия. В главата ми се въртят: лобода, арпаджик, праз, паламида, рукола, фий... По наше време двама механици от финикийския флот бяха наречени Житото и Фия. Плавал съм с тях - весели, обични и дружелюбни моряци бяха.
Сред екипажа на м/к „Вола” по времето, когато капитан бе Петър Звона, представителите на партията с голямо „П” бяха малцинство, а за някои рейсове - направо липсваха. Венъж  дори и първи помощник (вуйчо) си нямахме. Единствен партиец тогава остана Крумси - втори камериер, бивш помощник - готвач и камбузинер, весел и редовен участник в корабните „мероприятия”. На другия полюс бе Митко Червения - палубен боцман и потомък на стар кръчмарокулашки род. По време на някяква домашна несвойствена дейност Крумси си бе отрязал палеца на дясната ръка. Докторите нескопосано бяха направили нещо като палец, като го бяха облекли с кожа от шията на камериера. Поради това на врата си той имаше ужасен белег, а пръстът непрекъснато „брадясваше” и камериерът ежедневно го подстригваше, за да му придаде що годе приличен вид.
Крумси и Червения бяха искрени приятели, организатори на неформални сбирки и постоянни участници в стендъп диалози.
По време на оня рейс, когато първият остана единствен представител на БеКаПето, боцманът му забрани да носи салати и да реже мезета, дори престана да го проверява дали си е обръснал пръста сутринта. Това не му пречеше да подчертава, че пиянстваме под мъдрото ръководство на Партията, което придаваше друг вкус на ичкията и мезетата.
Пет години плавах с двамата сладури. Нито веднъж не ги чух да се карат, а бяха представители на двата полюса в политиката. Крумси и Червения не бяха титани на мисълта, но се чудя какви са днешните партийци, които биха се изклали, ако не присъстваха камерите и журналистите.
Нямаш си представа, Читателю, какво щастие бе да не си член на Партията. Нейните членове си бяха направо скопени... в най добрия случай - нещастно безпомощни. Някои мои приятели бяха в Партията. Виждах ги унизени, та чак уплашени, а иначе си бяха много свестни хора. Моята безпартийност ме правеше почти недосегаем, не им позволяваше да ме обезличат, унижат и унищожат. Пред тази алтернатива предпочитах да съм неудачник и аутсайдер, пък ми бе и хубаво, защото наистина обичах западната музика и култура
Няма как да съм член на една единствена партия, защото никога не съм бил едно единствено нещо. Аз съм и още нещо, и още нещо, и още нещо. Има обаче една партия, на която съм категоричен и верен фен. Абревиатурата й е ПУПРЗ. Създадена е още през 1911-а от самия Ярослав Хашек и пълното й име е Партия за Умерен Прогрес в Рамките на Закона. В БеГе за по-кратко я наричаме Бирена партия, а слоганът ни е: Чрез светло пиво към светло бъдеще! Ние не отричаме тъмното пиво като средство срещу тъмно минало. В партията ни има идейни течения от рода на ракиено, винено и шотландско. Последните отдават почит на шотландската ракия и са предимно моряци, но няма никакъв антагонизъм между различните течения. Дори точно обратното.
Зная, че дори и Никола Вапцаров никога не е бил член на Партията...
Ако трябва да бъда честен, доколкото това е дозволено на нас безпартиините, то:
МОРЯК - ПАРТИЕЦ ми звучи като ЕВРЕИН - МИНЬОР ...

Сл. Пешков - МОРЯК